Новият световен шампион по шахмат Вишванатан Ананд заяви, че срещата срещу Веско Топалов е била най-трудната в живота му. По-специално последната 12-а партия, която бе много дълга и българинът се отказа едва на прага на мата.
Индиецът даде интервю за местното издание „Дъ Уик”, в което обясни проблемите в мача си, както и изрази своите виждания за подкрепата от Крамник във финалните партии. Според Ананд руснакът, който е голям враг на Топалов, му е дал изключително ценни съвети, за които винаги ще му е благодарен.
Ананд сподели още, че е пробвал българската кухня и е останал доволен, както и разкри, че дори и по време на 12-те срещи не се е лишил от дългите разходки, които обича.
- Как се подготви за мачовете?
- За първия двубоя (срещу Крамник) ние направихме предварителен лагер през септември-октомври. По това време все още нямаше дата за двубоя ми. Аз знаех срещу кого ще играя, но все още нямаше дати. Тимът ми се събра заедно и работихме по 12 часа. Прекарвахме по един или два часа сутринта във фитнес упражнения. Фокусирахме се около техническите аспекти. Трябваше да изберем лист от опции. Вторият лагер беше тази година през февруари и март. Тогава вече имахме и датите за финалния мач. Планът беше същият, но беше по-специфичен. Ние ограничихме опциите, които бяхме поставили в списък преди. След почивката реших да си взема почивка. Ако не бях свеж и да гледам напред към мача, вероятно нямаше да се съм спечелил.
- Колко добре познаваш играта на Топалов?
- Топалов играе на турнири от 15 години и аз го познавах. Наблюдавах го по-внимателно в последните му мачове. Той никога не играеше своите партии до край. Всъщност, ние не бяхме играли нито една партия до край с изключения на финалната (в София).
- 40-часовото пътуване с кола оказа ли голямо влияние?
- Мисля, че това трябва да се приеме и да продължиш напред. Ние тръгнахме рано на 18 април и пристигнахме в 4 сутринта на 20 април. Опитах се да не се притеснявам за това. Все пак това нямаше да ми помогне. Ние прекарвахме времето си, гледайки Властелинът на пръстените.
- Разкажи повече за своя щаб?
- В моя щаб са гросмайсторите Петер Нилсен от Дания, Сурия Гангули от Индия, Рустам Касимджанов от Узбекистан и Радослав Волташек от Полша. Те са ядрото на моя отбор и аз работя от дълго време с тях. Те бяха моя тим през 2008 г. също и винаги са били много подкрепящ фактор за мен.
- Владимир Крамник също ти помагаше…
- Да, той ме потърси по време на мачовете и ми даде много съвети относно играта на Топалов. Открих, че са много полезни.
- Ти може да срещнеш Крамник в следващото световно първенство…
- Не мога да видя смисъла, който влагате. Беше невероятен жест от Крамник да ми помогне и аз съм му много благодарен. Ако обаче станем противници на дъската, очевидно и двамата ще искаме да спечелим.
- Какво беше различно в София в сравнение с другите ти мачове?
- В София беше най-трудният турнир. Ние изиграхме 12 мача и всяка игра беше много непредвидима. Загубих първата партия, а Топалов втората и четвъртата. В такива важни мачове е много важно да си внимателен и когато имаш възможност, да не я пропускаш и да не си разколебан. Мачът не беше решен от 11-ата партия. В 12-ата нервите на Топалов не издържаха.
- Годините фактор ли са в шахмата?
- Шахматът става все по-млад. Много младоци започнаха да играят тази игра. Но за да останеш на върха, трябва да работиш много здраво и да останеш фокусиран и мотивиран. Мисля, че това ми помогна през годините. Опитът е много ценен. С него пречките ме дразнят и ми се отразяват по-малко.
- Колко са полезни хората около теб?
- Хубаво е да знаеш, че много хора са зад гърба ти. Моето семейство, приятели и фенове ми изпращаха съобщения по време на мача и това ме караше да се чувствам добре. Моят тим ми помогна да останем фокусирани върху мача. Аруна (съпругата му) ми даваше голяма сила. Тя се оправя с нешахматните аспекти в моя живот и ме оставя да се концентрираме върху играта.
- Как се предпазваш от стреса?
- Обичам да слушам всякаква музика. По време на мачовете пак слушах музика. Това ми помагаше. Гледам и филми, но по време на срещите гледах само комедии от по 20-минутни епизоди. Обичам и да чета, но в този момент избирах само леко четиво. Обичам и дългите разходки и никога не ги пропускам, дори и по време на двубоите. Направих експеримент и с местната кухня и тъй обичаната морска храна. Макар че индийската кухня ми е първата любов, винаги обичам да експериментирам и с други кулинарни произведения.