1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Стойчо Младенов: Бихме Ливърпул и стадионът пламна

Стойчо Младенов: Бихме Ливърпул и стадионът пламна

Телевизиите да показват спортните герои, а не мутри и проститутки

Стойчо Младенов: Бихме Ливърпул и стадионът пламна
На 17 март 1982 година футболният ЦСКА елими­нира втори дейс­тващ еврошампион. И то не кой да е. В София жертва пада самият "Ливърпул" на Далглиш,Сунес и останалите гении от града на Бийтълс. Един от най-силните клубни тимове за всички времена, който запалва милиони фенове по цял свят по магията от "Анфийлд". Авторът на двата гола на "Васил Левски" - Стойчо Младенов говори пред „Стандарт”.

- Г-н Младенов, често ли се сещате за мача?
- Честно казано - не, хо­рата ме връщат. Много са годините. Нормално е ня­кои спомени да поизбледнеят, но постигнатото ня­ма как да избледнее като резултат, като успех. Всички останали дребни детайли се позабравят. Но победата остава завинаги в паметта - не само моята, но и на всички, които бяха съпричастни към този мач.

- Спомняте ли си нещо от вечерта преди среща­та?
- Първо, това не е единственият ни успех над шампион от големите първенства. В днешно вре­ме е абсолютно невъз­можно, хайде да кажем почти невъзможно, да се елиминира шампион на франция, на Англия, на Испания. Да победиш "Байерн" също. Историята показва, че никой друг не го е правил. Да не гово­рим за днешно време. Иначе да - случи ми се не­що вечерта преди мача. Страдах от уникално гла­воболие. По принцип мно­го рядко ме боли главата, да не чуе дявола. Но тога­ва наистина не ми позво­ляваше да играя. В деня на мача също не бях пълно­ценен. Един от масажис­тите се занимаваше само с мен през цялото време. И час, час и нещо преди срещата всичко изчезна. И направихме мача на жи­вота си.

- На нервна почва ли го отдавате?
- Не зная! Просто гла­воболие. Без настинка, без нищо, хей така. Мина бла­годарение на масажиста Сашо Александров. Това е споменът. Е, много дру­ги неща се случиха. Пом­ня тренировките, разбори­те, напътствията. Имахме незаменим Аспарух Никодимов един от най-добрите в българския футбол, който ни направи играчи. Да не заб­равяме Димитър Пенев и Стоян Йорданов. Три ле­генди, които изградиха в нас качествата, тъй като в началото бяхме млади и неопитни.

- Къде бяхте на лагер преди мача?
- На "Четвърти кило­метър", там използвахме базата, на по късен етап се построи "Панчарево".

- С кого бяхте в една стая?
- С Ради Здравков бях­ме непрекъснато. От съ­бирането в ЦСКА до за­минаването в чужбина. Както в една стая, така и в една компания. В наци­оналния отбор също бях­ме неразделни.

- И вие, и Ради Здрав­ков не сте известни като нарушители на режима, но имаше ли колеги, ко­ито тогава си позволява­ха да го дават по-купонджийски?
- Има във всяко едно поколение. Те съумяваха да съчетават нещата. Ня­ма да казвам кои са нару­шавали режима. Естест­вено, не го правеха преди мачове като този с "Ли­върпул". Няма как някой да посмее. Всички бяхме умни момчета, професи­оналисти. Е, във вътреш­ния шампионат някой можеше да си позволи. Но бяхме добър колек­тив, психически здрав от­бор. Не подценявахме нищо и затова постигнахме такива големи успехи. Имахме характер на по­бедители.

- Трудно е да се пра­вят сравнения, но коя е най-силната генерация на ЦСКА, която вие сте гледали?
- Не искам аз да давам оценки, но са генерации­те с полуфинали в Евро­па. Едната на Димитър Пенев, Якимов, Никоди­мов, другата е нашата, третата на Ицо, Емо, Любо. Поне тези поколения постигнаха най-големи успехи. Но не е нормално да сравняваме. Всяко вре­ме е отделно за себе си.

- Кога по време на ма­ча разбрахте вие лично и като колектив, че може да пречупите "Ливърпул"?
- Разбрахме го още на мача в Ливърпул. Пад­нахме 0:1, но имахме въз­можност да отбележим. Цецо Йончев, Спас Джевизов и аз имахме въз­можности да отбележим още там.

- Помогна ли ви опи­тът от предната година, когато загубихте от "Ли­върпул" 1:5 и 0:1?
- Помогна, нормално е да добиваш опит. Но има и друго, поне аз мисля та­ка. Нещото, което ни поп-речи да елиминираме "Байерн" и да играем фи­нал с "Астън Вила", беше липсата на самочувствие, характерно за хора от ко­мунистическата част на континента. Съперници­те ни бяха разкрепостени, при тях нямаше това "на всяка цена". Богати хора, взимат големи заплати, големи премии. Бяха над много неща. Докато на нас като се кажеше 1000 лева, се разтрепервахме. Това бяха много пари. За 1500 лева хората си купу­ваха лека кола. Разлика­та във финансовите възможности беше огромна. Това нещо ни попречи да играем финал, но самият успех не е малък и говори за силата и класата на ЦСКА.

- За премии говорехте ли преди самия мач?
- Не. Ако не се лъжа, ни дадоха по един малък телевизор. А премията бе­ше по-малка от тази за купата, в която победихме втородивизионен отбор, забравил съм точно кой. Такъв беше правилникът. За Купата бихме 7:0, а след третия гол се даваха по 10 лева отгоре. И пре­мията стана примерно 180 лева. Срещу "Ливър­пул" беше май 150. Но то­ва не е важното. Това са моменти, заради които си заслужава човек да се ли­шава през цялата спорт­на кариера. Тези моменти осмислят лишенията.

- Пазите ли запис на мача?
- Дадох го на приятели и някъде изчезна. Единс­твеното, което ми остана като спомен от "Ливърпул", са две кристални ча­ши с надпис. Дадоха ни ги при гостуването.

- Яд ли ви е, че с някои от колегите влязохте в конфликти през години­те?
- Не ме е яд за нищо. Каквото и да говорим, то­ва е животът. Ако сме влизали в конфликт, е би­ло за дадения момент. Ако някой от тези колеги има нужда от моята по­мощ, може да разчита на 100%. Аз съм си запазил човешките отношения и уважения към тези коле­ги - без изключение.

- Промени ли се след този мач отношението на хората по улиците?
- Още от съблекалнята се започна. Генерал Доб­ри Джуров влезе в събле­калнята, а аз още се къ­пех. Дойдоха и ме издър­паха. Хвърлиха ми една хавлия да се завия. Генерал Джуров ми каза: "Честито, капитан Младенов". Аз отговорих, че съм младши лейтенант. Той повтори с повишен тон: "Честито, капитан Младенов". Даде ми чин, горд съм с него. Аз съм арме­ец. Това е морална награда за стореното. Естестве­но, не бях сам, затова ге­нерал Джуров даде по един чин и на всички ос­танали. Иначе стадионът гореше. Хората не си тръгваха. Колеги плачеха, други се смееха. На дру­гия ден просто не можеш да мръднеш. Ако искаш да пресечеш улицата, ти трябва час. Всеки те спи­ра, прегръща, иска да спо­дели нещо. От учтивост и уважение ти също трябва да отговориш. Така беше на всяка крачка. Канеха ни по предприятия, по за­води. Получавахме стра­хотно уважение. Нещо, което в днешни дни изчез­на.

- Казахте, че е невъз­можно да се повтори то­зи успех, но като че ли то­ва не важи само за българските клубове. Прос­то разликата между най-големите и останалите става все по-голяма?
- Тогава бяхме отлич­но обезпечени като фи­нанси и бази. Зад нас бе­ше армията, а зад "Левс­ки" полицията. Имахме такъв възстановителен център, какъвто друг ня­маше. Освен "Левски", тъй като се помагаше 50 на 50. Бяхме на равнището на "Реал", "Барселона". Сега какво имаме? Стар, срутен стадион. Трябва да се молим на хора като моя приятел Стойне Мано­лов, който дава всичко за ЦСКА. Имаме един разо­ран терен на Панчарево, а всичко друго там е раз­руха. Знаете, клубът беше фалирал. Ако не бях убе­дил Александър Томов да се ангажира, ЦСКА си отиваше. Бях полудял, обикалях и умолявах от­делни хора да помагат, но те отказаха.

- Има ли повод за оп­тимизъм?
- Като база още не пра­вим нищо, тъй като се плащат стари задълже­ния. Спортно-технически се справяме, тази година с едни футболисти, мина­лата с други. Ако продъл­жаваме обаче така всеки сезон, до никъде няма да стигнем. Дано Алексан­дър Томов събере хора около себе си, да възста­новим ЦСКА, за да се сравняваме отново с най-големите. Вярвам сляпо, че може да се вдигнем. За­това сме всеки божи ден тук с голям хъс и голям инат. Искаме го на всяка цена. Голям оптимист съм.

- Ще намерите ли вре­ме и сили да организира­те още една среща по слу­чай елиминирането на "Ливърпул", последно май се събирахте през 2002 година?
- Ще бъде чудесно. Мо­же би тук и клубът трябва да се ангажира. Това е ис­торически момент. "Панатинайкос", например, имат полуфинал и се съ­бират всяка година. На­шето все остава настрани. Ще ви дам пример. Тър­сим материали за клубна­та телевизия, няма ги. Ами като не се пазят мачът с "Ливърпул", головете на Жеков, какво пазим? Кой е по-голям голмайс­тор от Жеков? Ако го ня­маше него и Христо Сто­ичков, за какво си телеви­зия. Не обвинявам сегаш­ните хора в БНТ, някъде през годините е изчезна­ло.