Цанко Цветанов: Хубчев вкара ред, надявам се Левски да не тръгне по пътя на ЦСКА

 

 

- Като се събудих сутринта на рождената си дата, не съм се чувствал по-различно, отколкото на 49, макар че много хора спекулират с 50 години. Благодаря за поканата и много се радвам, че мога да говоря пред камерата на „Код Спорт“!

 

 

- Това е един обикновен ден. Защо всичко говорят за 50 години, 50 години… А за мен беше един обикновен рожден ден.

 

 

- Щастието се измерва със семейството, което имам. Доволен и щастлив съм със съпругата ми, дъщеря ми, близките ми роднини. Това, че се чувствам добре с тях, ме прави щастлив.

 

 

- Да, липсваше ми един човек. Направих малко скромно парти с много близки приятели. Един от тези приятели липсваше – Трифон.

 

 

- Специален е, защото съжителствахме доста време в националния отбор. Той е човекът, който ми подаде ръка в моменти, когато бях разколебан. Говоря чисто спортно-технически, чисто футболно, а и човешки.

 

 

- За мен той като звезда на Етър беше идол. Доста малко успях да играя с него във Велико Търново. Но в националния отбор ме пое от първия ден и каза: „Ти ще си с мен в стая! Идвай тук, всичко ще е нормално и ще е наред!“ И така продължи почти до края. Преди да почине се видяхме, беше щастлив и доволен от живота. Почнахме да си говорим, той винаги ми се е подигравал за моето чувство, че дължа нещо на Етър и на Търново. Той вика: „Абе, ти не си човекът, който ще ги оправи! Стига, не се занимавай с глупости!“ Последно това си спомням. Имах чувството, че той ме чувстваше като по-малък брат.

 

 

- Трудно ми е да говоря. Искам да му кажа, че липсва!

 

 

- Аз пък се чувствам добре вкъщи! Понеже тя работи, а дъщеря ми е на училище и много-много не се виждаме, така че не ни пречи. Мисля, че са доволни, че съм вкъщи, защото в момента съм и домакиня.

 

 

- Знанията и качествата, които има за треньор. Мисля, че не съм първият, който ще го каже. Всички хора, работили с него го виждат и знаят. Просто има хора, които са родени да бъдат треньори на високо ниво.

 

 

- Всеки път казвам, че въпросът не е към мен, а към него. Явно имат някъде разминавания.

 

 

- Доста неща. В началото на треньорската ми кариера той имаше повече опит от мен, защото бях само футболист. Даже имаше един етап, в който си мислех защо да се занимавам с футбол? Слава богу, че преосмислих идеите си. Помогна ми друг добър приятел – Лозан Тренчев. Обяснявах му как ще се занимавам с бизнес. А той ми каза: „Ти от какво разбираш, бе, моето момче?“ Стоях, мислих и отговорих, че само от футбол. Тогава той ми отвърна: „Гледай си футбола.“ А от Станимир Стоилов научих много неща за футбола – особено за разчитането на играта, за отношение и поведение по време на тренировъчен процес, чувство за позициониране, за водене не само на играта или на мача, а и на отбора във всеки един момент от тренировъчния процес.

 

 

- Иска ми се да вярвам, че не е застрашен. В последните години много пъти се говореше, че Левски е застрашен. Измина една година, откакто „сините“ имат нов собственик. Но доколкото съм запознат, смея да твърдя, че в Левски нещата вървяха в позитивна посока.

 

 

- Когато мога, съм на стадиона. Затова казах, че клубът и отборът се развиваха позитивно. Във втория полусезон на миналото първенство Левски не беше достатъчно убедителен. Още нямаше това усещане за стабилност и я нямаше тази промяна. По стечение на обстоятелствата се смениха треньори и започнаха да влизат млади състезатели, което беше обнадеждаващо, че клубът ще може да интегрира млади футболисти в отбора. Мисля, че идването на Петър Хубчев донесе стабилност в отбора и вкара ред в Левски. Забелязвам, че вече година в Левски няма скандали и няма проблеми около отбора и клуба. С изключение на последните събития, за които аз трудно бих могъл да говоря, тъй като не съм достатъчно добре запознат.

 

 

- Надявам се да не тръгне по пътя на ЦСКА с фалит и с „В“ група. Надявам се да не се случи, тъй като за съжаление прекалено много проекти в България уж се започват, пък не се довършват. Свидетел съм на достатъчно такива провалени проекти в българския футбол. Левски все пак е най-популярният отбор в България, с най-голяма подкрепа и се надявам, че ще успее да избегне това.

 

 

- Предпочитам да не деля футболистите на чужденци и на млади. Хубаво е, ако Левски успее да върне позициите, които имаше допреди десетина години в българския футбол. А дали ще са чужденци, млади или българи? Не искам да говоря за „чужденци“, защото и аз успях да поработя и да поиграя в чужбина. Светът е отворен, стига да има добри футболисти. Но за да запази Левски своята идентификация, трябва да има свои футболисти. А за да запази идентичността си, трябва да наблегне на собствените си юноши. Убеден съм, че в България има достатъчно талантливи, млади играчи, които с целенасочена и правилна работа, биха успели да се интегрират в Левски и да накарат българските деца да се стараят и да искат отново да приличат на Сираков, Стоичков, Костадинов, Боби Михайлов и на всички хора от моето поколение, които успяхме да донесем радост на българския народ.

 

 

- Отново ще кажа, че ми се иска и Левски да се включи в борбата, но на този етап виждам Лудогорец като главен претендент за титлата. Левски все още не е на това ниво. Надявам се, че със зимната селекция и без да има тези сътресения около клуба, Левски да се приближи. Но на този етап не виждам как ще успее да пребори Лудогорец.

 

 

- Докато двата ни гранда не успеят да станат по-добри от Лудогорец.

 

 

- Самите те. Никой не им пречи. Големият проблем и на Левски, и на ЦСКА е, че го има Лудогорец. Клуб, който успя да се приближи доста до средно европейските стандарти, благодарение на далновидна и правилна политика.

 

 

- Много говорим, а малко работим. Винаги съм го твърдял. Истината е, че малко се работи. На всяко едно ниво работим от ден до пладне. Искаме нещата днес да се случат, няма стратегия, няма планиране. Собствениците на клубове, треньорите и ние, футболните хора сме главните виновници. Собствениците, защото сменят бързо треньорите. Докато опознае футболистите и вече е заминал. Имат нереалистични очаквания към отбора си. А ние, треньорите, защото не работим достатъчно с футболистите и не им даваме достатъчно знания и умения.

 

 

- Ако разсъждаваш и си встрани от футбола, да. Най-лесно е да обвиниш президента на БФС. Той е виновен за всички проблеми, даже и за световните катаклизми. Може би само за климата не е бил обвиняван… Аз съм на мнение, че Боби Михайлов свърши достатъчно добра работа за БФС. В най-малкия случай успя да запази организацията. Футболният съюз е една от организациите, които не се разпаднаха. Успя да запази своята независимост, защото знаете, че тя съществува независимо от държавата. Всеки ден в България се играят мачове, а събота и неделя те са стотици.

 

 

- Но не съм бил в управлението, за да говоря. Винаги може да се направи нещо по-добро. Мисля си, че специално за българския футбол, особено в обучението на млади кадри, на треньори и в подготовката на футболисти, БФС не успя да се справи по най-добрия начин.

 

 

- Задаваш ми трудни въпроси, за които нямам еднозначен отговор. Даже и не съм мислил поради простата причина, че все още няма кандидати. Вероятно ще се появят на по-късен етап.

 

 

- И двете. Най-добре ще е футболен човек, който има и мениджърски качества.

 

 

- Добри. Два домакински мача.

 

 

- Съперниците, ако не са по-слаби, не са и много по-добри от нас. Но първо трябва да спечелим мача с Унгария и след това да мислим за следващия опонент. Но жребият е благосклонен благодарение на доброто ни представяне в Лигата на нациите. Когато играеш на свой терен пред собствена публика, а мачовете са два и няма квалификации, шансовете са големи.

 

 

- Доколкото знам, той сам си подаде оставката. Значи негово е било решението да напусне. Той мислеше дългосрочно, но краткосрочните резултати не бяха особено добри.

 

 

- Историята е доста интересна. Случайно станах треньор на Етър. Трябваше да се видя с приятели във Велико Търново и да проведа разговор за един футболист, чийто баща е мой добър приятел и до ден-днешен – Мартин Станкев. Срещнах се с ръководството, бях наблюдавал един-два мача и видях, че отборът има потенциал за влизане в „А“ група. А и в моята глава постоянно бленува идеята да помогна на футбола във Велико Търново и на Етър. Беше пълна случайност. Човекът, с когото се консултирах, беше Стоилов. Каза: „Ами, да, защо не опиташ?“ Опитах и не мога да съм недоволен от първите месеци, докато ръководството на клуба не се промени. Докато бяха български собствениците, мисля, че успяхме да се справим прилично, въпреки липсата на добри условия за работа. И отборът се завърна в „А“ група след дълги години. За съжаление след това се промени собствеността. Начело застана един чужденец, при когото амбициите и желанията бяха по-големи от възможностите. Поради тази причина не се получи.

 

 

- Може би избрах друг път, макар че човек никога не знае какво ще се случи и какво го чака в бъдеще.

 

 

- Защото имаше доста различни натрупвания в Астана. В Казахстан отборът беше узрял и беше близко до първото място. Две-три години изпускаше да го спечели. Второто е, че ние като треньорски екип попаднахме на точното място в точния момент. Макар че сега говоря така, а когато отидохме в Астана, тимът изоставаше със седем точки и имаше мач с лидера Актобе при това като гост. Но попаднахме на ръководители, които разбираха на какво ниво са и какво още им трябва. Попаднахме на футболисти с нелоши качества, жадни за успехи. Мисля, че имахме доста знания и опит, които успяхме да предадем на играчите по най-добрия начин. Факт е, че ръководството застана зад гърба на треньора Стоилов и на нас като щаб. И успяха да ни създадат най-добрите условия, за да покажем своите качества.

 

 

- Мога да задам и обратния въпрос – защо вече и футболист не може?

 

 

- И явно, че ние като треньори не сме достатъчно добри. Може би имаме знания, но като имидж и като работа, явно, че не можем да се доближим до тях. За наше огромно съжаление.

 

 

- Не мисля, че е точно въпрос и на мениджър. По-скоро е натрупване. Ще припомня, че успехът от 1994 г. е в резултат на натрупвания от добрата работа в българския футбол в дългите години назад. Поколения, които са се представяли добре и са дали необходимите база и основа. Нямаме нито един успял български треньор на Запад, дори и от големите ни играчи. Но България има треньори, които могат да се справят. За мен е въпрос на доверие, а много трудно може да се доверят на треньор от България, тъй като футболът достатъчно много се промени. Резултатът стана много скъп и никой не иска да рискува с неизвестен треньор. Може би ни пречи и езиковата бариера.

 

 

- А и руският не ми е лош. Но пък нямам тази визитка като старши-треньор.

 

 

- Не мога да кажа. Имаше цяла година разговори, предложения, но така или иначе не се е стигнало до договор. В този подготвителен процес не мисля, че ще се случи нещо, но човек никога не знае.

 

 

- Благодаря, че ми зададе такива трудни въпроси, на които надявам се съм отговорил по най-добрия начин. Малко ме притесни, защото не очаквах да се получи такъв сложен за мен разговор.