Угоди ли желязната лейди на фенския гняв

Галя Топалова се вслуша в гласът на феновете и се отметна от решението да назначи на Лаута поредният призван да оправя бакиите в Локомотив. Похвално и няма как да не го отбележим и приветстваме. Но дали това бе лъчът на дългоочакванато "проглеждане" на президентшата или най-обикновена фенска угодия? Скоро ще се разбере...

Бунтът вчера можеше и да не се състои, ако между фенове и ръководство имаше връзка, диалог и уважение. Последното изчезна още с пристигането на "желязната лейди" и нейния воаяж преди малко повече от година. Дойде с огромните цели и амбиции, които никой не искаше да чува на всяка цена, но ги получи под формата на обещания. Обещания изрекани от президентът Левент Назифоглу. Футболният човек встъпи на Лаута, внасяйки разцепление в единствения актив - публиката. Много скоро от Назифоглу остана само доброто наследството от краткото му управление, от което същата зима Топалова закърпи бюджета за следващата календарна година. Така след като се оказа, че най-обикновената преводачка се превръща в президент, то и изреканите досега думи от "фалшивия" собственик Назофоглу се оказаха в графата "непознати" в речника й. Така както и футболът като спорт, неговите термини и що е то Купата на България изобщо. Последвалата зима Мартин Камбуров и Стоян Колев поеха по своя път, оставайки прилична сума в клубната каса, която май се оказа, че не седи на Лаута и през трансферния прозорец заложихме на вечно вярната логика - качествено, но без пари.

Тук вече бе ясно, че от това да се пише за нея в пресата и да дава интервюта, г-жа Топалова обича да чете пред себе си определението "желязната лейди". И реши да бъде такава - безкомпромисна и твърда, макар и без покритие. Само за една година се прегърна и разцелува с един файтон управленци, на които гласува пълно доверие и неколкократно постави старта на новото начало. Няколко месеца по-късно забрани споменаването на имената им, без да убеди никой в правотата си. Назифоглу дойде с определението "...като мой брат", след него пък Атанас Узунов получи абсолютната изпълнителна власт. Ясен Петров постави началото на големият отбор, после бе оплют и заменен от водилия поне национален отбор Драган Канатларовски. За същия период от влюбения поглед на снимката с "шапката-идиотка" остана само вайкането по една или две неизплатени заплати. Без да се отговори на дузината въпросителни, които македонецът остави в завещанието си.

За цялото това време в стил "желязна лейди", Топалова се подигра с емблематични хора, личности и лидери, без които Локомотив надали щеше да преживее катаклизмите преди нейното идване. А вчера Петър Курдов се осмили да определи, че отборът е в криза. Каква криза? Знае ли Курдов изобщо що е то за локомотивеца криза, след преживяния от него черен сезон 2005/2006 и тежкото лято миналата година? Не, отборът си е там, където му е мястото, впредвид аматьорското му управление и безумните ръководителски грешки. Да, отборът заслужава мястото си, въпреки че трябваше да има два пъти повече точки, най-нагло отнети от реферски слугинажи. Защото дори и при тях не се намери управленец, който да наддаде вой. Така че прав е и Данчо Милиев да не се дава за сума по-голяма от 100 хиляди евро, защото това е съдбата на отборите около дъното. Ако неможеш да се развиваш заедно с футболистите си - разделяй се с тях.

Галя Топалова си повярва, че шефът винаги има право и никога не греши. Дори и нищо да не разбира от това, което управлява. Не й бе и нужно да разбира, стига отрано да бе осъзнала, че не управлява поредната си частна фирма. Реши да показва твърдост и безкомпромисност, докато най-открито заявява, че не разбира нищо и се учи. Всъщност от бизнес-гледна точка, Топалова се справя перфектно с управлението на акционерно дружество "Локомотив 1936". Съумява да бута отбора без сериозно наливане на пари в кацата без дъно наречено БГ футбол и тихомълком се точи за една концесия на едни декари в централната част на града. За това си удоволствие избра да шитне лудата банда навиачи в ъгъла, които най-нагло се обаждат, без дори отбора да е техен. Избра си да ги лъже и да им върти номерата на леката жена. Затвори се в София и се обкръжи от анонимни разбирачи, които я разбират от футбол, я преследват своите си интереси, които надали имат нещо общо с този Локомотив от Пловдив. На Лаута останаха само хората без мнение или поредните, които започват да изучават футбола като наука. Потъпкани останаха златни имена и лидери, с които в съблекалнята щеше да е спокойно. Е, да същите тези хора не са и послушковци и може би затова ги няма. Беше по-лесно да ги няма.

На Лаута просто няма нищо ценно, заради което на редовия фен да му пука. Няма морал, няма уважение към историята, емблемата и традициите. Няма почит и респект от феновете, към черно-белите легенди и златните имена от 2004-та. Отиват си и последните истински войни, гордо израсли и открити за големия футбол на театър "Лаута". За какво тогава да му пука на локомотивеца на кое място е отбора, колко точки има или с кой се е паднал за Купата на България. Защо е толкова чудно, че така лекомислено вчера се заговори за прекратяване на тренировки или саботиране на официални мачове. Емблемата, традициите и вечните големи герои ще останат на Лаута и в "Б" и във "В", че и в регионалните групи. Но тогава лъжата, наглостта и курвалъка ще ги няма. Няма да ги има и ако общината не даде стадиона на концесия. Току-виж видим изкусно нарисувания кой знае от кого и на какво проект с четирите разноцветни пилона да стане факт.

Така че, какво се случи вчера на Лаута? Феновете влязоха във властта или на върха осъзнаха, че са част от най-импотентното и аматьорско ръководство, което Локомотив е имало в последните години, през които сме се подвизавали дори и по “Б” групите. Повече от ясно е, че феновете нямат място в управлението на кой да е отбор. Те трябва да знаят, кой се разпорежда с любовта им, какви са плановете и амбициите му. Да види у този, който плаща и поръчва музиката, сърце и душа. Че този човек не се крие, не бяга и не отива до тоалетната след което забравя да се върне. Защото после иначе идват хора като Наско Желев и Петър Курдов, нечий лакеи, подгъзници и изпразнени души. И тогава, когато се повярваш и кажеш, че разполагаш с бюджет за челната шестица, просто ставаш за смях. И накрая зопачваш да се вайкаш защо нещата се объркаха така, кой и виновен и кой е следващия изгорял бушон, който просто трябва да замениш в изцяло сбърканата система.