Поредна глава от вълнуващото съперничество между лондонските Челси и Арсенал ще бъде написана в следващия 10-и кръг от английската Висша лига. Двубоят на „Стамфорд Бридж” в събота може да подскаже в каква посока ще тръгнат двата тима поне в близкото бъдеще.
Да започнем с домакините от Челси. Извън съмнение е, че с идването на новия мениджър Андре Вияш-Боаш при „сините” задуха вятъра на промяната. 34-годишният португалец вече започна да налага реформите си, макар и да е начело на тима само от малко повече от 4 месеца. Вияш-Боаш постигна сериозен напредък в една от основните си задачи, а именно да използва Фернандо Торес като истинско голово оръжие. Испанецът вече изглежда като познатото ни от престоя му в Ливърпул острие способно да бележи важни голове. Не трябва да се пренебрегват и асистенциите, които прави до момента.
Отборът на Челси е считан за доста възрастен като се погледне средната възраст на играчите. Мениджърът лека-полека поставя основите на известно подмладяване в състава с налагането на Хуан Мата и Даниел Стъридж, които впрочем се представят доста добре. Рамиреш, Ориол Ромеу и Давид Луиш също са на под 25 години като двамата бразилци вече са важна част от селекцията на Вияш-Боаш. Ромелу Лукаку, който е едва на 18, вече се обиграва покрай по-големите от него, но наистина за белгиеца сякаш е рано да мисли за титулярния състав и за това да е основна фигура в Челси. Разбира се е глупаво да се твърди, че старите и много опитни футболисти в състава не стават. Истинско богатство е да имаш на разположение лидери като Тери, Ашли Коул, Лампард, Дрогба, Анелка...
Съществени акценти от работата на Вияш-Боаш са ротацията, която той налага на всяка една позиция и собственият почерк на португалеца върху стила на тима, който макар и да не е достатъчно силно изразен на този етап, се забелязва. Няма да е пресилено ако обявим Челси за един от отборите в Европа, които играят най-хубав и приятен за окото футбол в последно време.
Загубата от Манчестър Юнайтед сякаш изигра повече позитивна, отколкото негативна роля за „сините”. От онзи момент нататък започна възхода на тима от западен Лондон, който бе гарниран и с много голове и далеч по-добра игра. Донякъде е изненадващ проблема с допуснатите голове – в 8 поредни мача в Премиършип Челси получава гол. Това може би се дължи на загубата на концентрация в дадени моменти от двубоите, а и по-офанзивния стил на отбора дава възможност на противниците да стигат до възможностите за гол. Въпреки това единствения път, в който Челси допусна повече от едно попадение в един мач бе именно срещу Юнайтед. Вияш-Боаш още работи върху централната двойка бранители, а и „сините” вкарват повече от веднъж почти всеки мач, така че засега този проблем не се оказва фатален.
Какво е положението при Арсенал? Едва ли има фен на „топчиите”, който иска да си спомня за кошмарния старт на сезона и за онова 2:8 на „Олд Трафорд”. През август вълненията около продажбите на Фабрегас и Насри бяха взели връх и Арсен Венгер не знаеше какво да прави. В крайна сметка французинът се задейства на пазара в последния ден на трансферния прозорец и осъществи сделки за закупуването на Мертезакер, Артета и Андре Сантош. Напасването на новите попълнения към схемата на „артилеристите” и контузията на важни за тима футболисти удължиха във времето процеса на изправянето на Арсенал на крака, но ето че последните двубои показват, че „топчиите” постепенно възвръщат водещите си позиции през сезона. Вярно е, че както при градския съперник Челси, така и при Арсенал защитата е проблематична. Осезаема е липсата на белгиеца Томас Вермален. Често е спохождан от травми, от което страда формата му. Мертезакер и Косчелни са единствената алтернативна двойка централни защитници, а французинът с полски корени е по-слабата половина и допуска сериозен брой грешки. Немецът също има нужда от още малко време и развитие в тактическо отношение. Иначе в момента липсва и Бакари Саня, което носи допълнително главоболие на Венгер. Бразилецът Андре Сантош е много добър ляв бек, но поради афинитета си към атаката, често оголва зоната си. Киърън Гибс би могъл да се окаже по-добрият избор, специално за мача с Челси.
В полузащитата на Арсенал липсата на Джак Уилшър се усеща болезнено. Погледът му върху ситуацията е много ценен, но младежът ще отсъства до края на януари, така че Артета и Рамзи се нагърбват с това да го заместят. В по-голяма степен това се отнася за уелсеца, който е добър, но няма блясъка на Уилшър. Междудругото Артета се справя като заместник на Фабрегас. Тича много, задържа добре топката и като цяло помага и в дефанзивен план.
Формата на Робин ван Перси в последните двубои е убийствена. Холандецът бележи непрекъснато и той е оръжието на Арсенал за мача на „Стамфорд Бридж”. Подпомаган е дейно от Уолкът и Жервиньо, но те не са играчи, които могат с един ход на гениалност да решат определена ситуация или цял двубой. Стигаме до корена на проблема в Арсенал, а именно липсата на повече играчи, които могат с един проблясък да спечелят мача за своя тим. От настоящия състав единствен такъв футболист е Ван Перси. Уилшър също, но той е контузен. Фабрегас и Насри бяха такива, но сега ги няма. Може би какво липсва на Арсенал, за да се мери с Барса, Ман Юнайтед, Реал, Байерн. „Артилеристите” могат да играят добре и да оставят добро впечатление с поведението си, но накрая ще губят. Не е ясно как ще завърши борбата им за 4-ото място с Тотнъм и Ливърпул, защото донякъде и „шпорите”, и „мърсисайдци” превъзхождат Арсенал. Генерална промяна в политиката на Венгер и купуването на скъпи играчи едва ли ще се случи. По-скоро французинът би могло да бъде уволнен, макар че все пак успя да стабилизира позицията си след последните изяви на „топчиите”.
Челси е фаворит в дербито с Арсенал, но в един такъв двубой не може да се направи категорична прогноза. „Сините” все още изграждат своя състав и са уязвими, докато на практика Арсенал няма какво да губи, а може само и единствено да спечели.
Какво става с Челси и Арсенал преди сблъсъка помежду им?
„Сините” все още са уязвими”, а „артилеристите” няма какво да губят
