Брайън Робсън: Никой не беше унижавал Ъруин като Стоичков

В годините без успехи от 1967-а до 1993-та Ман­честър Юнайтед запази огромната си популярност най-вече благодарение на култови и харизматични фигури като Брайън Роб­сън, наричан фантастич­ния капитан. Точно той вдигна първата титла за Юнайтед след 26 лета чакане и сложи старта на златния век за „червените дяволи". На 59 години днес коравият джентълмен е посланик на клуба по света. Той посрещна „Труд" на чаша чай в хотел „Мариот" в Манчестър. Подарихме му фотоалбума „Стоичков, това съм аз". И вече е ясно, че на 20 май ще го видим в София за юбилейния мач на Камата.

Мистър Робсън, какво е всекидневието ви днес?
- Манчестър Юнайтед ми предложи ролята на посла­ник на клуба и аз приех.

Бяхте и в Тайланд като национален треньор, каже­те ни за това?
- Различна култура, но пък се насладих на всичко. Хора­та са чудесни, храната, вре­мето... Доста различно от това в Англия, а аз съм човек, който харесва слънцето. Играчите бяха с ограничени възможности, но даваха вина­ги сто процента. Но тогава получих диагнозата рак на гърлото и трябваше да напус­на. Не бе честно към семей­ството ми да правя каквото и да е друго, освен да обърна цялото си внимание към тера­пията.

Какво беше специалното между вас и феновете на Манчестър Юнайтед?
- Важно е как ще те помнят феновете, след като вече не играеш. Аз имах технически умения, вкарвах голове, и то нелоши. Работех здраво за отбора. Имах и отговорност към всички като капитан.

Каква бе тайната на успе­ха на сър Алекс Фъргю-сън?
- Има много тайни при сър Алекс. Неговата работоспо­собност и отношение към работата бяха невероятни. Личното му отношение към играчите. Той бе страхотен към всеки. Винаги ти даваше вяра, че можеш. Той имаше и страхотна скаутска систе­ма, както и умение да вкарва всеки на точното място в отбора си. Това е разбиране на играта от друго ниво - да намериш точния човек за точното място точно в твоя тим! Той изгради четири раз­лични отбора на Юнайтед, като всеки нов бе също така успешен като предишния.

Имахте страхотна карие­ра, но и много контузии.
- Аз играх над 800 мача. Чупих си крака три пъти. Имах много лош късмет с националния отбор на Англия. Извадих си рамото още на втория мач от светов­ното през 1986-а, скъсах ахилес още на първия през 1990-а... Това бяха големи разочарования. Но въпреки това имах страхотна кариера. При всичките ми контузии играх 90 мача за Англия и имам 27 гола. Пропуснал съм 36 двубоя заради травми. Щеше да е добре да стигна 100 мача, но и сега съм дово­лен - играх за Англия и бях капитан.

Вкарахте най-бързия гол в историята на световните първенства през 1982-ра срещу Франция. Пазите ли си часовника, подарен от ФИФА?
- Да, пазя го. За мен е много важен и го съхранявам в един сейф. Не го нося. Игра­ехме първия мач от световно­то в Испания, аз вкарах в 27-ата секунда. Спечелихме с 3:1, аз добавих и още един гол. Същата вечер се обади татко ми и каза, че съпругата ми е родила втората ни дъще­ря. Невероятен ден в живота ми. Тогава направих страхо­тен хеттрик!

Доколко е вярно, че по ваше време играчите са прекарвали много време из баровете?
- О, определено имаше такава култура през 80-те години. Ливърпул и ние в Юнайтед, имахме сходен подход. Правехме излизания за скрепяване на колектива. На тях се пиеше, разбира се. Медиите го правеха голям въпрос, сякаш се случва вся­ка вечер. Четяхме как не трябва да пиеш, ако искаш да си професионален играч. А всъщност така отборите ста­ваха по-сплотени. С присти­гането на чуждестранни играчи в Англия нещата се измениха. Легионерите не разбираха тази култура. Но Ерик Кантона например не бе такъв. Когато отивахме за питие заедно или пък на голф, той казваше: „Това харесвам в английския фут­бол, тези събирания."

Ако тогавашният Ман­честър Юнайтед седне в ресторант или бар днес срещу настоящите играчи...?
- Лесен отговор. Повечето играчи от днешния отбор са абсолютни въздържатели, нямат никакъв шанс!

Колко пъти сте се среща­ли с българи на терена?
- Играхме срещу „Спартак" (Варна) през 1983-1984 годи­на, както и срещу национал­ния ви отбор няколко пъти. Фъргюсън много харесваше Бербатов. Българските отбори винаги бяха технични, а играчите имаха стил. Бяха като тези от югославската школа. По мое време Стоичков беше един от най-добрите играчи в света. Току-що бях напуснал Ман­честър Юнайтед, когато отборът срещна Барселона и падна с 0:4. Денис Ъруин е един от защитниците, които уважавам безкрайно. Никога не бях виждал някой да му причини това, което направи с него Стоичков онази вечер. Денис бе умен играч и не остаяше някой да му прави номера. Но Христо го разкъса.

Липсва ли ви старият английски футбол?
- Да, английският футбол бе друг. В онези дни, ако някой излезеше в бели или розови обувки, щяхме да го ритаме по цялото игрище! Днес големите компании и спонсори диктуват такива неща - като цветните обувки примерно. Или татуировките. Дейвид Бекъм бе един от първите с много татуировки.

Вие имате ли?
- Не, жена ми ще ме убие, ако си направя!

Кой играч ви напомня за Брайън Робсън днес?
- Стивън Джерард имаше много сходен стил. А играчът, които днес ми харесва във Висшата лига, е Аарън Рамзи от „Арсенал".

Ако Гарет Бейл струва 90 милиона лири, колко щеше да струва Робсън днес? А Ръш, Далглиш или Джордж Бест?
- Ще говоря от името на всички споменати. Нямаше да ни пука дали струваме 90 милиона лири, но да получа­ваме по 300 000 лири на сед­мица - ето това щеше да е доста приятно!

Какво е мнението ви за Димитър Бербатов?
- Много го харесвах. Гледах го какви неща прави още в Тотнъм, после дойде и при нас. Справи се добре. Хората казват, че не е работил дос­татъчно здраво. Но за мен има и други неща, които тряб­ва да можеш на терена. Кла­сен играч, който използваше главата си на игрището. Да, не можеш да очакваш от него да е в центъра на физическа­та битка, но вкарваше стра­хотни голове и печелеше мачове за отбора. Периодът му в Юнайтед е успешен, бих казал, че е един от любимите ми нападатели.

Можеше ли да изиграе още няколко сезона за „Юнайтед"?
- Така се случи, че не... При сър Алекс нещата са ясни. Когато той реши, че за един играч е време да бъде заме­нен с друг, това се случва. Мога да ви кажа, защото го знам, че Фъргюсън много харесваше Бербатов.

Може ли Райън Гигс да бъде мениджър на Юнай­тед?
- „Юнайтед" има тригоди­шен договор с Ван Гаал. Райън от години е помощник, изкара всички треньорски дипломи и е готов. И ако Луис си тръгне по някаква причина, ще съм разочарован, ако Гигс не получи работата.

Кой е най-добрият играч, с когото сте били на тере­на?
- Тук феновете на Юнай­тед няма да са много довол­ни... Газа от 1990-а до 1996-а бе невероятен футболист.

Поканен сте на мача на Христо Стоичков на 20 май. Какво ще кажете на българ­ските запалянковци?
- Невероятна чест е за мен, че Христо Стоичков ме кани на този мач. Ако нямам никак­ви ангажименти с „Юнайтед", ще бъде страхотно удоволст­вие да бъда там. Феновете в София ще се забавляват при такива играчи, каквито видях в списъка.