Трети дубъл за Лудогорец или трета купа за Ботев

Трети дубъл за Лудогорец след 2012 и 2014 г. или трета купа във витрината на плов­дивския Ботев след 1962 и 1981 г.? Хегемонът през пос­ледните 6 сезона, стигнал до групите на Шампионската ли­га, или отборът, който дори си няма свой стадион в пос­ледните години, но чиято многобройна публика със си­гурност ще създаде гореща атмосфера на "Васил Левски" днес? Клубът със стопроцен­тов успех, стигне ли финал, или орисаните да са вечни не­удачници в решителните сблъсъци за отличието? Мо­ментната класа или извечната традиция в турнира, кой­то има своето 77-о издание?

23 вкарани гола и нито един допуснат, това е рав­носметката на орлите в по­хода им към трофея през то­зи сезон, приличащ повече на наказателна акция. Победите с 4:0 се редяха една след друга до 4, за да бъде поставен кра­ят със страховитото 7:0 в полуфиналния реванш с ло­вешкия Литекс - най-голямата победа на лудогорци в досе­гашното им участие в надп­реварата. Лудогорец играе за 37-и път в турнира и излиза в 125-ия си мач. 30-те сезона преди ерата "Домусчиеви" не се запомнят с нищо особено, освен временни проблясъци като участието в четвъ­ртфиналните групи през 1985/86 г. Дебютът в сърев­нованието е чак през 1958 г., когато загубата с 1:3 още в първия кръг от пернишкия Миньор слага край на илюзи­ите за запомнящ се рейд. През септември 1986 г. лудо­горци записват и най-срамния си резултат - 0:7 срещу Свет­кавица в Търговище. Всичко се променя като с магическа пръчка след лятото на 2010 г., когато за 7 сезона зелени­те стигат до 2 купи и веро­ятност за трета днес, а ба­лансът е впечатляващ - 22 по­беди, 3 равенства и 6 загуби.

Канарчетата пък са тра­диционен участник в турни­ра, дори са една от неговите емблеми. Ботевци играят своя 67-и турнир (с повече са само Левски, Локо Пд и ЦСКА), но са твърдо трети в под­реждането по участия във финали след двата истори­чески гранда. Жълто-черните са на 12-и финал, а повече от тях имат само Левски (36) и ЦСКА (32). Девет от досегашните обаче оставят за феновете им горчилката от "спе­челените калъфки". Първата купа за пловдивчани идва във витрината им на 12 август 1962 г. на Националния стади­он, когато с 3:0 е разбит друг провинциален тим - Дунав. Вторият триумф също е на "Васил Левски" - на 5 май 1981 г. след 1:0 над Пирин Бл, а свързващото звено с предиш­ния успех е Динко Дерменджи­ев. Чико първо е звездата в състава, а после предводите­лят на канарчетата. Търсе­щите знаците на съдбата мо­гат да ги намерят в сегашно­то 1:0 над пиринци на четвъ­ртфиналната фаза на сегаш­ния турнир. Осланящите се на "прокоби" пък могат да ги съзрат в петте поредни фи­нала, загубени от жълто-черните - 0:1 срещу Левски на 2 май 1984 г. в Кърджали, 1:2 също срещу сините на 29 май 1991 г. във Велико Търново, 0:1 срещу ЦСКА на 2 юни 1993 г. в Благоевград, 2:4 срещу Локо Сф в столицата на 27 май 1995 г. и 0:1 от днешния им съперник на стадион "Лазур" край морето на 15 май 2014 г.

Съдбата рядко дава втори шанс, но Ботев ще има при­вилегията да получи такъв, за да стигне до участие в след­ващото издание на Лига Евро­па при неуспешен за тима из­ход във финалния мач - бара­жи със старозагорския Верея, който бе преодолян на полу­финалите в турнира за купата.

И като епилог един ярък контрапункт. Преди точно година, на 24 май 2016 г., ЦСКА спечели купата пред пъ­лен стадион "Васил Левски" и с 14 българи в състава си - 11 титуляри и 3 смени, а чети­рима наши сънародници оста­наха на резервната скамейка на червените. Срещу тях пък се изправи отбор, използвал един-единствен легионер в срещата - Монтана. Сега ня­ма да е чудно големият фаво­рит за отличието да излезе на същия този, далеч не тол­кова пълен стадион, с 10 чуж­денци в титулярната си единайсеторка и само един бъл­гарин, макар и с капитанска­та лента...