Обамеянг превключи на шеста

Като дете Пиер-Емерик Обамеянг е гледал по телевизията баща си Пиер как блести като звезда в националния отбор на Габон. Ритал е въобра­жаеми топки в хола си, праз­нувал е сякаш е един от хилядите фенове по трибуни­те и се е преструвал, че прави интервю със самия себе си. Двадесет и ня­колко години по-късно детската игра се е превърнала в реал­ност така, както мечтите изместват всичко останало. Кариерата на Обамеянг джуниър превключи на шеста скорост през послед­ните 18 месеца, за да го изведе на съвсем друго ниво.

Миналата неделя 26-годишната ракета на Бору­сия Дортмунд остави още един отбор зашеметен и объркан в жъл­тата мъгла, от­белязвайки три гола при успе­ха с 5:1 срещу Аугсбург. Това е вторият му хет­трик в рамките на три дни, след като по-рано наказа и Габала в мач от Лига Европа (3:1). Общо за сезона сметка­та му набъбна на 20 гола, 12 от които са в 10 мача от Бун­деслигата. Са­мо Робърт Левандовски от Байерн (също с 13) стои на пътя му за голмайсторския приз и наградата за футбо­лист на годината в Германия. „За мен е чест да бъда негов треньор", откровен бе Томас Тухел след ус­пеха над Аугсбург. -„Това не е фаза, през която минава. Той пращи от увереност и способност. Дава страшно много на отбора и получава обратно. Щастлив съм че играе толкова добре и вкарва голове „Вероят­но той е един от най-доб­рите на­падатели в Европа в момен­та", смя­та съот­борникът му Илкай Гюндоган. И вероятно е безопасно да изтрием думата „вероятно".

Имаше много пове­че от капка съмнение, когато бившият юно­ша на Милан се появи за първи път на трени­ровъчния комплекс на Борусия Д „Бракел граунд". Идваше с различни спортни коли в ярки цветове, но­сеше бутонки с инк­рустирани камъни Сваровски на стой­ност 4 000 евро, диа­мантени обеци и от време на време маска на супергерой след трансфера си за 13 млн. евро от Сент Етиен през 2013 г. Под­чертаното богатство и екстравагантност оба­че са твърде далеч от провинция Рур, реги­он който се гордее с корените си на работ­ническата класа. Дебютната му кампания в Бундеслигата беше добра, но не из­ключителна, след ка­то вкара 13 гола. Юрген Клоп го пускаше предимно като крило от двете страни на Ро­бърт Левандовски. Демаражът на Обаме­янг, за който се гово­ри, че е по-бърз от Юсеин Болт в първите 30 метра, беше силно оръжие в контраата­ките, но технически изглеждаше още су­ров и имаше много какво да се желае от решенията му. Ето защо големите клубове го подминаха и оставиха Дортмунд да се пробва с него. След трансфера- на Левандовски в Ба­йерн, по-централно разгръщащият се „Оба" единствен впе­чатляваше в почти ка­тастрофалния сезон 2014/15, като завърши с 16 гола. Това му обе­ща титулярно място в атаката, но пък някол­ко отбора от Висшата лига изгубиха интерес към него. В типичния си про­ницателен маниер Дортмунд продължи договора му до 2020 г., преди новия сезон да му донесе неочакван напредък, както за не­го самия, така и за це­лия отбор. Имаше опа­сения, че Обамеянг ще пострада от това, че Тухел намали скоростта и направи игра­та на Борусия по-мал­ко зависима от вертикалния фазов преход, но изтънчената игра в последната третина доведе до създаване­то на повече чисти го­лови положения, по­добно на най-добрите отбори в Европа. „Ра­ботим много с видео", признава Обамеянг. -„Тухел ми показва как да се движа и какво мога да подобря. Той иска да съм на абсо­лютно топ ниво." Той вече е там, наистина, но може да стигне още по-далеч. Седми­ца след седмица за­вършващият му удар и връзка с Хенрих Мхитариян и Марко Ройс стават все по-пре­цизни. Той е много различен централен нападател, в сравне­ние с по-физическия Левандовски - „той използва повече скоростта, докато Леви задържа топка­та срещу двама, три­ма опоненти", смята Гюндоган. Но в същ­ността си тяхната ис­тория е еднаква. Дортмунд забеляза потенциала, който другите не успяха и след това ги превър­на в редки и много ценни футболисти: отговорни голмайс­тори, които още в предни позиции иг­раят в защита без топка и работят здраво за отбора. В допълнение, гладът, позитивизмът и хъсът им на терена се оказаха заразител­ни

„Целта му е да бележи голове, той се дефинира изцяло като голмайстор", за­яви в неделя Тухел. -„Но той е изключи­телно отдаден на от­бора и много щаст­лив, когато успее да помогне на друг да вкара. Онзи ден, ко­гато изработи два го­ла за Мики и Марко срещу Майнц може­ше да се види какво означава това за не­го. Сърцето ми подс­кача от радост, кога­то го гледам."

Процъфтяващото съревнование с Ройс, който вече официално измести Марио Гьотце от сърцата на феновете, заедно с безуслов­ните хвалебствия от страна на същите те­зи „жълто-черни" привърженици - на никой не му пука, че последното му Ламборджини е с цвят на злато и от време на време паркира на забранени места -допълнително засил­ва усещането, че се чувства обичан и це­нен. „В миналото съм казвал, че мечтая да играя в Испания, но Дортмунд стана вто­рият ми дом", заяви неотдавна пред „Екип" Обамеянг. „Обичам този клуб, феновете и града. Вярвам, че ще ос­тана тук малко по-дълго". Тази деклара­ция за лоялност едва ли ще спре ежегод­ните, добре отрепетирани заглавия от типа „Звезда на Дор­тмунд отива във Вис­шата лига" още тази зима („Той идва! Ид­ва ли? Къде е? - „Той е зад вас, все още играе в Германия"), но Борусия вече е свикнал с тази игра. Там на драго сърце предпочитат да про­вокират силен и ал­чен интерес към тех­ните най-нови (поч­ти) собствени супер­звезди, отколкото да тънат в миналого­дишната мизерия.

Рафаел Хьонингщайн, THE GUARDIAN