След неубедителен първи полусезон на „Тича" през пролетта Дончо Атанасов е във вихъра си. Лявото крило на Черно море играе много силно през втория дял на шампионата, превръщайки се в един от ключовите футболисти на моряците. Дончо донесе победата над ЦСКА преди три кръга, а срещу Видима-Раковски наниза нови две попадения. При първото пък така шутира топката, че буквално скъса мрежата.
Именно с отличната форма на Атанасов са свързани част от надеждите на Стефан Генов за добро представяне и спечелването на точки на „Герена" срещу Левски. „По време на първите си б месеца във Варна бях преследван от доста контузии. Започнах много добре - с гол срещу Пирин в първия кръг. Последваха обаче няколко травми, които ми попречиха да разкрия потенциала си. Силното представяне сега го отдавам главно на качествената зимна подготовка, която направих. Освен това през пролетта късметът е с мен. Да чукна на дърво, засега се опазвам от контузии", коментира футболистът, носещ култовия прякор Марадончо. Атанасов призна, че в началото доста се е дразнил от псевдонима, но впоследствие е свикнал с него. „Лепнаха ми го фенове на Берое след един мач със Сливен, в който вкарах два гола за 10 минути.
Първо, като го чух, ми се стори обидно, но след това го приех като шега. В крайна сметка вече не мога да избягам от него, така че няма проблем, щом на хората им харесва да ме наричат така", уточни 28-годишният играч.
Като почти всеки един футболист и той е имал своите тежки моменти. Неговият най-труден е бил на 22 години през 2005 г. „В казармата играх за военния отбор Армеец Сливен. Станах голмайстор и като отбих службата, се върнах в родния ми Берое. Тогава обаче начело на тима застана Аспарух Никодимов. Реши да разчита на по-опитни играчи и ме изгони от тима заедно с още 2-3 юноши на клуба. Беше ми толкова тежко, че исках да спирам с футбола. Не виждах смисъл да продължавам, след като от родния ми отбор не ме искаха", разкри Атанасов. В крайна сметка обаче е бил убеден да продължи да играе от Иван Вутов. „Водеше Миньор Раднево и ме извика при него. В началото отказах да отида, но след дълъг разговор се съгласих. Винаги ще му бъда благодарен", обясни Дончо.
От този момент кариерата му тръгва нагоре. Нападателят изиграва страхотен сезон в Раднево - в 26 мача бележи 12 гола и става трансферна цел на няколко елитни клуба. Едната оферта е от Илиан Илиев, който вече е застанал начело на Берое. „Бях се зарекъл повече никога да не се завърна в родния си отбор. Когато обаче Илиан ми се обади, реших да приема по една-единствена причина -исках да се докажа. Да разберат, че не са били прави да ме гонят. А и все пак любовта към Берое надделя
в мен. Ние, старозагорци, сме много привързани към клуба си", сподели също Атанасов.
Крилото бе категоричен, че се чувства отлично във Варна. „Щастлив съм в Черно море. Искам да изпълня договора си. Мисля, че все още не съм разкрил пълния си потенциал. Щ Има още какво да показвам, надявам се да продължа да вдигам нивото си", каза щурмовакът и добави, че моряците имат всички шансове да се класират за евротурнирите. Дончо планира да поиграе още две години в България, след което да замине за чужбина. „По принцип у нас един играч като мине 30 години, и вече го мислят за свършил с футбола. В другите страни обаче не е така, там възрастта не е от значение", допълни Дончо Атанасов.
