- Добър ден, г-н Стоичков, как сте след извънземната игра на “Барса” и разгромното 5:0 над вечния враг “Реал”?
- Здравейте, “Труд”! За вас може да е добър ден, но аз още не съм си лягал и още празнувам с целия град (обаждането по телефона е около 12 на обяд - б. а.). Нощ ли е, ден ли е, тук не знаем, а и не се интересуваме. Какво значение има, когато си попилял Мадрид. Фиестата е навсякъде. И ако във въздуха около вас хвърчи нещо бяло, не си мислете, че е сняг. Това е бялата перушина на “Реал”.
- Къде гледахте мача?
- Не само го гледах, а имах и удоволствието да го коментирам за популярното радио тук “Онда серо”. И бях изключително щастлив след последния сигнал на съдията. По-щастлив даже, когато като играч ги бихме също с 5:0. А когато реферът даде края, ми се искаше много от студиото да пуснат песен на “Трамвай № 5”, ако имаха. Помните ли тази група? Квартетът красавици и Пет-Пет-Петко Пет-Пет-Петков. Но нищо, като дойда в София, си обещавам да се кача на трамвай номер пет и да се повозя пет спирки.
- Как видяхте “Ел Класико”?
- Какво “Ел Класико?” Какво, когато само единият отбор показа класа и игра за класиката, а другият гледаше от първия ред. И то без билети! Само от това “Реал” спечели. Сто хиляди души платиха за рецитала на “Камп ноу”, а тези тарикати от Мадрид гледаха без пари. Но ние, барселонистите, сме добри, даваме безплатни уроци. Само че нещата, които показва “Барса”, не могат да се научат. Това не е стихотворение да го наизустиш. Това, което правят Меси, Шави, Иниеста, Виля, Педро и останалите, е магия. В един момент губиш топката от погледа си! Десет, петнайсет, двайсет и повече паса! Все едно се играе хокей и топката се плъзга като шайбата по леда.
- Преди мача казахте, че Меси е бог, а Кристиано Роналдо само голям играч...
- Не се ли оказах прав? Който се съмнява, да чуе коментарите по телевизиите и радиата или да прочете вестниците. Нека да ги видя сега разбирачите, които ми се отваряха много след това мое изказване. Препоръчвам им поне за малко да се скрият тези мишоци.
- Имате обаче симпатии към треньора на “Реал” Жозе Моуриньо. Остават ли и след този мач?
- Светът не свършва с един мач. Макар че унижението за “Реал” беше голямо. Много голямо. За първи път видях Жозе отчаян. Още в десетата минута. И от самолет се виждаше, че е отчаян.
- Той имаше ли вина за фиаското?
- Треньорът винаги го отнася. Жозе елиминира “Барса” със защитна игра в Шампионската лига. Но “Реал”, както и “Барса” не могат да играят дефанзивно. Те не са италиански отбор. И този път номерът не мина. Поздравявам Пеп Гуардиола за режисурата на спектакъла. Преди мача той каза, че “Барса” ще напада през цялото време, а “Реал” - когато и колкото им се позволи. Така и стана. Не беше обаче съвсем честен. Пеп не им каза, че въобще няма да им позволи да нападат.
- Кога вече бяхте сигурен в победата?
- При 2:0 всичко реално свърши. Единият отбор беше пълен господар, а другият... пълна лудница!
- С какво освен с разгромната победа ще запомните шоуто?
- С това, че за “Барса” играха десет юноши на клуба. Уникално. “Реал” плаща големи пари за звезди, с които после пъзелът не излиза. Докато при нас всичко се моделира в школата с любов и търпение. Това е истината. Затова “Барса” е нещо повече от клуб.
- Нещо за финал?
- Не трябва да критикуваме българския футбол. “Левски” падна също с 0:5 на “Камп ноу”, но отправи повече удари към вратата на “Барса”, отколкото “Реал”. Е, 5:0 си е 5:0. Такава е била съдбата.
в-к 'Труд"
