Андрей Желязков: Куцаме при високите топки

 Легендата на Славия и българския футбол Андрей Желязков ко­ментира пред „Мач Те­леграф" изявите на на­ционалите в Лигата на нациите. По-детайлно Жужо наблюдава пър­вия от двата мача на „лъвовете" - този срещу Ейре. На него той бе на трибуните, тъй като получи специална по­кана за събитието от БФС. До нея се стигна заради новата инициа­тива на централата от­тук нататък за всеки двубой на националите да бъде канен специа­лен гост, избран измеж­ду големите играчи на България от миналото. В случая Жужо бе ува­жен, тъй като става ге­рой, отбелязвайки по­бедния гол срещу ир­ландците при успеха с 2:1 на 1 юни 1977 го­дина в световна квали­фикация.

„Жалко, защото спокойно можеше да имаме 4 точки от тези два мача, а взехме само една. Ха­реса ми, специално срещу ирландците, че направихме 3-4 хубави комбинации, от които се получиха добри ата­ки. Момчетата спазваха тактическата дисцип­лина, не губеха лесно топката. Жалко, че на­края „заспахме" при онзи корнер, от който ни вкараха гола.

Една от грешките, които се допуснаха, е тази, че играчи като То­дор Неделев, които но­сят футбола в себе си и които правят най-ин­тересните неща на те­рена, не трябва да бъ­дат сменяни. Смятам, че той беше най-доб­рият срещу Ейре. С един пас може да реши всеки двубой. И на практика го беше ре­шил и този път, но тази грешка при статичното положение в края ни коства победата. По съ­щия начин загубихме и в Уелс. Явно това ни е слабото място - при високите топки и ста­тичните положения ку­цаме и имаме пробле­ми. Специално този иг­рач (б.р. - Шейн Дъфи от Ейре) го изпуснахме няколко пъти, преди да отбележи. Явно тряб­ваше да му се обърне по-специално внимание. Но да продължа за Неделев - дори и да е бил изморен, не трябва да бъде сменян. Може да бъде премес­тен по-напред, ако се е изморил. Ценен е и с това, че може добре да задържа топката, да спечели фаул. Не каз­вам, че само Неделев играе добре. Останалите 10 също се раз­даваха много и и в два­та мача, ако някои е направил грешка не трябва да го виним. Но носител на най-футболните неща за мен е Неделев. След неговото излизане и в двата мача играта се влоши", категоричен бе Желязков.

Попитахме го и защо според него футболист номер 1 на България Димитър Илиев не по­лучава много игрови минути, както и дали след излизането на Занев срещу Ейре няма­ше да бъде по-добре едно включване на Го­ранов и влизане на Не­дялков в центъра на за­щитата. Вместо това Георги Дерменджиев предпочете да пусне Пламен Гълъбов. „Сега, след като всичко е свършило, е лесно да коментираме. Ако бях­ме успели да задържим победата, вероятно щеше да надделее мнението, че| смените са правилни. Занев със сигурност липсваше, след като излезе може­ше да помог­не със своя опит. Добре е, че разполагаме с играч като Недялков, който може да свърши работа на всеки пост в отбраната. Що се отнася до футболист №1 - Митко Илиев, Десподов и Неделев биха били страхотно трио в атаката. Специално Митко е доста комплексен и комбинативен иг­рач и не мисля, че трябва да е таран. Ако е малко зад него, би могъл да бъде по-по­лезен, с оглед ка­чествата си и с оглед това, че освен да за­вършва, умее и да организира атаките. Не мисля, че е и стар. Ако беше на 35, 36 или 37 години -ОК. Той е на златна възраст за футбола. Ако помните навре­мето Хорст Хрубеш на 28 години чак стана футболист и све­тът го видя. Играеше в някакъв заводски отбор, взеха го в на­ционалния тим на Германия и ги напра­ви европейски шам­пиони през 1980 го­дина. Така че за Мит­ко не е късно да по­могне и той има мяс­то в състава", завър­ши Андрей Желяз­ков.