Румениге: ЦСКА беше страшилище, желая успех на България за Евро 2020

58-годишният днес Карл-Хайнц Румениге е един от най-великите нападатели на германския футбол и в света през 80-те години. Кариерата му минава в „Байерн" (310 мача, 162 гола), „Интер" (64 мача, 24 гола) и „Сервет" (50 мача, 34 гола). За националния отбор е изиграл 95 мача, 51 пъти е капитан, вкарал е 45 гола.

Дълъг е списъкът с успехите му. През 1975 и 1976 г. печели КЕШ с „Байерн". Вдига и Междуконтиненталната купа (1976 г.). Има две шампионски титли и две купи на Германия. През 1980 г. става европейски шампион. Носи капитанската лента в два загубени финала на световни първенства през 1982 и 1986 г.

Печели „Златната топка" през 1980 1981 г., а през 2004-та Кралят на футбола Пеле го постави сред 100-те най-велики играчи, сред които бразилската легенда включи и Христо Стоичков. Голмайстор №2 на „Байерн" след Герд Мюлер.

От 2002 г. Румениге е президент на търговското дружество „байерн". Освен това е начело и на Асоциацията на европейските клубове, като в борда на директорите е началник на колеги като флорентино Перес („Реал"), Сандро Росел („Барселона"), Андреа Аниели („Ювентус") и т.н.

Женен, има 5 деца.

Аз идвам от България при вас, хер Румениге. Чувствате ли нашата страна като конкурент?

- Конкурент? За какво?

За домакинство на мачове от Евро 2020.

- А, това ли имате предвид? Не знаех, че България кандидатства. Браво! Това ще даде импулс за развитието на футбола.

Какво мислите за идеята европейското да се играе в градове от 13 различни държави?

- Интересна и оригинална. Но важи само за това европейско - през 2020 г. След това ще се върнем към стандартната процедура с една или две държави.

Смятате ли, че Мюнхен ще получи домакинство?

- Разполагаме с великолепен стадион като „Алианц Арена" плюс перфектна инфраструктура и отлични възможности за настаняване в Мюнхен. Разбрах, че почти цяла Европа кандидатства за домакинство. Пожелавам успех на всички, но смятам, че нашата кандидатура е една от най-добрите. Евро 2020 трябва да покаже на света една обединена Европа - такава, каквато само футболът може да я направи.

България сега трудно ще конкурира Германия в организацията на футболни събития, но какво ще кажете за времето, когато вие бяхте футболист и играехте срещу български отбори?
- Тогава България беше едно неособено приятно място за гостуване. Спомням си, че беше кошмарно да играем с „Байерн" срещу ЦСКА в София. Имаше един мач, в който - докато загреем, и българите вече ни бяха вкарали три гола (през 1982 г. ЦСКА повежда с 3:0 за 18 минути и печели с 4:3 в първи полуфинал за КЕШ -б.р.). Бяхме на ръба на голям провал. Ушите ми още кънтят от рева на публиката.

Какви са по-конкретните ви впечатления от българския футбол?

- Аз съм вкарвал често голове срещу български отбори, включително и националния. Тогава имахте повече силни футболисти, отколкото днес. Спомням си защитниците Пенев, Димитров. Не беше лесно срещу тях.

В „Байерн" е играл един българин за кратко -Емил Костадинов.

- О, да, Коща. Бърз и опасен нападател. По същото време в „Байерн" играеха Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен. Каква конкуренция! С този отбор спечелихме Купата на У ЕфА през 1996 г.

Имаше слух, че „Байерн" се интересува от Димитър Бербатов, когато той напусна „Манчестър Юнайтед".

- Слухове няма да коментирам. Познавам добре качествата на Бербатов още от времето, когато беше в „Байер" (Леверкузен). Пожелавам на България да има повече играчи като него.

Как мотивирате отбор, който е спечелил всичко през миналия сезон?

- Първо да ви кажа, че „Байерн" беше свръхмотивиран. За 2 г. загубихме два финала в Шампионската лига. Първия път срещу „Интер" (0:2 - б.р.) беше напълно заслужено, защото съперникът игра по-добре. Поражението ни амбицира да повторим опита да вземем Шампионската лига. Отборът повярва в силите си. Имахме отличен треньор, подсилихме се с нови футболисти. И пак стигнахме финал. Всичко срещу „Челси" изглеждаше в наша полза - играехме у дома, поведохме в резултата. Но... във футбола всичко много бързо се преобръща.

Как преодоляхте шока?

- След толкова болезнена загуба във финала пътищата пред нас бяха два - или да катастрофираме окончателно, или да се вдигнем и да станем още по-силни. Ние тръгнахме по втория път. Повярвахме, че можем да играем на едно ниво с най-големите - „Барселона", „Манчестър Юнайтед", „Челси". Взехме играчи като Шакири, Писаро, Манджукич и продължихме със същия треньор към целта. Показахме много силен футбол и си заслужихме да спечелим Шампионската лига, макар че вкарахме много късно победния гол срещу „Борусия" (Дортмунд) във финала. Робен направи 2:1 в 89-ата мин. Година по-рано Дрогба изравни и осигури на „Челси" продължения в 88-ата. Нещата се повториха с обратен знак. Дори головете бяха вкарани почти в едно и също време. Една минута променя съдбата на целогодишния труд на клуб с 500 служители! Разликата между ада и рая е малка. Една минута само!...

Сега какви са целите?

- След требъл е нормално играчите да позагубят мотивация. „Байерн" за първи път печели трите купи. Логично е да очакваме този сезон да не бъде много успешен. Но точно по тази причина ние взехме Пеп Гуардиола. Той работи по такъв начин, че много бързо да повторим успехите. Не сме арогантни да твърдим, че сме най-добрите. Само казваме, че сме в цветущо здраве - силен отбор, силен треньор и достатъчно пари.

Как убедихте Гуардиола да дойде в „Байерн"?
- За първи път през юли 2012-а получих знак, че той е готов да се срещнем. Видяхме се в Барселона, говорихме часове. Направихме първата крачка. После останахме във връзка. А решителните разговори водихме доста по-късно. Вярвах, че ще го убедим да дойде при нас. Той беше изненадан в началото. И други богати клубове го искаха. Стиснахме си ръцете по две причини - ние вярвахме, че той е подходящ за нас. И той вярваше, че ние сме подходящи за него.

Какво промени Пеп?

- Хората го харесаха веднага по много причини. Той има ясен план в главата си, даде нов дух и манталитет на отбора. Комуникира чудесно, играчите вярват в думите му.

Къде е разковничето за успеха на „Байерн"?

- Играем в много силна и конкурентна Бундеслига. Всички клубове са стабилни финансово благодарение най-вече на лицензионната система. През 2000 г. задължихме всички клубове да инвестират 5-10 млн. евро в детските си школи на сезон. И сега всеки тим разполага с чудесни млади играчи собствено производство. Ние правим и силни трансфери. Към здравата баварска основа добавихме качество от чужбина - Рибери, Тиаго, Робен. Развихме клуба като успешно търговско дружество, което от 16 г. е неизменно на печалба, финансираме се на сто процента сами, увеличаваме капитала си непрекъснато и сме независими.

Ще гоните ли отново победа в Шампионската лига?
- Така като ни гледате дали сме се отказали?! След победата миналия сезон играем спокойно, лежерно. Нито един носител на купата досега не е защитил трофея. Ние сме в ролята на плячката - всички са тръгнали на лов за нас. Ще видим дали ще ни хванат.

Как ще коментирате проблема с уреждането на мачове по света?

- Ако тази тенденция продължава, ще убие футбола. Хората купуват билети, фланелки, гледат телевизия само защото вярват, че победителят се излъчва в честна игра.

Какво мислите за огромните трансфери?

- Всеки президент е отговорен за своя клуб. От опит знам колко силен е натискът да имаме най-силния отбор. Това означава и скъпи трансфери. Политиците в Брюксел не обичат такива сделки. Те се възмущават - Испания е в криза, а „Реал" (Мадрид) плаща 100 милиона евро за Гарет Бейл! Аз обаче колегата Флорентино го разбирам.

Най-важният мач и гол в кариерата ви?

- Мачовете са два. Първият е финалът за КЕШ през 1976 г. в Глазгоу срещу „Сент Етиен". Бихме с 1:0 с голям късмет, признавам. Французите бяха по-добри. Другият е полуфиналът на световното в Испания през 1982 г. срещу Франция. Падахме с 1:3. Аз бях контузен, но влязох да спасявам нещата и веднага вкарах гол. Живнахме, стигнахме до 3:3 и бихме с дузпи. Пак с късмет. Какъв футбол само! Днес играта е различна. Като си говорим с Бекенбауер и Хьонес, си казваме: колко е хубаво, че бяхме футболисти преди 30 г., а не сега!... А за един мач още ме е яд. финалът на световното през 1986-а в Мексико. Играхме срещу Аржентина от 12 ч на обяд при 40° жега. Загубихме глупаво. Теренът беше ужасен: тревата като от джунглата - висока, дебела, топката върви бавно. Но този загубен финал амбицира Германия да стане шампион 4 г. по-късно пак с Франц като треньор.

Като стана дума за Бекенбауер, той е голям приятел на българския футбол и на вицепрезидента на нашата централа Михаил Касабов, който е член на „Байерн"...
- Разбира се, Михаел е един от нас, поздравете го задължително!

Интервю на Ангел ВИДЕНОВ, "Труд"