Балак: Ако преди имаше ВАР, щях да спечеля Шампионска лига с Челси

 Бившият германски халф Михаел Балак (43 г.) дадe интервю npeg сп. "4-4-2", в което се върна към някои интересни подробности от своята кариера.

Михаел, спечели титлата в Германия с Кайзерслаутерн през 1998-а. Беше ли това един от най-големите шокове в ис­торията на Бундеслигата?
- Със сигурност беше позити­вен шок. Невероятно постиже­ние, което никой не бе постигал преди това - да станеш шам­пион още в първия си сезон след промоцията. Този рекорд ще остане още много, много дълго време. След като победихме Байерн в първия кръг, си казахме: "Явно тук имаме нещо". Нашият треньор Ото Рехагел направи същото, което и Клоп в Ливър­пул - накара всички в града да разберат, че сме способни на не­що удивително. Ото обичаше да казва: "Отидете вкъщи, пу­снете телетекста и го оставе­те на класирането. После заспе­те щастливи". Тези малки неща ни даваха вяра.

После в Леверкузен през 2001/02 беше удивително бли­зо до требъл, но останахте с празни ръце. Тормози ли те още споменът за онзи гол на Зинедин Зидан във финала на ШЛ срещу Реал Мадрид?
- Не, вече не го виждам в съня си. По време на карантината по телевизията пускаха класически мачове. Видях гола няколко пъ­ти, но той ми навява само доб­ри спомени. Все пак в Леверкузен имахме брилянтен отбор, про­сто не успяхме да спечелим. Три години бяхме близо, после тряб­ваше да си тръгна.

Германия падна с 1:5 от Ан­глия през 2001-а. После стигна финал на световното през 2002-а. Как се получава това?
- Наистина оплескахме квали­фикациите. Не говоря само за за­губата от Англия с 1:5. Накрая трябваше само да бием Финлан­дия у дома в последния мач, но направихме 0:0 и позволихме на англичаните да завършат първи. Наложи ни се да играем бараж, a за Германия да не се класира на мондиал беше нещо немислимо. Имаше огромно напрежение, особено за младо момче като мен, но аз успях да се справя сравнително добре. Вкарах и в двата мача срещу Украйна.

Щеше ли Германия да стане световен шампион, ако не бе­ше наказан във финала срещу Бразилия (0:2)?
- Продължих да вкарвам голо­ве на световното и мисля, че този турнир ме постави на кар­тата. С мои голове спечелихме четвъртфинала и полуфинала. Беше трудно да пропусна бит­ката за трофея срещу Бразилия. Може би щяхме да спечелим, ако аз бях на терена, но не мисля та­ка. Справихме се отлично, сти­гайки толкова далеч. За стандартите на Германия този от­бор не беше чак толкова добър, затова отиването на финал бе­ше изненада.

След 4 години в Байерн прие офертата на Челси пред тази на Манчестър Юнайтед (2006). Жозе Мауриньо имаше ли роля в избора?
- Излишно е да казвам, че той е харизматичен. Когато на­истина иска даден играч, влия­нието на неговите думи е неве­роятно. Направи така, че беше много трудно да му откажа. Челси вече беше спечелил тит­лата два пъти и имаше 6-7 капи­тани на национални отбори в състава си. Да се преместя в Лондон на 29 години с моето семейство беше истинска атракция. Моя­та цел там бе да спечеля Шам­пионската лига, защото Челси бе най-добрият отбор в Англия, който можеше да се справи с тази задача.

Съжаляваш ли, че не игра в Испания? Искаха те Барса и Ре­ал М?
- Не съм човек, който съжаля­ва. Когато взимам решение, съм на 100% зад него. Не знам дали щеше да ми потръгне в Барсело­на или Реал Мадрид. Аз тогава просто не исках да пропускам шанса да играя във Висшата ли­га на Англия. Може би сега щях да направя същото отново. Взех правилните решения. Едно от тях е да отида в Байерн - хо­рата понякога забравят колко голям клуб е това.

Вярно ли е, че Елтън Джон е пял на твоята сватба. Опи­твал ли се е да те привлече в Уотфорд (Елтън Джон беше почетен президент на стър­шелите)?
- Вярно е, че пя. Знаех, че е го­лям футболен фен. Притеснявах се какво лошо може да се случи, но той все пак се съгласи да дой­де. В живота със сигурност не се жениш всеки ден. Можех да си позволя да го повикам. Но офер­та от името на Уотфорд не ми е правил. Той знаеше, че обичам Челси.

Губите още един финал в ШЛ през 2008-а с екипа на Челси. Колко тежко бе да гледате как Джон Тери изпуска от дузпата срещу Манчестър Юнайтед?
- След 2002 г. си дадох сметка, че финалите не идват толкова често. Мислех, че Челси е клу­бът, с който ще дочакам триумфа в Шампионската лига. Имахме
онази последна дузпа през 2008-a и се надявах, че мо­ят момент е дошъл, но за поре­ден път в моята кариера нямах късмет.

Както и през 2002-а, остана­хте втори в четири турнира, включително Евро 2008...
- Не съжалявам, че не съм спе­челил повече финали. Все пак футболът е за изживявания, не медали. Отборите, в които съм играл, със сигурност заслужа­ваха да спечелят повече. Челси в това число.

През 2009-а загубихте скан­далния полуфинал срещу Барса в ШЛ. Тогава много съдийски решения бяха срещу вас?
- Да загубим по този начин през 2009-а беше наистина теж­ко да се преглътне. Бяхме още по-силни в сравнение с 2008-а и по-добри от Барселона. Заслужа­вахме да се класираме напред, но отсъжданията ни костваха. Ако тогава имаше ВАР, може би сега щях да имам шампионски медал и от Шампионската лига.

Напусна Челси през 2010-а. Съжаляваш ли, че не остана по-дълго?
- Бях на 33 години и уважих решението на клуба да не предлага дълги договори на no-cmapume футболисти. Бях щастлив и не исках да се махам, но в крайна сметка се върнах в Леверкузен. Връщайки се назад сега, може би беше грешка да се махна от Челси, но бях и конту­зен в края на моя последен сезон. Тогава от клуба не бяха сигурни дали искат да ме задържат дори за една година, имайки предвид моите контузии в миналото.