Бербатов: Със Златан имаме сходен стил, а за него никой не казва, че е стар

Димитър Бербатов е влюбен и не иска сърцето му да бъде разбито.

Така авторитетният в-к "Таймс" започва материала си, включващ интервю с българския нападател.

Българинът блестя за Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм, но не е готов да се откаже, допълва изданието.

„Трудно е да се оттеглиш. Все едно да си влюбен в някого 16 години и после просто – Митко щрака с пръсти -  спираш да го обичаш. Никой не прави това.”

Бербатов пояснява, че е реалист, а не глупак. В момента той е свободен агент, след като през юни напусна гръцкия ПАОК и е наясно, че не е мечтата на всеки треньор, а и възрастта му не работи в негова полза, защото този месец ще стане на 36 години. Въпреки това, той следи изявите на двама играчи, които не са по-млади от него. Гарет Бари също скоро ще е на 36, а Златан Ибрахимович е с едва 8 месеца по-малък от Бербатов.

„Не чувам някой да твърди (че Ибрахимович е прекалено стар), защото той е футболист от световно ниво и може спокойно да играе още един или дори два сезона. Той има класата, знанието и опита. Не губи енергия в безсмислени единоборства, но в точния момент е на правилното място и бележи попадения – посочва Берба. - Той разполага с футболен интелект, а освен това имаме и Гарет Бари в Евертън. Наблюдавам внимателно и двамата. Възхищавам им се, защото на тази възраст да играеш на толкова високо ниво е достойно за адмирации.”

Феновете на Юнайтед ще си спомнят често за Бербатов тази седмица, защото той е последният футболист, вкарал хеттрик на големия им съперник Ливърпул, след незабравима задна ножица, а дербито между двата тима е в неделя.

„Имате право”, отговаря българинът на предположението, че няма как да се впише в стила на Юрген Клоп. „Аз обаче така или иначе играх за Манчестър Юнайтед, затова не бих преминал в Ливърпул.”

Истината е, че Бербатов никога не се е славил с неизчерпаема енергия, а със способността си да контролира играта и да вкарва запомнящи се голове. В лошите си моменти е окачествяван като мързелив.

„Не всеки харесва начина ми на игра, имам собствен стил. По това си приличаме със Златан", разказва Митко и си спомня, че като дете е спал с фланелката на Нюкасъл.

„Да, защото Алън Шиърър бе моят герой, дори се радвах като него след попаденията. Като малък му подражавах.”

Дали би приел предложение от Рафаел Бенитес да заиграе за „свраките”, които са в Чемпиъншип?

„Всичко е възможно. Само, за да помириша още веднъж терена, особено в Англия. Винаги съм бил щастлив да играя. Имал съм своите възходи и падения, като всеки футболист. Когато загубиш, пропуснеш положение или дузпа, когато си контузен, ти все още си част от отбора. Затова трябва да си щастлив дори и тогава. Състезателите умираме два пъти. Когато спрем да играем футбол и след това…”

За момента, в който той е напускал Тотнъм, за да се присъедини към Манчестър Юнайтед:

„Тогава Хуанде Рамос поиска да говори с мен и ми каза, че красивият футбол, практикуван от отбора по онова време, ще си тръгне заедно с мен. Не можех да повярвам, почувствах се много некомфортно и не знаех какво да отвърна. Благодарих, защото това бе невероятен комплимент. В крайна сметка аз искам да правя същото във всеки един момент от кариерата си. Да играя красив футбол и да забавлявам хората.”

Как би се описал самият Бербатов, ако някой мениджър в момента има нужда от класен нападател?

„Аз съм интелигентен състезател. Винаги съм харесвал този тип футболисти, способни да четат играта и да предвидят къде ще отиде топката. Дори и да си по-бавен от своя съперник, ако си достатъчно умен ще си на правилното място преди него. Затова се старя да бъда такъв футболист.”

Дали обаче в противния случай няма да има повече време да мисли за следващото си действие?

„И това е вярно, но понякога нямаш време за мислене, просто действаш. Най-красивите моменти обаче, особено в моята кариера, са дошли точно след такива мигове. Зависи от ситуацията, в някои моменти можеш да обмислиш следващия ход. При гола си срещу Ливърпул (със задната ножица) например, никога не съм обмислял какво ще се случи. Просто виждаш летящата топка и правиш каквото можеш. Не я спрях добре първия път, затова имах нужда от допълнително докосване, а после стрелях и за щастие поразих целта.”

За тандема си с Роби Кийн в Тотнъм:

„Той беше страхотен човек, тичаше като луд. Допълвахме се, защото той бягаше навсякъде, а аз го правех в главата си. Всеки от нас направи другия по-добър. После всеки премина и в по-голям клуб. Той отиде в Ливърпул, а аз – в Манчестър Юнайтед.”