Александър Василев е част от историята на Черно море. Защитникът бе основен футболист на „моряците“ през есента по пътя към първото място, което „моряците“ постигнаха след края на есенния дял - нещо, което не се бе случвало в 110-годишната история на клуба. Изненадващо, само на 28 години, футболистът реши да спре с футбола, признавайки, че иска да бъде максимално честен към доскорошните си съотборници, а също и към клуба. За него 2024 година ще бъде повече от различна, поемайки по изцяло нов път, по който победите и загубите ще имат малко по-различно значение. Пред Novsport.com Александър разказа за своята кариера и хубавите моменти в нея.
- Сашо как минават първите ти дни след футбола?
- Минават така, както последните ми 7-8 месеца - постоянни телефонни разговори, срещи, взимане на решения и прочее.
- Кога за пръв път ти мина идеята да спреш с уточнението, че си само на 28 години?
- Решението, което съм взел, далеч не е спонтанно. Коствало ми е доста размисли и безсънни нощи, за да стигна до извода, че е по-добре за мен в дългосрочен план да приключа с професионалната си кариера. За да бъда по-конкретен и честен, ще кажа, че винаги ме е било страх и съм размишлявал какво ще се случи с мен след футбола и какво ще правя. Винаги съм искал, когато кажа стоп на професионалния спорт, да взема решението, когато аз искам, а не да играя до последно, защото не знам какво ще правя след това. Поради тази причина буквално от 21-22-годишна възраст започнах да рискувам, да обмислям и правя различни инвестиции, които нямаха нищо общо с футбола. Имаше случаи, в които губих, и други, в които печелих, и все повече разбирах за себе си какво ме влече и с какво искам да се занимавам след професионалната си кариера. За да изпреваря следващия въпрос с какво се занимавам, ще кажа, че не намирам за необходимо да влизам в детайли, за което моля да бъда разбран. Бих споделил, че става въпрос за два отделни бизнеса, които са взаимносвързани и полезни един на друг. Виждам развитие и голям потенциал в тях, но истината е, че са доста ангажиращи. За да се случват нещата така, както аз искам, изисква много отдаденост и енергия и с времето съчетаването им с професионалния спорт ми идваше много. Усещах, че тепърва няма да се справям с всичко и рискувам да падна от всички столове, на които се опитвам да седна. Взех това кардинално решение и съм изключително щастлив, че когато седнах и обясних на ръководните фактори в клуба каква е ситуацията, те ме разбраха и въпреки че им дойде шокиращо, ме разбраха и дори бих казал, че усетих тяхната подкрепа.
- Кой беше най настойчив в опита си да те разубеди?
- Честно казано, почти всички. Само хората, които знаеха в детайли нещата, те ме подкрепяха в това мое решение. Визирам семейство ми. Останалите ми казваха, че съм луд, след това на по-близките ми приятели обясних подробно защо стигам до това решение и те се съгласяваха, че имам право и решението е логично.
- Ти си част от историята, след като Черно море за пръв път зимува на върха и въпреки това бе непоклатим. Не ти ли е любопитно какво ще се случи в края на сезона?
- Аз съм сигурен в едно - ако никой страничен фактор не пречи на Черно море, отборът ще продължи да играе футбола, който изповядваше до този момент и може сериозно да притесни претендентите за титлата. Но предвид факта, че познавам нещата отвътре, битката ще е на всички нива, а целта ще бъде Черно море да не е на мястото, на което е в момента. Силно вярвам, че ако не станат шампиони, ще са в тройката и ще ми позволят да пътувам с тях на някое от гостуванията в Европа.
- Генерално, поглеждайки назад, кой е най-хубавият ти спомен от футбола?
- Имам много хубави моменти във всички отбори, в които съм бил. В Разград не бях основна фигура, но постоянно бях с първия отбор и изживях може би най-големите успехи на клуба, когато се съревновавахме с Реал, Ливърпул, ПСЖ. Всяка година изпитвах удоволствието да завършваме на първо място. По-късно в Берое, преди да започнат контузиите ми, бях във формата на живота си и имаше интерес от всички родни грандове и оферти от чужбина. И тогава се чувствах страхотно, а и отборът до последно бе в борбата за класиране за Лига Европа. Най-големите емоции, които съм изпитвал, бяха тук във Варна, а Черно море се превърна наистина в моя любим отбор. Спомогна начинът, по който ме приеха всички в клуба, колективът, треньорите, фенове, ръководство. Тук всеки си знае мястото и има взаимно уважение на много високо ниво между всички звена. Последните 6 месеца бяха изключително вълнуващи за нас и шокиращи за онези, които не работят в Черно море. Истината се крие в самия колектив, който е събран. Неизбежно бе рано или късно да се случи това, което ни споходи като резултати. Всички в отбора са като братя, подобно нещо не съм виждал и вярвам, че чисто от човешка гледна точка заслужават този исторически момент.
- Много футболисти говорят за депресия след края на кариерата, имаш ли подобни опасения?
- Нямам представа, времето ще покаже. За момента имам изключително много ангажименти и истината е, че нямам време да помисля как се чувствам. Ще дойде момент, когато вероятно ще вляза в депресия или ще ми е носталгично, но както винаги съм го правел с упоритост и инат, ще мина и през това.
- Кое е нещото, което най-силно въздейства на мотивацията ти?
- Интересен въпрос, може би бруталната истина е това да не остана гладен, да не знам дали ще мога да нахраня семейството си днес, утре или след месец. Мотивацията ми идва от това, че постоянно си поставям цели, които са реални, но в дадения момент нямам възможност да ги изпълня и така всяка сутрин ставам амбициран и с увереността, че ако съм постоянен, един ден ще ги изпълня.
- За финал – кои три книги би препоръчал на вече бившите ти колеги във футбола да прочетат, докато са на дългите подготвителни лагери?
- Първата, за която се сещам и четох наскоро, е Влиянието на Робърт Чалдини. Тази книга е свързана с търговия и психологията в процеса. Има много примери за това как да постигаш онова, което имаш за цел в бизнеса и живота като използваш малки трикове, които задействат определени емоции в човека, за да постъпи по начина, по който всъщност ти желаеш.
Чел съм доста книги, свързани с търговия, тъй като материята ми е интересна, но конкретно тази определено остана в съзнанието ми. Втората, която бих посочил, е Как да печелим приятели и да влияем на другите на Дейл Карнеги. Самото заглавие подсказва за книгата. И тук става въпрос за психология.
Богат татко, беден татко е страхотен пример за това как трябва да мислиш в дългосрочен план, но тя е достатъчно известна и вероятно повечето вече са я чели. Истината е, че книгите са вдъхновение. След тях идва действието, там е истината. Вниманието трябва да е насочено именно към това.
