Джузепе Бергоми и 6 момента излъчва същия респект, както по времето, когато бе на терена. Легенда и капитан на Интер с общо 758 мача (28 гола) за нерадзурите, чийто екип единствено е носил. С миланския гранд е шампион (1989), носител на купата (1982) и Суперкупата (1989). Бе привилегирован да вдигне първи 3 пъти Купата на УЕфА (1991, 1994, 1998), което е рекорд за Италия. За скуадра адзура има 81 срещи и 6 гола, а на 18 г. е титуляр във финала срещу фРГ (3:1) на Мондиал '82. 52-годишният бивш защитник е на Евро 2016 като коментатор на SKY. Изпънат като каиш, видимо почти не качил килограми, със синия си костюм, очилата и каменна физиономия, Бергоми има по-скоро излъчване на строг учител по химия, отколкото на ексфутболист.
- Бергоми, какъв е коментарът ви за представянето на Италия на Евро 2016?
- Очакванията не бяха големи, но с показаното в първите два мача и особено в 1/8-финала срещу Испания се появиха надежди, че може да стигне далече.
- Защо не се получи?
- Защото Италия изневери на стила, който показа в мачовете, за които стана дума. Нямаше и помен от агресията, която отборът демонстрира.
- Може би респектът, че отсреща е световният шампион Германия, е оказал влияние?
- Това са глупости! Италия има самочувствието да играе като с равен с който е да е съперник. А пък и преди това не спечелихме ли срещу европейския шампион, който преди 4 г. на финала ни победи с 4:0. Та срещу Испания нямахме успех повече от 20 г. на голямо първенство.
- Вие обаче не трепнахте срещу Германия на финала през 1982 г., а те тогава бяха континентални шампиони?
- Нека не сравняваме различните поколения. Отборите са други, ситуациите също. Само ще кажа, че ние тогава не чакахме съперника, а го атакувахме.
- Но преди 3 месеца Бундестимът спечели категорично с 4:1 в Мюнхен, споменът явно бе още пресен?
- Контролите нямат никакво значение. В крайна сметка как завърши мачът в Бордо -1:1 след 120 минути.
- Настроението в италианските медии е за достойно отпадане...
- Какво значение има? Аз лично съм разочарован от показаното от Италия, а и от мача като цяло. Не си спомням в мач между двата съперника да са били толкова респектирани един от друг. По-добре направо да бяха започнали да си бият дузпите. За 120 минути Италия нямаше чисто голово положение, а изравняването дойде от дузпа, отсъдена за непохватна игра с ръка на Боатенг. В същото време Германия отправи 5 точни удара! Това може да се приеме като техния лимит за едно полувреме, не за 120 минути
- Похвалите обаче сега са за Льов и неговата тактика.
- И каква беше тя - да изкопира играта на Италия в дефанзивен план. На теория бе с трима защитници, но на терена бяха петима. Не го намирам за гениално. От това страда и играта на Томас Мюлер, който на крилото изобщо не е ефективен. Ако Льов не направи промяна, то скоро няма да вкара гол на европейско първенство. Контузията на Гомес сякаш идва по поръчка Мюлер да застане на върха на атаката.
- Като бивш защитник как бихте определили представянето на дефанса?
- За пореден път бе най-силното място на скуадрата. Към Киелини, Бонучи и Бардзали, а и към вратаря Буфон не може да има никакви претенции. Лошото е, че поне двама от тях скоро ще се откажат, а не виждам готови заместници. От младите Романьоли (Милан) има бъдеще. Колкото и да е парадоксално, в страна като Италия имаме проблеми с качествени защитници. Особено видима е липсата на крайни бранители, които в съвременния футбол имат решаваща роля. Във всичките ни отбори, които ще участват в евротурнирите, бековете са чужденци! Тук не броя Флоренци, когото в Рома преквалифицираха от крило. Може би точно заради това от него тръгна грешката за гола на Йозил. Искам обаче да споделя приятната си изненада от Де Шилио - след слабия сезон в Милан смятах, че Конте бърка в избора си, а Матия от мач на мач надмина очакванията. Може би отдясно повече работа щеше да свърши съотборникът му Абате.
- Селекционерът Конте си тръгва, за да поеме Челси, като преобладават положителните оценки.
- На Мондиал 2014 отпаднахме в групата и бе провал. Сега стигнахме до 1/4-финал, което също не е близо до върха. Нима трябва да го броим за успех? Във футбола важни са резултатите и спечелените трофеи. Другото са празни приказки. Италия не е печелила европейската титла от 1968-а.
- За да приключим темата за скуадра адзура, как бихте коментирали изпълненията на дузпите?
- Азбучна истина е, че Германия много рядко губи по този начин. Но съдбата ни даде невероятен шанс - не се сещам Германия да е изпускала 3 от 5-те си удара от бялата точка! Като бивш футболист никога няма да кажа нещо лошо срещу играч за пропусната дузпа. Но това, което направиха Дзадза и особено Пеле, граничи с идиотщината. Симоне влезе в последния възможен момент, дори ми се струва, че Киелини направи театър уж с травма, за да се извърши смяната. Вместо да заложи на сигурността, се направи на клоун. Постъпката на Пеле е недопустима - да дразниш вратаря преди изпълнението издава несигурност, липса на възпитание и на феърплей.
- На дневен ред са полуфиналите - неочакваният Португалия - Уелс и логичният Германия - Франция. Кои според вас ще спорят за трофея на 10 юли?
- Нямам обичай да давам прогнози. Португалия с доста мъка стигна дотук, но отбо-рът има потенциал. Може би Роналдо си пази силните мачове за накрая. Уелс сътвори безспорната сензацията на турнира. С освободения футбол, който демонстрират, могат да затруднят абсолютно всеки. Германия не е перфектната машина, за каквато всички я смятат, но си е Германия, Франция ще направи всичко възможно да се възползва от домакинското си предимство. Съставът на Дешан е качествен, но досега пътят му бе много лек. А Германия е в състояние да го изненада.
- С какво ще запомним Евро 2016?
- Почакайте, първенството не е свършило. Аз не съм специалист, но с 24 отбора турнирът се разводнява. Като изключим инцидентите с феновете на Русия и Англия в началото, организацията бе на добро ниво.
- А коя е звездата на първенството?
- Обикновено е от победителя, значи има още време. Не мога да не изтъкна работата на Гарет Бейл за представянето на Уелс. Лично аз го видях в много по-различна светлина от тази в Реал, впечатлен съм. Роналдо засега е малко в сянка, но пък му се удава отличен шанс да обере лаврите -на Португалия трудно може да се открие скоро нова възможност за финал на голямо първенство, Франция и Германия нямат един открояващ се играч, а ядро от такива.
- Няма как да избягаме и от темата „Интер".
- Ако говорим за играта, сезонът може да се раздели така - през първата половина отборът печелеше, без да е привлекателно за окото, след което и победите спряха. Защо - е въпрос към треньора. За мен бе пропуснат още един сезон и сега тепърва ще се прави нов отбор. През миналия Манчини взе почти всички футболисти, които искаше. Как ще е сега, не мога да гадая. Не разбирам защо толкова държи да вземе 33-годишен играч, макар да се казва Яя Type.
- Интер вече има китайски собственик, какво е мнението ви?
- Всеки, който иска да инвестира, е добре дошъл. Но футболът не е фабрика, предприятие или фирма. Той е спорт и страст. Успехите в италиански клубен футбол винаги са били постигани със собственици, запалени по играта. В Интер така бе при бащата и сина Морати, а също и при Пеле-грини. Не е нужно да припомням за ролята на Берлускони в Милан, на Аниели в Ювентус, на ферлаино в Наполи, на Виола в Рома.
- Значи ли това, че сте против собственици от чужбина?
- Не, но те трябва да са наясно с какво се захващат. Един клуб с историята на Интер не може да бъде играчка или прищявка. Когато през 2013 г. Ерик Тохир купи 70% от Интер, заяви, че клубът не само ще си върне старата слава, а и марката ще попадне в световния Топ 10. Ентусиазмът на индонезиеца много бързо се изпари и сега сключи сделката с китайците. Прочетох, че от това ще спечели 50 млн. евро. Така всичките му изявления колко много обича и държи на Интер олекват. За Тохир сделката със „Сунин" е просто една от многото -чист бизнес. Дано китайците не постъпят като него. Защото това може да се окаже с много тежки последици за клуба.
- Следващия месец стартира Серия А, ще има ли Ювентус сериозен конкурент за титлата?
- Към днешна дата няма. При Юве всичко е наред, докато останалите имат да решават доста проблеми. Наполи трудно ще намери заместник на Игуаин, ако той е твърд в решението си да напусне. В Рома също не са наясно с новите и напускащите, а какво да говорим за Интер и Милан, чийто проблеми са и в управлението.
- На клубно ниво не сте се срещали с български отбори, но два пъти сте се изправяли срещу националния ни отбор.
- Няма как да забравя откриването на Мондиал'86 в Мексико - 1:1 на „Ацтека". Жегата и влажността бяха ужасни, имах чувството, че съм залепнал на терена. Другият мач бе контрола при подготовката ни за Мондиал 1990 г., на което бяхме домакини. Мисля, че спечелихме убедително (б.а. - 4:0 в Чезена през 1989 г.).
- В момента сте коментатор, но преди това бяхте треньор - бихте ли се върнали в професията?
- В действителност съм работил само с младежки отбори. С треньорството съм приключил, вече е късно.