Днес в тесен кръг със семейството си Павел Дочев ще отбележи скормно 50-ия си рожден ден. Той даде интервю за вестник "Тема спорт":
Г-н Дочев, на 50 години повече българин ли се чувствате или повече германец?
- Преди няколко дни ме питаха същото и аз се измъкнах, като казах, че съм европеец. Един вид гражданин на света.
Като кажете у дома, какво имате предвид?
- Имам предвид там, където е семейството ми. А това е в Падер-борн. Аз съм в Aye и сега тъкмо се прибрах за два дни. Случва ми се 2-3 пъти в месеца. Пътят е дълъг, 450 километра от Aye, коства доста усилия да шофираш. Жена ми също идва от време на време, така че се оправяме някак.
50 години е подходящ момент за равносметка. Като обърнете поглед назад, кое е големият ви успех и големият провал?
- Във футбола е нормално да имаш и радости, и разочарования. Сега не мога да отделя някои над останалите. Опитвам се да бъда позитивен и да гледам напред. Уча се от грешките си, които не са една и две. Сега вече съм по-опитен, no-зрял, по-можещ.
Какво ви свързва още с България?
- Майка ми и брат ми са там, други връзки почти нямам. Може би фактът, че преди пет години не прекарах хубави дни в ЦСКА, също оказа влияние.
Връщането ви в ЦСКА преди пет години беше ли грешка?
- Не беше моя грешка. Аз се върнах зареден с големи амбиции, но бързо разбрах, че това, което имам като идеи и визия, няма как да се получи. Не исках да обирам негативите от това, което щеше да се случи, затова и бързо реших да си тръгна. Не желаех да съм съпричастен към провалите. Според мен взех правилното решение и когато поех ЦСКА, и когато го напуснах.
В България сте играли за два клуба - Локомотив София и ЦСКА, които сега са при аматьорите. Мислели ли сте някога, че това е възможно да се случи?
- Честно казано, не. Следя футбола в България, а това, което се случи с Локомотив и ЦСКА, е и тъжно, и жалко. Това са два традиционни клуба, които са пълнили стадионите и а печелили трофеи. Помня, когато дебютирах на 18 години за Локо, хората се катереха по дървета, за да ни гледат
И аз, и хората от моето поколение - Антон Велков, Митко Васев, Стойчо Стоев, Кирил Метков и другите, си оставяхме здравето на сгурията за този клуб... Това, което се случва с Локо Сф, а и с ЦСКА, е показателно, че българският футбол изобщо не е в крак с европейския.
Да се върнем към настоящето ви. Има ли шанс Ерцгебирге да се пребори с Пройсен Мюнстер за второто място и да спечели промоция във Втора Бундеслигата? Първото място явно е капарирано от Динамо Дрезден...
- На нас това не ни е цел този сезон. През лятото отборът се промени из основи след изпадането от Втора Бундеслига. Онзи ден при 0:0 с Холщайн на терена имаше само две от момчетата, които са играли и предишния сезон за тима. Много е рано за прогнози, едва 10 кръга са минали. Ако ни се отвори шанс, ще атакуваме промоцията, но планът е друг. След около два месеца клубът започва строеж на нов стадион за 20 милиона евро. Идеята е да бъде готов до лятото на 2017-а, а тогава вече да сме влезли във Втора Бундеслига.
В кой клуб в кариерата си сте се чувствали най-добре?
- За Падерборн е ясно -там спечелих две промоции, но като треньор най-задово-лен бях в Ерфурт. Тук в Aye също се чувствам отлично. За да разгърне потенциала си, един треньор трябва да е щастлив. Отношението към мен и атмосферата в Aye ми харесват.
Много от вашите колеги, с които работихме в Падерборн, днес са треньори в Бундеслигата - и Рогер Шмид, и Дитер Хе-кинг, и Андре Брайтен-райтер и дори Андре Шуберт. Въпрос само на късмет ли е това?
Когато започвах треньорската си кариера, мечтаех да водя отбор в Бундеслигата. Бързо обаче разбрах, че понякога като треньор си безсилен. Има голяма доза късмет. Трябва да си на точното място в точното време. Освен това сега в Германия се залага много на млади треньори, най-вече местни от школата. Предполагам, че и в България е така - към чужденците се гледа с друго око. Видяхте какво се случи с португалеца 8 Разград. Така е и тук - гледа се с по-критично око на чужденците, макар че аз съм в Германия повече от 20 години. Ако бях играл повече в Бундеслигата, щеше да ми е по-лесно в треньорската кариера тук. Нормално е местните да ползват тази привилегия. Те си имат лоби, а и ги предпочитат.
Имате ли модел за треньор, който следвате?
- Не копирам никого. Искам да съм автентичен, да остана човек. Знам, че с годините станах по-добър, научих доста. Следвам своя път, пък където ме отведе.
