Златното момиче на България: Срам ме е да кажа колко взимам за титла, ще ми се изсмеят

Петкратната вече световна и европейска шампионка Станка Златева изглеждаше тъжна в деня след поредния си триумф. Златното момиче на родната борба сега бе лаконична и пред журналистите.

“Изтощена съм максимално - призна супершампионката. - В такива моменти все по-често си задавам въпроса: “Струват ли си всички тези усилия?” Не искам да хленча, да се оплаквам или да се правя на интересна.

Но смятам, че държавата ни трябва да помисли повече за елитните си спортисти. Виждате какво става около нас. Какви големи пари се хвърлят от другите страни. Предлагат милиони да натурализират спортист, раздават колосални премии.

Знаете ли какво ни струва да не се изкушим, при положение че премията за световна титла у нас от държавата е 35 000 лева. Срам ме е да го кажа тук в залата, защото ще ми се изсмеят. Или по-скоро няма да ми повярват. Ще помислят, че се шегувам.

Гледам и моя треньор Симеон Щерев. Парите, които взема като стимули за медалите, са смешни в сравнение с тези, които може да получи в чужбина. Заплата от 15 000 евро и всичко необходимо само за да работи.

Пак ви казвам - не искам да звучи така материално, но това е истината. Никой от нас не се е огънал. Състезаваме се за България и това винаги е било над всичко. Но има и такива моменти, когато животът и мисълта за кратката спортна кариера те правят тъжен.

За първенството какво да ви кажа? Срещу Манюрова от Казахстан за миг ми мина най-лошото през главата. Срещата се разви зле, можеше да отпадна, но съдбата беше за мен.

На финала рускинята Букина нямаше шанс, чувстваше се безсилна и искаше да обърка срещата с провокации. В един момент се поддадох, но Симеон Щерев крещеше от ъгъла да спазвам тактиката, която бяхме избрали. И успяхме.

Взех си квотата за олимпиадата, взех и титлата. Сега остава Лондон и всички в България ще искат там от нас медали. Но дали ще са наясно какво коства на спортиста един медал?

Впрочем, дали трябваше да ви говоря за това? Сигурно ще съжалявам, но поне ми олекна. Казах каквото ме мъчеше.”