"Индипендънт" нареди името на Димитър Бербатов редом с тези на Ерик Кантона, Денис Бергкамп, Джанфранко Дзола, Давид Силва и Месут Йозил. Ето какво публикува изданието днес:
"Тичам към топката и виждам съперника да играe. Докато тичам си мисля какво да направя. Това са две секунди. Две секунди. Случва се много бързо. После, изведнъж, дори не знам как да го опиша, намираш най-добрия вариант. За това обръщане бях в ситуация, в която трябваше да направя нещо. Какво правиш? Обръщаш се и просто опитваш да оставиш топката в игра? Това е малко скучно. Дори не знам как да го опиша, но искаш да преодолееш защитника, искаш да забавляваш, да накараш публиката да възкликне. Просто го чувстваш и се случва. Автоматично импровизирах и го направих. Когато преодолееш играча като срещу Уест Хем и чуеш публиката да ахне, искаш да играеш така още повече!
Просто това е различен начин да гледаш на играта. Някои играчи се борят с топката, когато я имат, мислят си "какво правя с нея сега? Но за мен може би беше ДНК, идващо от баща ми, който бе футболист. Това е просто начинът, по който виждам футбола. Опитвам да мисля една стъпка напред. Гледам те, но в същото време гледам какво се случва там, където са всички на терена. Гледам към две или три решения. Не се получава всеки път, но когато го правиш много пъти се превръща в навик. Топката идва и мога да я отиграя веднага, без да гледам.
Като Бергкамп например. Той е истинско удоволствие за гледане. Но не само трикове без ефект. Когато той прави нещо, то е с цел. Като голът на Бергкамп срещу Нюкасъл. Това не е нещо, което би пробвал в тренировка. Това бе очевидното решение за него в мача, точно като Роналдиньо.
Лео Меси пък гледа на футбола напълно различно от всички други. В момента, в който той получава топката, виждаш от езика на тялото му, че се чувства толкова комфортно с топката. И в момента, в който започнеш да тичаш и опиташ да му я отнемеш, той вече има пет решения: къде да подаде, къде да тича. И докато тича вижда още решения. Това е напълно различно ниво сега. Не можеш да го научиш. Просто е в главата ти.
Фъргюсън знаеше, не само с мен, че ако даде свобода и доверие на играча да прави нещата както може, това ще е от полза на отбора. Като срещу Уест Хем. На правилното място в правилното време. Ако имаш способностите и увереността, знаейки, че шефът ще е щастлив, ако опиташ, ще го направиш. Ако играех сега, щеше да е по-трудно за мен. Ако не си достатъчно бърз, компенсираш с бързина на ума и позиционаране на терена и изглеждаш много по-добре от някой, който е много бърз. Опитвах да играя по-просто. Ако изневеря на моя начин на игра, това няма да бъда аз. А ако не се чувствам щастлив, няма да играя добре", каза Бербатов.