Къде ще играе Димитър Рангелов от следващия сезон? Този въпрос занимава вече няколко седмици както българските, така и немските медии. Всеки ден се появява нова информация за интерес към нападателя ту от Борусия (Д), ту от Хановер, Бохум или Борусия (М). Каква е истината, кога ще бъде оповестена официално, как реагира ръководството на Енерги (Котбус), къде е Митко Рангелов в момента и защо е настроен оптимистично за класирането на България на световното първенство, вижте от интервюто, което той даде специално за читателите на „Меридиан Мач".
- Митко, сега е време за почивка и повечето футболисти са във ваканция. В този смисъл къде те откриваме?
- В момента съм в Созопол заедно с моите стари добри приятели Чавдар Янков, Емил Петров, Петър Кюмюрджиев, Ради Рангелов, Петър Василев и Николай Енчев.
- Напоследък медиите не спират да бълват информация за евентуален твой трансфер. Това дразни ли те, или напротив, приемаш го за нещо нормално?
- Ако трябва да съм честен, аз не чета вестници. Сега, откакто съм тук, не гледам и телевизия, така че не обръщам внимание.
- Споменават се доста отбори от Бундеслигата като Борусия (Д), Борусия (М), Хановер, Бохум. По-важният въпрос обаче е дали със сигурност напускаш Енерги (Котбус) и при какви условия?
- Аз и преди съм казвал, че ще отида там, където най-много ме искат. Надявам се кариерата ми да продължи в някой по-голям отбор от Енерги (Котбус), защото там стигнах едно ниво, което няма как да го подобрявам вече. В Енерги достигнах максимума, а мисля, че мога много повече. Има още какво да уча във футбола и в този смисъл следващата стъпка ще е много важна за мен. Докато това не
стане факт обаче, нищо не е сигурно.
- Когато сменяш един отбор с друг, лично за теб кое е приоритет - парите, условията или целите на отбора?
- Първо гледам къде ще мога да се развивам най-добре, стила на игра, разбира се, и целите на отбора. Там, където ще е най-добре за мен.
- С какви чувства ще се разделиш с отбора и как оценяваш целия си престой в Енерги?
- Със смесени чувства, защото имах и доста проблеми там. Но аз съм такъв характер, че забравям всичко. Всъщност не, че го забравям, а просто не обръщам внимание на лошите неща и гледам напред. Старая се винаги да подминавам лошото с лека ръка, за да не ми пречи. В същото време обаче там намерих настоящата ми приятелка, което винаги ще ми напомня с добро за Котбус.
- Кой беше най-тежкият ти момент?
- Когато бях контузен в гърба. Близо три месеца не играх въобще. Тогава беше наистина много тежко. След това всички знаете, че имах два проблема в отбора. За първия мога да твърдя, че не бях виновен само аз, а за втория въобще не бях виновен, но за съжаление аз и Станислав бяхме потърпевши.
- А най-щастливият?
- Може би всеки един отбелязан гол за Енерги. Това ти носи страхотна радост, особено пред такава невероятна публика, която е на нужното ниво. Все пак стадионът ни беше малък, градът - също, и въпреки всичко почти винаги стадионът ни беше пълен. Хубаво е да чуваш как хората от трибуните скандират името ти и това е едно от най-големите удоволствия във футбола.
- В какъв срок очакваш да стане ясно в кой отбор ще играеш от следващия сезон?
- Надявам се в близките два-три дни всичко да стане ясно.
- Принципно би ли сменил Бундеслигата с друго голямо европейско първенство и как гледаш на новите предизвикателства?
- Новите предизвикателства ме мотивират още повече. По принцип нямам нищо против да сменя първенството, но засега си мисля, че всичко ще продължи в Бундеслигата. Имам добри впечатления за немското първенство, тук се изградих най-много като футболист. Мисля, че бъдещето ми е свързано още с Бундеслигата.
- За съжаление не успя да играеш в края на сезона заради контузия. Как се чувстваш в момента?
- В момента съм доста по-добре. Глезенът ми не е толкова надут и не ме боли. Почивката, която си дадох, и процедурите оказаха влияние. Надявам се за началото на следващия сезон и за лятната подготовка да съм готов.
- Смяташ ли, че ако беше на терена в решителните плейофи за оставане в Бундеслигата, Енерги щеше да се спаси?
- Винаги съм казвал, че няма незаменими футболисти. Можеше да бъде още по-лошо, да отпаднем и без бараж, ако бях играл. Никой не знае как щяха да се развият събитията. Може би такава е била съдбата, да не играя. Мисля, че Нюрнберг заслужено ни победи и в двата мача.
- А щеше ли да мислиш за напускане Енерги, ако отборът беше останал в Бундеслигата?
- Да, аз знаех, че ще стане така. Надявах се да стане така, както се бяхме разбрали с президента и с цялото ръководство. Трябваше да дам максимума от себе си през втория полусезон и да помогна на отбора да се спаси и след това да говорим за раздяла по взаимно съгласие и без скандали. Знаете, че след проблема с коледното парти отношенията ни бяха малко по-обтегнати. Но както казах, аз вече забравих този период и мисля, че направих това, което бях казал. Дадох всичко във всеки един мач и спазих моята част от уговорката. Съжалявам, че не успях до последно да играя заради контузията, но това е съдба.
- Това ли е най-успешният ти сезон досега - вкара 9 попадения в Бундеслигата, с които стана голмайстор на Енерги?
- Да, но се надявам следващият ми сезон да е още по-успешен. Чувствах се много добре, особено втория полусезон. Отбелязах и голове за купата. Жалко, че не успях да помогна на отбора да остане. Мисля, че в решителните мачове, в които не играх, можех да помогна.
- Имаше ли възможност да гледаш мача на националния ни отбор срещу Ейре и какво мислиш за това равенство 1:1?
- Гледах го и мисля, че с оглед на играта равенството е напълно заслужено. Имахме късмет да върнем гола, който вкараха те, но за съжаление силите не ни стигнаха за нещо повече. Ще се борим докрай, но вече направихме задачата си доста по-трудна.
- Ти си част от този национален тим. По-скоро оптимист или песимист си по отношение на чудото, което би могло да класира България на световното в ЮАР?
- Вече съм две години и половина в Германия и съм се научил, че винаги трябва да се бориш до последно. Аз специално в предстоящите мачове на националния отбор, ако бъда повикан, ще дам максимума от себе си, независимо дали всичко е решено. Ние сме длъжни да се борим до последно, пък каквото стане. Аз лично съм оптимист.
