Нещо се промени в Мадрид. Дербитата между Реал и Атлетико вече не са тоВа, което бяха. Дюшекчиите дълго бреме нямаха победа над градския си съперник. Между 30 октомври 1999 г., когато се наложиха с 3:1 на „Бернабеу", до 17 май 2013 г., когато спечелиха на финала за Купата на краля, те не записаха нито един успех. За Атлетико да победи настоящия европейски шампион изглеждаше химера.
Безспорно е, че има един човек, който промени историята за радост на фенове-те на Атлетико. Разбира се, става въпрос за Диего Пабло Симеоне. Откакто треньорът от Буенос Айрес акостира в Мадрид, за да поеме юздите на тима от „Висенте Калдерон", сблъсъците с Реал се превърнаха в дербита с главни букви. Вече победата на Белия балет не може да се счита предварително за сигурна. Кралския клуб трябва да полага много повече усилия, за да надиграе съседите от Атлетико.
Мъчителните 14 години свършиха. В тях Атлетико записа едва 6 равенства и нито една победа в 25 сблъсъка. Останалите 19 бяха спечелени само от Реал. Това е твърде много за град, който е нетърпелив за равностойни двубои. И именно това постигна (не и без много усилия) Диего Симеоне...
Вярно е, че първите три мача на Ел Чоло срещу Реал Мадрид, откакто пое Атлетико, завършиха разочароващо - 1:4 през 2011/12 и 0:2 и 1:2 в шампионатните двубои през 2012/13. Именно в онзи сезон обаче дойде моментът, който промени историята.
Денят на промяната
На 17 май 2013 г. финалът за Купата на краля трябваше да се играе на неутрален терен, но след дълги седмици преговори мачът бе пратен на „Бернабеу", въпреки че един от финалистите бе Реал Мадрид, финалът бе на стадиона на фаворита, но на дюшекчиите не им пукаше.
Точно там Симеоне започна да пише своята легенда. Тимът, воден от Жозе Мауринъо, започна добре с ранен гол на Кристиано Роналдо, който бе неутрализиран от попадение на Диего Коста след пас на Фалкао преди почивката. Двата тима бяха толкова равностойни, че трябваше да се играят продължения, в които удар с глава на Жоао Миранда след корнер даде победата на Атлетико и заличи 14 години доми-нация на Белия балет в дербито.
Оттогава мачовете между Атлетико и тима от Чамар-тин достигнаха такова ниво на равностойност, че от гледна точка на интрига вече може да се каже, че са на нивото на Ел Класико (Барса срещу Реал М).
Максимално равновесие
От онзи ден, в който Атлетико победи страха си в мачовете с големия враг, резултатите между тях са възможно най-уравновесени. От седемте мача, които се състояха, Атлетико спечели два, още два завършиха наравно, а Реал Мадрид спечели три.
В ерата на Симеоне балансът отново е позитивен в полза на клуба от „Бернабеу", но сегашната ситуация няма нищо общо с периода от 14 години на пълна доминация на Кралския клуб, която изстрадаха дюшекчиите до идването на аржентинския наставник.
В събота предстои още една битка между съперниците, които всеки път се опознават все повече и повече. Съперничеството е максимално с Ел Чоло начело, но този път той няма да може да води отбора си, тъй като е наказан. От това със сигурност ще пострада спектакълът.
Кике Сампедро, "Марка", публикувано във вестник "Тема спорт"