Сред фурора на колоездачите на Цар Симеон 1898 на силния международен турнир - „Купа Войводина” в Нови сад, където окупираха първите 5 места в крайното класиране, потърсихме капитана и лидер на пловдивския велотим Пламен Димов за коментар.
- Пламене, какво направихте в Нови сад, че бяхте така безапелационни пред конкурентите си?
- Просто се показахме като голям отбор. Карахме един за друг, помагахме си много, направихме брилянтна тактика на каране, което в нашия спорт е много важно нещо. Нека не звучи самохвално, но аз като лидер на отбора им предложих тактиката, момчетата я приеха и я спазиха стриктно. Така успяхме. Сега сме много по-добър и подготвен отбор в сравнение с миналата година, например.
- Прави впечатление, че на първите 4 места са сърби. Горан Шмелцерович финишира първи в подреждането, пред съотборниците си Драган Спасич и Александър Дукич. На четвърто място е Игор Пайович, а ти си пети. Като лидер на отбора, защо ти не натисна повече, за да си първи?
- Какво като не съм първи, първото място в Нови сад не ми е било целта. Няма нищо лошо в това сърбите от нашия отбор да са преди мен. На сърбите много повече им трябваше добро класиране в това състезание, защото то бе част от веригата за колоездачната лига на Сърбия. На момчетата сега им трябват точки и класирания, на мен и на Светослав Недев не ни трябват. Нека нашите сърби да са пред нас, на тях сега им трябват призови класирания. Вижте, тази сръбска лига има поредица от 12 състезания и който спечели най-много точки и ще получи солидна парична стипендия от сръбската федерация за цяла година.
- И каква точно тактика проведохте по време на 108-километровия пробег?
- Не мога в детаили да издавам тактиката на отбора, това са си вътрешни неща. Но важното са резултатите. Надиграхме обаче безапелационно основните в хода на състезанието наши съперници - елитните местни клубове Партизан /Белград/ и Металак. Непрекъснато прихващахме атаките на другите състезатели и позволявахме на съперниците ни да се откъснат. За сметка на това ние петимата непрекъснато водихме колоната още от старта в Нови сад и през 20-тина километра си сменяхме водачеството на колоната от 12 откъснали се бегачи. 2 обиколки преди финала - на 80-ия километър аз, Драган, Горан, Пайо и Спасич се откъснахме чувствително пред конкурентите си, до финала постоянно увеличавахме преднината си и така финиширахме далеч пред останалите. В състезанието участва и голямата звезда на сръбското колоездене Стевич, който е световен шампион от миналата година на шосе в категория "Б". От няколко години той кара в САЩ за професионален американски велотим, но е решил да се прибере в родината специално за да участва в „Купа Войводина”.
- Значи сте били с класа пред съперниците си?
- Не с една, а бяхме с 2 дори и с 3 класи над всички. Не се хвалим, просто така си беше. Направо ги разбихме всички в Нови сад. Показахме се като голям, зрял отбор. Явно тактиката ни се оказа много успешна, освен това се намираме в много добра спортна форма.
- Вече сте няколко години заедно. Какви са отношенията в отбора?
- Супер са. Отношенията ни един към друг са много добри. Всички сме приятели. Сработени сме много добре и като състезатели, и като отбор. Освен това тактически сме много добре подготвени. Всеки познава отлично качествата на другия и в зависимост от развоя на състезанията се стремим да си помагаме един на друг и да работим за успеха на отбора. Големият успех на Цар Симеон 1898 на „Купа Войводина”, според мен е само началото на един успешен сезон на отбора.