Дейвид Бекъм завинаги ще си остане посланик на футбола. 42-годишният англичанин се завърна в Милано във връзка с откриването на огромен магазин на "Адидас" и за него да говори за Италия и Милан е нещо съвсем естествено.
Дейвид, отново сте тук след доста години, какво е чувството?
- Имам толкова красиви спомени от Милан и Италия. За мен това бе много специален период от кариерата ми. Клубът, тифозите и градът ме приеха с отворени обятия. Хареса ми да играя за Милан и да живея в Италия. Защото след това спокойно мога да кажа, че градът и страната ми липсваха.
Престоят ви бе кратък, но прекрасен, макар краят да бе тъжен - какво оставиха тези дни у вас?
- Чувствах се като в семейство. Милан е клуб с дълга и славна история - разбираш го веднага, когато стъпиш в "Миланело" или излезеш на "Сан Сиро". Влюбих се в хората, храната, приятелите, които оставих...
Продължавате ли да следите какво се случва в клуба, след като приключи ерата на Берлускони, а и Галиани го няма?
- Разбира се, но това правя и с всичките отбори, в които съм играл. Въпреки огромния респект и уважение, които изпитвам към старото ръководство, трябва да кажа, че съм много впечатлен и развълнуван от големите очаквания, които пораждат новите китайски собственици. Надявам се скоро Милан да се завърне в битката за целите, които винаги е преследвал.
Какво мислите за италианския футбол в момента?
- Серия "А" продължава да е едно от най-вълнуващите и качествени първенства в Европа и света. На международното поле успехите са по-малко в сравнение с миналото, но ми се струва, че грандовете започват да си връщат топнивото. И да се борят за престижните трофеи.
Имате ли любим футболист в момента?
- Не, но ми харесва да наблюдавам талантливи момчета, които приемат големите предизвикателства.
Доволен ли сте, че синовете ви играят футбол?
- Докато те са щастливи да го правят, и аз съм щастлив. Това е най-важното за мен и ще ги подкрепя в избора им.
Изпитвате ли удовлетворение от кариерата си, или има нещо, за което да съжалявате?
- Не съжалявам за нищо! Играх за клуба, който обичах от дете - Манчестър Юнайтед. С "червените дяволи" спечелих всичко, което можеше да се спечели. След това играх за други световни клубове като Реал (Мадрид), Милан, ПСЖ. Срещнах се с различни култури, които ме обогатиха като личност. Представял съм родината си в над 100 мача (б.р. - 115 със 17 гола), като почти в половината от тях бях капитан на Англия. Щастлив и доволен съм от кариерата си, няма от какво да се оплача.
С националния отбор обаче не успяхте да спечелите трофей за разлика от клубното ниво?
- За да станеш европейски или световен шампион със страната си, не е задължително да си най-добрият. Често пъти нещо дребно или късмет са ставали причина да не успееш. Аз съм давал всичко от себе си на терена, когато съм носил екипа с Трите лъва, което важи и за съотборниците ми. Достигали сме близо до целта, но за съжаление трофеите по една или друга причина са ни се изплъзвали. Вярвам обаче, че няма магия или някакво проклятие, което ни пречи да спечелим важен турнир от 1966 г. насам. Не знам точно кога, но съм убеден, че Англия скоро ще зарадва феновете си. На хоризонта се задава Мондиал 2018 и това е прекрасна възможност за талантливото поколение, с което разполагаме в момента, а и идва отдолу.
Мислили ли сте за треньорска кариера?
- Не, никога. Това е дейност, която никога не ме е влечала и няма как да се получи.
Футболна звезда, секссимвол, модел, дизайнер, актьор, баща и съпруг - забравяме ли нещо?
- Най-важното нещо в живота ми винаги е било семейството. Голям късметлия съм, че успешната ми футболна кариера ми позволи после да експериментирам и други неща. Засега моят бизнес върви отлично, невероятно съм горд от работата си за УНИЦЕФ. Нямам търпение да разкрия плановете си за ФК Маями. Но още не дошъл точният момент.
