Ще строим стадион, огромен стадион

- Това метро ще го удължим, да могат хората да ходят да гледат футбол.
- Ама нямаме стадион, г-н Борисов.
- Ще ви направим стадион!
- Ами нямаме футболисти, които да играят на стадиона, г-н Борисов.
- И футболисти ще ви направим.

Мислите, че Формула 1 е най-бързото състезание в света? Не е вярно. Идеята да се строи нов национален стадион неочаквано набра такава скорост в последните седмици на годината, че с голяма лекота задмина другата мащабна спортна строителна инвестиция - пистата за Формула 1. Премиерът Бойко Борисов потвърди, че се обсъжда сериозно строежа на нов стадион във Враждебна  в близост до летище "София". Версия, която по-рано лансираха главният архитект на София Петър Диков и спортният министър Свилен Нейков.

Въпреки че само преди осем години с големи мъки беше завършен ремонтът стадион "Васил Левски", а повечето останали стадиони в София са в плачевно състояние, нищо на този етап не може да спре реализирането на новия мегапроект. По концепция новият стадион  с козирка трябва да се изгради върху 120 декара площ , като се удължи метрото, за да могат феновете по-лесно да стигнат до там. Той ще бъде само за футбол и ще се използва предимно от националния отбор. По оценки на спортния министър ще струва между 120 и 140 милиона лева и трябва да започне да се строи веднага след приключването на строежа на многофункционалната спортна зала на 4-ти километър, за която държавата отдели 90 милиона лева.

Официалните мотиви за необходимостта от нов стадион са две - изискванията на УЕФА от 2012 г. международните мачове да се играят на "стадиони с 80% покритие на трибуните" и фактът, че "почти всяка седмица центърът на двумилионен град като София заедно с неговите гости е затворен за около 10 часа заради футболните мачове". "Всички съвременни стадиони са в покрайнините на града, за да не пречат на движението", заяви премиерът. За да се изведат феновете в покрайнините Борисов заедно с Фандъкова са взели решение да се удължи метрото до "Враждебна", като стадионът да е на последната му спирка.

Подобно удължаването на метрото дори и само с една спирка допълнително оскъпява проекта с още милиони левове. Рискът е изтеглянето от стадиона на 40 000 души едновременно с метрото да се превърне във велико приключение за феновете. 
В момента се прави градоустройствено обследване, което да покаже колко седящи места могат да бъдат изградени, какви зони за паркиране ще бъдат необходими и каква инфраструктура, казва Диков. Тази процедура ще отнеме месец и половина. След това ще се обяви търг за проект. После ще се обяви обществена поръчка за изпълнител на проекта. Но както казва Борисов: "Строежът е належащ. За съжаление и това пада на наш гръб".

Задръстени в митове и легенди

Належащ ли е все пак нов стадион със статут "национален"? В момента стадион "Васил Левски" създава проблеми по две направления - първото е, че наистина не отговаря на изискванията, които ще влязат в сила от края на 2011 г. и че заради футболните двубои се налага затварянето на движението край него. Но това в никакъв случай не означава със сигурност, че трябва да се строи нов стадион с избрания капацитет. Проучването на "Капитал" показва, че за 2010 г. на стадион "Васил Левски" са изиграни 25 мача, което означава, че движението е било затворено за няколко часа през близо един месец през годината. Но това е само половината истина. Ако се съди по думите на Борисов новият стадион ще трябва да приема мачовете на националния отбор, които са не повече от пет на година. А "Васил Левски" да остане за мачовете от вътрешното първенство и за лека атлетика.

По-системното натоварване на "Васил Левски" през 2010 г. се дължи на проблема с клубните стадиони на ЦСКА и "Локомотив" (Сф), които останаха без линецзи. Двата отбора избраха да наемат националния стадион като единствен останал подходящ. През тази календарна година, според справката предоставена от стопанина на стадиона "Национална спортна база" ЕАД, на "Васил Левски" са изиграни само два мача на националния отбор и 23 мача на ЦСКА и "Локомотив". Което означава, че преместването на националите на нов стадион за два до пет мача годишно няма да реши проблема със задръстванията, ако двата клуба продължат да играят на "Васил Левски".

Нерядко задръстванията и неудобствата се дължат на това, че полицията прекалява със затварянето на улиците. Така например за двубоя от турнира за Купата на България между "Локомотив" (Сф) и "Локомотив" (Пд) преди месец полицията затвори всички паркинги около стадиона, включително и синята зона по ул. Гурко заради 1000 зрители. Отделно зоната около стадиона се затваря частично и за по-големи концерти, като през тази година такива бяха двудневният рок фестивал и концерта на AC/DC. Такива прояви са между две и четири през годината.

Вярно е, че всички съвременни стадиони се строят преимуществено в покрайнините на града, за да могат да се осигурят повече паркоместа и зона за придвижване на феновете. Но също така е вярно, че много голяма част от наличните вече стадиони с богата история са в оживени градски части, какъвто е примерът с "Камп Ноу" в Барселона, "Сантяго Бернабеу" в Мадрид, "Олимпико" в Рим, та дори и построеният преди две години "Емиратс" в Лондон. При тях разчитат на добрата транспортна инфраструктура с метро и градски транспорт компенсира въпроса с придвижването на автомобилите.

Финансова неизгода

Освен, че ще бъдат похарчени над 100 милиона лева, другият, въпрос, за който не се споменава е как ще се издържа това съоръжение. По данни на НСБ  за 2010 г. стадион "Васил Левски" има приход от 704 231 лв., което е най-високата сума от пет години насам. Месечните разходи към топлофикация и електроенергия са 15 000 лв. за летен период и 40 000 лв. за зимен, което прави приблизително 330 000 лв. годишно. Отделно е данък сгради и смет. Като цял стадионът сам по себе си е на загуба.

Справката за приходите на "Васил Левски" показва, че от наем от футболни мачове през тази година НСБ е събрал 235 000 лв.
Таксата за мач на националите е 15 хиляди лева без ДДС, за мач от вътрешното първенство са между 3000 и 8000 лв., а ЦСКА плаща по 30 000 лв. за международните мачове. От двата концерта са постъпили 120 хиляди лева, а 126 хиляди лева са събрани от рекламна дейност. В периода от 2003 г. до декември 2010 на стадиона са играни общо 116 мача, като най-високия наем от 58 678 лв е платен от "Левски" за четирите мача от груповата фаза на Шампионска лига срещу "Челси", "Вердер", "Барселона" и "Тампере".  Немалка част от издръжката на стадион "Васил Левски" се дължи на наличието на множество зали, които се отдават под наем за около 200 хиляди лева на година.

Както и да изглежда новият национален стадион, той трудно ще може да постигне нивата на приходи дори на "Васил Левски", тъй като се предвижда по-ограничено натоварване. Вероятно поради своята футболна специфика няма да има толкова съпътстващи зали, от които да се печели.

Големите "национални" стадиони в европейските държави, където въобще има такива съоръжения, също изпитват проблеми с покриването на разходите, а най-видният пример е лондонският "Уембли". Макар да има по-натоварена програма откъм концерти и спортни прояви, включително мач от Националната футболна лига на САЩ, новият "Уембли" е на загуба във всяка година от построяването си, като заемът за изграждането допълнително усложвява ситуацията. В другите развити европейски държави определението "национален стадион" не съществува, а там националният отбор играе на различни клубни стадиони.

За финансирането вече са поети ангажименти от държавата, каза Фандъкова пред "Капитал". Самият Борисов още не е казал нищо по въпроса кой ще плаща сметката. Нейков сподели пред "Капитал" няколко варианта - смесено финансиране от държавата като капиталов разход, както стана със залата, да се търсят инвеститори, както и пари от европейските фондове за регионално развитие. Може и да се измисли схема за комбинирано финансиране от държавата и община София. "Ще търсим различно финансиране като цяло. Не сме имали конкретни разговори с министъра на финансите, както не сме фиксирали още точната цена, както не е ясно дали ще се стигне до апорт на бъдещия стадион в НСБ", допълни спортния министър.
Преди няколко дни столичният общиснки съветник  Георги Кадиев, който е от групата на БСП, каза пред Нова ТВ, че
общината няма как да финансира строежа. Бюджетът на София е 1 млрд. лева, обяви той.

Защо не козирка?
За изискванията на УЕФА беше ясно от няколко години. Миналата година на въпрос на "Дневник" за козирката към току-що назначения за изпълнителен директор на държавната фирма Национална спортна база, стопанин на "Васил Левски", Петър Божилов, той отговори: "Още нямам официално никакви нови изисквания за наличие на козирка на стадиона. Когато получа такова от БФС, всичко ще бъде направено така, че да отговаря на стандартите". Според шефа на лицензионната комисия на БФС Красин Кръстев изискването е за 75% покритие. През март тази година той заяви, че се обмисля вариантът да се сложи козирка на "Васил Левски", като за това са помолени представители на УЕФА за консултация. Освен средства, за реализацията й бяха необходими и законови промени. Заради архитектурата на стадиона поддържащите колони трябваше да излизат извън рамките на съоръжението и да навлязат в парковата територия.А тъй като там е забранено да се строи, трябваше да се промени нормативната уредба. Още, когато в началото на десетилетието се приключваше ремонтът на "Васил Левски" за 30 милиона лева, не беше отчетена тенденцията съвременните стадиони да са с покрити трибуни. Тогава в бързането въобще да има готов стадион за този въпрос не се мислеше. Идеята сега допълнително да се изгражда козирка така и не стигна до реализация, тъй като междувременно се заговори за нов стадион, който да изземе функциите на "Васил Левски".

Вместо козирка над трибуните националният стадион ще бъде ремонтиран още през пролетта, за да стане по-атлетически. Ще се удължи пистата за спринтове за сметка на първите четири реда седалки, каза за "Капитал" изпълнителният директор на НСБ Петър Божилов. Инсталацията за подгряване на тревата няма да се използва, тъй като, ако е пълна става опасна при хвърлянията. В последните години на "Васил Левски", който е с капацитет над 40 хиляди зрители, се провеждаше по един голям турнир по лека атлетика годишно. Той събираше не повече от 500 зрители.

По-големият проблем в София се оказва състоянието на клубните стадиони. Единствените две съоръжения с лицензи за провеждане на футболни мачове от А група са "Славия" и "Георги Аспарухов", който все още може да домакинства и мачове от Лига Европа. В момента "Българска армия" не се използва по предназначение, въпреки че намиращият се в сложна финансова ситуация ЦСКА е декларирал намерение да плати повече от 2 милиона лева дългове на спортното министерство и да го реконструира. Стадион "Локомотив" е в сходно положение. Там просто не се инвестира, тъй като официално има спорове по документите на съоръжението. Неофициално - защото е скъпо удоволствие. Освен тях в трагично състояние са двата "Академик", "Септември", "Раковски"... Европейската практика е именно множеството качествени клубни стадиони да приемат националния отбор по футбол, за да е икономически изгодно. Но у нас изглежда ефективността е последното нещо, за което някой мисли.