Днес се навършват 35 години от победата на „Берое“ над „Ювентус“. Този мач с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще. В една луда вечер на 24 октомври 1979 г. италианският гранд бе нокаутиран в Стара Загора по великолепен начин, което потвърди още веднъж, че „Берое“ си остава най-успелият европейски боец от българските отбори, участвали в евротурнирите.
Двубоят е 1/8 финал от турнира за КНК. Преди това в първия кръг беройци, както обикновено, нямат проблеми със съперника си, силния полски тим „Арка“ (Гдиня). В състава на нашия съперник са и няколко национали на Полша начело с нападателите Коринт и Квятковски. Първият двубой в Гдиня е загубен с 2:3, като и двата гола за беройци вкарва новото попълнение от „Миньор“ (Раднево) Теньо Тенев. В реванша нашите са безмилостни – 2:0 с голове на Петко Петков и Георги Стоянов.
Жребият за осминафиналите обаче е жесток за „Берое“. За негов съперник се пада най-именитият отбор в онези години, италианският „Ювентус“.
Разликата в класите и положението на двата отбора е очевидна. В „Ювентус“ на практика е събран целият национален отбор на Италия без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян № 1 на италианското калчо- Клаудио Джентиле и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката на „Юве“ оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския мондиал. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони.
Срещу тях нашият треньор Иван Танев – взел 6 години по-рано скалпа на „Атлетик“ (Билбао) с 3:0 и 0:1 в същия турнир, противопоставя 11 храбреци, за които Европа тепърва ще заговори. Най-голямата фигура в зеления тим е Петко Петков, който вече е направил име в евротурнирите с петте си гола срещу „Аустрия“ (Виена). Играта в центъра дирижира Георги Стоянов – Бръснаря, чийто прякор произлиза от занаята на баща му, който държи бръснарница до Седмо основно училище. Дясно крило е Таньо Петров – Чапара. Чапар е порода гълъби, известни с нестандартното си летене, какъвто е и стилът на игра на този футболист. Отбраната пред вратаря Костов включва “хирурга” Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Илия Илиев и младока Динко Димитров, който после ще направи отлична кариера в ЦСКА.
На всички изглежда невъзможно „Берое“ да пребори „Ювентус“. С Чапара и Бръснаря, срещу Бетега и Джентиле?
На всичкото отгоре точно тогава стадион “Берое” е в ремонт и цялото игрище е разорано. Това налага мачът да е на стадион “Локомотив”. По спешност за три дни му е построена козирка, която приютява армията италиански журналисти, дошли на мача.
Междувременно в Стара Загора се разразява истинска истерия за билети. Съвсем малко от тях са пуснати в свободна продажба, останалите се разпределят от профсъюзите по предприятия и организации, като инструкцията е да се дават само на отявлени беройци. Часове преди мача стадионът е блокиран от полиция, кордонът е на 500 метра от входовете и там се пропускат само хора с билети.
В дъждовния октомврийски следобед двата отбора излизат на стадион “Локомотив” под мощните овации на над 30 000 запалянковци – нещо нечувано за съоръжение с 15 000 седящи места! Трибуните са претъпкани, част от хората са насядали по пистата. Гостите от Италия са посрещнати от зелено-бялата агитка с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!”
Още от първите минути става ясно, че беройският треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Той поставя железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. “Рядко може да се намери защитник като този здрав българин, който така добре да пази Бетега”, пише по-късно “Гадзета делло спорт” в коментара си за мача. Танев залага и на един много опасен играч – халфа Стефан Стефанов, когото италианската преса впоследствие ще оприличи на “мустакат казак”.
Преди почивката атаките на „Берое“ към южната врата на стадиона се редят една след друга. Голът виси на косъм, веднъж Дзоф едва успява да избие, втори път силен удар по земя на Теньо Минчев спира в една локва точно на гол линията… Петко Петков е безмилостно малтретиран от Джентиле, но успява да го надиграе на няколко пъти. Няколко опасни волета на Чапара отдясно всяват паника в защитата на „Ювентус“.
Мачът върви към края си, а италианците вече се радват, че са се отървали без гол. И точно тогава Джентиле изпуска Петков, след което се вижда принуден да го събори в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за „Берое“!
“На място се разбрахме, че аз ще изпълнявам наказателния удар – спомня си Георги Стоянов – Бръснаря. – Странно, срещу мен бе Дино Дзоф, един от най-големите вратари на века, но аз бях уверен, че ще му вкарам гол.” Стадионът изригва, когато Бръснаря забива победния гол с удар вдясно от Дзоф.
Минутата е 81-ва. Малко по-късно реферът прави реверанс към италианците, като показва червен картон на Теньо Минчев и по този начин лишава „Берое“ за реванша от най-добрия му защитник.
След показаното в първия двубой старозагорци вече са по-уверени, че могат да преборят „Ювентус“. Тимът тръгва за гостуването на стадион “Комунале” с надеждата, че е в състояние да стигне до благоприятния резултат.
За срам и позор на националните ни медии нито радиото, нито телевизията счита за необходимо да излъчи мача. Той е навръх 7 ноември, който тогава е национален празник и по първа програма вървят филми за войната.
В това време беройци се пекат на горещия фронт в Торино, където 60 000 тифози развяват бяло – черните знамена на „Ювентус“. Още в началото Гаетано Ширеа открива резултата, но това 1:0 се запазва чак до последната минута. Тогава настъпва най-инфарктният момент в мача. Петко Петков свидетелства: “Течеше последната минута, когато Чапара се измъкна срещу Дино Дзоф е стреля. Топката рикошира в гредата! След рикошета кълбото се върна към точката за изпълнение на дузпа. Извиках силно на Вальо Пеев да спре и да я овладее, защото Дзоф го нямаше на вратата. Той обаче, изглежда, не ме чу, влезе сам без топката във вратата. А можехме да елиминираме „Ювентус“…”
Въпреки отпадането беройци оставят отлични впечатления с играта си, а като цяло есента на 1979 г. е един от най-силните периоди в клубната ни история. Освен победата над „Ювентус“, в разстояние на два месеца в Стара Загора са разпердушинени „Левски“ (3:1 – Тишански; Стоянов – 2, Янев), ЦСКА (3:2 – Стефанов, Петров, Найденов; Джевизов, Христов) и „Тракия“ (4:2 – Стефанов, Петков – 2, Найденов; Костадинов, Манолов) – три от най-силните отбори в “А” група тогава, които инкасират общо 10 гола от нападателите в зелено.
„Берое“ – „Ювентус“ 1:0
Голмайстор: 1:0 Стоянов 81′(д)
„Берое“ (Стара Загора): Костов, Кашеров, Димитров, Илиев, Минчев, Стоянов, Петров, Стефанов, Петков, Найденов (Т. Тенев), Липенски (Янев)
„Ювентус“ (Торино, Италия): Дзоф, Кукуреду, Кабрини, Фурино, Брио, Джентиле, Каузио, Тардели, Бетега, Вердза, Вирдис (Пиволи)
7 ноември 1979 г., Торино, ст. „Комунале“; 60 000 зрители
Голмайстори: 1:0 Ширеа 7′, 2:0 Каузио 103′, 3:0 Вердза 110′
„Ювентус“ (Торино, Италия): Дзоф, Кукуреду, Джентиле, Фурино (Пандели), Брио, Ширеа, Каузио, Тардели, Бетега (Пана), Вердза, Марокино
„Берое“ (Стара Загора): Костов, Белчев, Димитров, Илиев, Кашеров, Стоянов, Петров (Липенски), Стефанов, Петков, Найденов (Пеев), Тенев
Едно от главните действащите лица и в двата сблъсъка е голмайсторът на „Берое“ за всички времена – легендата Петко Петков. За дванадесетгодишния си престой в Стара Загора нападателят се отличава с рекордните 144 попадения в „А“ група и още 53 във втория ешалон на българското първенство. В историята на клуба остава и с петте си попадения срещу тима на „Аустрия“ (Виена, Австрия) при победата със 7:0 за Купата на УЕФА, сезон 1972/73.
- Г-н Петков, върнете се 35 години назад. Какъв ден бе 24 октомври 1979 година?
- Какъв сезон бе 1979/80 за „Берое“ преди двубоя с „Ювентус“?
- Бяхте ли респектирани от тима на „Ювентус“, в чийто състав са личали имена на световни шампиони?
- В местната преса сте били определяни дори като фаворит в срещата, вие също ли бяхте толкова оптимистично настроени?
- Коя бе най-силната страна на тима тогава, в коя фаза на двубоя надиграхте „Ювентус“?
- Лидер ли виждаха във Ваше лице съотборниците Ви от тогавашния състав, имайки предвид, че сте били с най-голям опит към онзи момент, водач на нападението?
- С какво футболистите на „Ювентус“ се различаваха от вас, колко голяма бе разликата между българския и италианския футбол?
- Колко силна бе емоцията в момента, в който си осигурихте преднина в резултата?
- Класата ли даде отражение в срещата реванш, съжалявахте ли за изпуснатата възможност да отстраните „Ювентус“?
- Отбор само от българи, способен да постигне такъв голям успех! Прекаленото налагане на чужденци в родното ни първенство дали не дава днес пагубен ефект върху нивото на българския футбол?
- Следите ли представянето на „Берое“ в момента, как оценявате шансовете на тима за нов златен миг в история на клуба?