Бербатов: Събирах дъвки с играчки, майка още ги пази

Димитър Бербатов даде интервю пред Христо Запрянов, главен редактор на българското издание на "Esquire", като в. "Стандарт" публикува част разговора с именития нападател.

Честито влизане на Пирин. Кеф ли ти е?

- Благодаря! Дано и да се задържат в "А" гру­па.

При всяко връ­щане тук се пробват да те навиват за шефски по­зиции; ти контрираш, че още си активен спортист, пък ние - напук - те зап­ратихме в ранното детс­тво. Разкажи за момче­то, което мечтае да стане футболист, моля.

- Идеята ви е ин­тересна, понеже сигурно има доста момчета, кои­то искат да извървят моя път - и е хубаво да знаят, че и аз съм бил като тях... Като малък дори си имах специален тефтер, който се отваряше нагоре - то­гава нямаше албуми с ле­пенки, та си изрязвах снимки на футболисти от вестниците. Лепях ги, пи­шех имена, събирах кар­тинки от дъвки с игра­чи... Майка ми все още пази един от тефтерите -ако някой го види, ще припадне от смях! Но пък си има сантиментал­на стойност.

Почти цяла България започна да вика за Ман Юнайтед... Можеш ли да завършиш следния куплет: "30 mil? / We don't mind..."?

- 30 mil, we don't mind? Хм. Нямам предс­тава как е нататък...

"...Now he's wearing number 9!"

- Ха, окей.Товаза мен ли са го пеели?

Да. Почва по-не­цензурно - "Бърбатоф, Бърбатоф, хи толд Сити ту фак оф..."

- В интерес на ис­тината не съм се заслуш­вал, дори не съм питал какво се пее... Винаги съм се чувствал неудоб­но. Още като бях в Тот-нъм, ми идваше да им ка­жа: "Стига бе, пейте там за някой друг!"

Ама тези "30 mil" няма как да са за друг -рекорден трансфер, при това в "Юнайтед", при това в "Юнайтед" на Сър Алекс, Рууни и Роналдо! Вярвал ли си го някога?

- Мечтаел съм, но... Знаеш ли, като бях в Леверкузен, никога не съм си представял, че ще напусна Германия - пет години бях там, което си е много време. Ама чо­вешкият живот, човеш­кото развитие е на етапи - просто трябва да осъз­наеш кога е време да нап­равиш следващата крач­ка напред. Така ми се слу­чи "Тотнъм", а след това - като ми казаха, че "Ман­честър Юнайтед" ме сле­дят - изпаднах в някакъв тих екстаз...

Нормално - вся­ко момче има мечти, ама твоето надхвърля трез­вата мисъл!

- Да, защото се случи на човек от малка страна на Балканите. На колко хора може живо­тът да се развие така? Са­мо на Стоичков, който игра в "Барселона". Апро­по, точно него винаги съм опитвал да следвам -кариерите ни горе-долу се припокриват, макар че тои е много по-напред. Но това с "Юнайтед" смя­там, че зарадва много хо­ра.

Обаче пък твоя­та крайност - сам със се­бе си и с близкото обк­ръжение - кара хората да се чудят дали се забавля­ваш в най-генерален смисъл; дали се чувст­ваш реализиран, дали си щастлив... Щастлив ли си?

Д.Б. [обръща се към Тодор Кючуков]:- Ти чу ли го? Дали се забавля­ваме? Ха-ха, много! Виж какво - разбира се, че съм щастлив! И няма как да е иначе, след като семейс­твото ми, приятелите ми, децата ми са добре. Ня­ма как! От професионал­на гледна точка съм до­ри повече от щастлив -надминал съм очаквани­ята си и съм безкрайно доволен.

И продължаваш със странностите - вмес­то да инвестираш в злат­ни рибки като един или в Златни Златки като друг, ти правиш фонда­ции и академии.

- Футболът е до възраст, това му е лошо­то - и после всеки си пра­ви планове как да про­дължи да изкарва някак­ви пари. Аз също се стре­мя да правя така. Пък колкото до фондацията, идеята се роди изведнъж. Директорката [обръща се към Диди Ходжева] може да потвърди, че на моменти е трудно, но пък и прекрасно. Децата са щастливи! И така - вече седма година.

Ама щастливите и талантливи деца са от всички области освен от твоя бранш, уж най-го­лемия опиум за масите.

- Във фондацията обръщаме внимание и на спортисти, но в различен тип спортове. Качествени деца - колкото щеш! Ние опитваме да им показва­ме правилния път - пра­щаме ги по концерти, със­тезания, олимпиади... За­щото ако има два пътя, е много лесно да тръгнеш по грешния. И после е късно да се върнеш, даже да го искаш, и въпреки та­ланта.

Ама не мислиш ли, че прекалено рано слезе от върха - та към "Фулъм"? Беше само на 31, година по-рано беше станал голмайстор на Премиършип...

- Така съм си ре­шил. Не се влияя от чуж­дото мнение. Единстве­ното, което ми беше важ­но, бе да остана в Англия и се случи така, че близ­кият ми приятел Мартин Йол беше треньор на "Фулъм". Аз исках да иг­рая; знаех, че ще играя ре­довно, а семейството ми ще се чувства перфектно. Можех да отида и на дру­го място, но избрах това - и не съжалявам.

Италия нямаше ли да ти пасне?

- Може би, може би не. Бях си написал до­машното - знаех как се иг­рае и тренира в Италия, какви методи се прила­гат... Съвсем различно е от Англия. А да си играл 8 години на едно място и изведнъж да се премес­тиш за година-две, не ста­ва. Има малък период на адаптация, рискът е го­лям. Не видях смисъл.

Кажи честно за някой бомбастичен трансфер, дето аха-аха да се получи, и не се е? "Реал", "Барса"?

- Трансферът, който се получи бомбас­тичен, беше в "Манчес­тър Юнайтед". Не е мал­ко.

Да, ама нали зна­еш, че България му е сър­дита на "Юнайтед" и кон­кретно на Сър Алекс за отношението към теб?

- Сигурно - доста хора са ми го казвали. Но специално моето отно­шение към фъргюсън не е негативно - единствено­то тегаво ми бе, че не по­лучих обяснение за слу­чилото се. Пък после не съм и търсил. Към клуба нямам никакви претен­ции - това беше едно от най-хубавите неща, кои­то са ми се случвали. Бях на най-високо ниво, ста­нах голмайстор и шампи­он. Пазя добри спомени от всички.

В биографията си фъргюсън пише, че напълно си оправдал це­ната си; просто някои хо­ра харесват футболисти, дето търчат като луди по цял мач.

- А аз съм малко по-различен, всеки го знае. Важното е, че съм правил нещата по моя си начин и съм успял. Това винаги ми е основният принцип.