Балъков: Роналдо израстна, вече е по-симпатичен на хората

Вие присъствахте на връчването на „Златната топка" в Цюрих. Изненада ли ви изборът на Роналдо?
- Аз почти на сто процента бях сигурен, че той ще спечели, но не исках да ви казвам, когато ме попитахте преди няколко дни. Мисля, че е закономерно Роналдо да вземе „Златната топка" след та­зи силна година с „Реал" (Мадрид) и национал­ния отбор. И след като бе неизменно втори след Лионел Меси в последните години.

Кристиано обаче взе „Златната топ­ка", без да спечели нито една купа...

- Вярно е. Но мисля, че е заслужено на фо­на на това, което показва с играта си. „Златната топка" не се дава на отбор за спечелени купи, а на футболист за неговите качества. Разбира се, че и титлите играят роля. Да не забравяме колко много допринесе Роналдо за класирането на Португалия на световното. Той неизменно е сред тримата, да не кажа един от двамата най-силни фут­болисти в света в последните 5 години. Не­говата индивидуална класа е неоспорима.

Виждате ли слабо място в играта му?

- Роналдо се развива в една много пози­тивна посока. Не само като играч, но и като човек, защото започна да изгрява твърде млад. А е много трудно, като си звезда още на тази възраст, да задържиш постоянство повече от 10 години. Неговата кариера е много добър показател за личното му разви­тие като футболист. Стана отборен играч, докато преди бе повече индивидуалист. А след израстването и натрупания опит все едно виждаме друг човек.

Вие го познавате отдавна, тъй като сте били заедно в „Спортинг", нали?

- Засякохме се за малко. Аз бях при мъже­те, той при юношите, гонил ми е топките по стадиона в Лисабон... (смее се).

Тогава отличаваше ли се от останали­те?

- Изявените футболисти винаги си личат от малки - както той, така и Луиш Фиго. Открояваше се с характера си, с начина на игра и с някои типични черти. Виждаше се, че е много талантлив и амбициозен.

Мнозина се дразнят от неговото театралничене, преиграване и склонност към симулации.

- Това е до характер. Тези негови, нека ги наречем негативни, черти се подобриха. Ро­налдо успя да ги изчисти до голяма степен. Разбира се, че ги има още, но с възрастта и опита добиват по-друга форма. Той стана по-симпатичен на хората.

И сигурно е станал още по-симпати­чен, след като се разплака със „Златната топка" в ръце?

- Това хората много трудно могат да го разберат, ако не са били на подобно ниво. Един такъв спортист всеки ден е подложен на невероятното напрежение, пружината му е навита до скъсване. Той просто не може да води нормалния начин на живот като дру­гите хора. И в един такъв момент, след дъл­ги години на труд и старание, съумяваш да постигнеш това, което си преследвал като цел през цялото време. Казвам го от опит, защото съм минал през подобни изживява­ния. Роналдо на терена понякога може да из­глежда арогантно, но в душата си той е много добро и чувствително момче. И кога­то се разплака, показа своето истинско момчешко и човешко лице. А не навитата пружина, без която един такъв спортист не може да функционира. Това е стръв за победа, воля, амбиция, които движат футболи­ста напред.

Помните ли някога да е имало в едно и също време такова противопоставяне на двама гениални играчи както сега с Ро­налдо и Меси?

- Във футбола винаги е имало противопо­ставяне на личности. Преди това се случва­ше с Пеле и Марадона, макар да са от раз­лични генерации. Аз обаче не си спомням ня­кога да е имало такава ожесточена конку­ренция както в последните 4-5 години между Роналдо и Меси, между „Реал" и „Барселона". Но това е позитивна конкуренция. От една страна, тези играчи изпитват спортната воля и желание да бъдат първи на клубно и индивидуално ниво, но от друга, се уважа­ват взаимно и това се видя на награждава­нето.

Мислите ли, че Роналдо отиде на на­граждаването само защото е знаел, че той е победителят?

- Това са спекулации. Там бяха и Меси, и Рибери. Не вярвам, че организаторите са ка­зали предварително на Роналдо, че печели. Реакцията му беше много емоционална, спонтанна и показателна. Прави чест на тези големи футболисти и мъже, че намери­ха уважение и колегиален респект един към друг. Когато някой се почувства засегнат или ощетен, понякога не отива на награжда­ването. Ако много те притеснява фактът, че не си първи, по-добре е наистина да си останеш вкъщи, отколкото да се държиш недостойно.

Как се почувствахте, когато пред вас се разплака Роналдо, а преди това и Пеле?

- Развълнувах се и аз, разбира се. В такива моменти се вижда, че футболистите са футболисти на терена. Там изглеждат аг­ресивни, арогантни, може и да не са симпа­тични. А извън терена са нормални хора ка­то всички.

Каква е вашата тройка за най-добър футболист?

- Роналдо, Рибери и Меси.

Рибери вероятно е много разочарован, че не спечели.

- Рибери е реалист. На предварителната пресконференция той каза, че за първи път е в тройката, което е голямо признание. То­ва говори много за него. Ако той тази годи­на отново играе така, като миналата, и из­вади късмет да не го сполетяват контузии, няма да е далеч от „Златната топка".

Видяхте ли се с интересни хора на це­ремонията?

- Там винаги има интересни хора. Срещам се всяка година с Петър Александров, с коле­гите от швейцарския „Грасхопър" - отбора, който водих две години. Не ги бях виждал отдавна. Поговорих с футболисти като Роже Мила. С Кристиан Карембьо също, с него често играем бенефисни мачове, а сега той работи в „Олимпиакос". И Дидие Дешан ви­дях, който ни сърба попарата на „Парк де Пренс". Поздравих мениджъра на Роналдо -Жорже Мендеш, който е и агент на Жозе Моуриньо, защото се познаваме.

Какво ви предстои в следващите месе­ци в професионален план?

- Моите планове са от лятото отново да вляза в треньорския бизнес. През зимата ня­мам намерение да започвам работа. Запи­твания получавам често, но в момента на преден план стоят някои лични дела. Но във футбола никога нищо не се знае. Може от днес за утре да излезе нещо, което да си за­служава.

Предстои конгрес на БФС, какви са ва­шите очаквания?
- Без коментар. 

Интервю на Ангел ВИДЕНОВ, "Труд"