Трансферите са най-слабото перо в приходите на Левски

Скандалите на извънредното Обшр събрание на Левски на 20 февруари и последвалите събития доведоха до това от клуба най-накрая да покажат прозрачност и да публикуват финансовия си отчет за 2016 година.

В графата приходи може да се види - от спонсорство и реклама 4.913 млн. лева, от продажба на билети - 930 хиляди лева, от медийни права - 673 хиляди лева, от такси за ДЮШ - 225 хиляди лева, от дарения - 2.546 млн. лева, от участия в турнири - 481 хиляди лева, от солидарни плаидания от УЕфА - 220 хиляди лева, от трансфер на футболисти - 37 хиляди лева!

Като под въпросната таблица е посочено, че през 2016 година от други клубове са получени суми в размер на 37 хиляди лева за компенсация за обучение и развитие на футболисти! Тоест за 12 месеца Левски е взел пари от продажба единствено на свой юноша - Георги Йомов в Славия. В графата "Приходи от трансфери" за 2015 година пък стои една голяма нула.

Това обяснява много неша, включително, че клубът е много далеч от това да се самоиздържа. А по принцип практиката на източноевропейските клубове е да създават, развиват и продават футболисти и така да си гарантират съицествуването. Примери на Балканите и в бившия съветски блок колкото шеш - от Църве-на звезда и Партизгин през Динамо Загреб, та чак до Шахтьор Донецк.

Другият вариант за самоиздръжка е със силно участие в евротурнирите и приходи от наградни фондове. Левски обаче не прави нито едното, нито другото. И докато за сериозен пробив на Стария континент и добиране до големите пари ти трябва читав отбор и добро стечение на обстоятелствата, то на "Герена" никой не им е крив, че за толкова дълго време не успяха да селектират футболисти, които хем да помогнат за развитието на отбора, хем след това да понапълнят клубната каса. И така от 2009 година насам трофей във витрината няма, а сносните трансфери са единици. Камъните за това нешо са във витрината на спортно-техническите ръководства, на които съшр не може да им се хване краят.