Благой Георгиев е роден на 21 декември 1981 г. в София. Юноша е на "Славия" и в България е играл само за най-стария столичен клуб. Действа успешно на всички постове в полузащитата, но тясната му специалност е по десния фланг. В началото на 2006 г., докогато е записал 166 мач и 45 гола за "белите", прави първия си трансфер в чужбина. Халфът преминава в испанския елитен "Алавес", а първият му мач за този отбор е на легендарния "Ноу Камп" срещу "Барселона". През сезона 2006/2007 г. Георгиев носи фланелката на сръбския гранд "Цървена звезда". Благо рита в 32 мача вкарва 2 гола. Става шампион с белградския клуб, за който това е последната титла до момента. Следва трансфер в Бундеслигата. Георгиев е преотстъпен от "Славия" на "Дуисбург". Въпреки че изпада с него, халфът прави име в Германия, което по-късно води до интерес на немски клубове към него. През лятото на 2008 г. Благо се връща в "Славия". В началото на следваща година е продаден на руския "Терек" срещу 1,5 млн. евро. Договорът му приключва в края на тази година. През есента на 2004 г. Благо дебютира за националния отбор под ръководството на Христо Стоичков. На 10 октомври миналата година обяви, че прекратява участието си в него. Ето как коментира това си решение сега в интервю за „24 часа”.
- Какво представлява Кисловодск и какъв е животът там?
- Това е курортно градче, известно с минералната си вода. Животът е изключително спокоен, тих, няма дискотеки и заведения. С моето семейство живеем в хубава къща. Идеално е за дъщеря ми (бел. авт. - Йоана), защото има пространство. Тя в момента кара третата си година и постоянно тича нагоре-надолу. Като се прибера, и започвам да си играя с нея. Честно да си кажа, уморявам се повече, отколкото на тренировките. Страшна енергия има.
- В столицата на чеченската република - Грозни, само за мачовете ли ходите?
- Да, пътуваме със самолет. Полетът трае към 30 мин. В момента ме намирате в Грозни. Дойдохме на лагер преди мача от първенството срещу “Мордовия”. Иначе си тренираме в Кисловодск. Както вече казах, условията за това там са идеални, за да се концентрираш единствено върху футбола. От “Терек” са направили и превъзходна база.
- В България като се каже Чечня, асоциацията е терористични актове, война, хора със съмнителни физиономии, закичени с автомати, и порутени сгради. Каква всъщност е обстановката в Грозни?
- Това е огромна заблуда. Просто човек трябва да дойде, за да види за какво става въпрос. В Грозни няма и помен от войната. Бих казал даже, че градът изглежда така, все едно въобще не е имало такава. Строят се страхотни сгради. Почти навсякъде е облагородено. Да не забравя и чисто новия стадион, който беше построен. Абсолютно бижу. Играл съм в Испания и Германия, обиколил съм и много стадиони в други европейски страни и спокойно мога да кажа, че “Ахмат Арена” е един от най-добрите, на които съм играл.
- А общувате ли с местни хора и как те като поклонници на Аллах се отнасят към вас?
- Общувам с много чеченци и имам приятели сред тях. “Терек” има много фенове и всички страшно обичат отбора. Подкрепят ни мощно. Редовно се организират срещи с привържениците. Те буквално живеят с радостите и проблемите на клуба. Що се отнася до религията - нямам никакъвпроблем. Хората се отнасят с уважение към това, че си вярващ.
- След една от победите на “Терек” танцувахте местния танц лезгинка и обявихте, че се чувствате нохчи.
- Да, това ознава чеченец. Нормално е. Вече четвърта година играя и живея тук. Общувам с тези хора. Научих се и да танцувам.
- Президентът на Чечня и “Терек” Рамзан Кадиров е много колоритна фигура. Що за човек е той?
- Целият народ много го обича и това е обяснимо. Полага страхотни усилия и след войната е направил от Грозни един развиващ се град. Старае се да го прави и в другите райони на републиката. Хората го оценяват. Що се отнася до футбола, той е началник мечта. Винаги ни оказва безрезервна подкрепа. С колкото и да сме паднали, застава зад нас. Влиза в съблекалнята, казва по някоя дума. Човекът е наясно що за спорт е футболът.
- Прословут е с подаръците, които прави на играчи, които според него са се представили добре в мачовете. Според руските медии в това число няколко пъти сте попадали и вие.
- Да, така е. Има навика да раздава индивидуални премии. Това, което се пише за коли или парични суми, е точно така. Президентът избира най-добре представилия се според него играч и го награждава. Не желая обаче да навлизам в подробности.
- Договорът ви с “Терек” приключва в края на календарната година. Ясно ли е вече дали ще подпишете нов?
- Имал съм 2-3 разговора с ръководството на “Терек”, но до този момент няма нищо конкретно. Предстои отново да обсъждаме това.
- Какъв е проблемът? Сред любимците на президента сте. Треньорът се изказва ласкаво за вас. Капитан сте на отбора в някои от срещите.
- Всички много искат да остана в “Терек”. Аз също не бих имал нищо против, тъй като свикнах, а и семейството ми се чувства добре тук, но не на всяка цена. През декември ще навърша 31 г. и трябва да мисля за бъдещето. Засега не сме се разбрали с “Терек” за финансовите условия. Има обаче още време. Божа работа е какво ще се случи.
- За 4 г. обаче не спечелихте нищо с “Терек”. Не ви ли липсват трофеите?
- Естествено, на всеки му се иска да вдига купи. Нали затова играем футбол, освен и за парите. Тук няма какво да си кривим душите. Ставал съм шампион и носител на купата в Сърбия с “Цървена звезда”. Този сезон “Терек” тръгна много добре и продължава да се държи на позиции, които му позволяват да има амбиции да направи запомнящо се класиране в руската Висша лига. Ще е голям успех, ако успеем да спечелим квота за участие в европейските клубни турнири. Имаме шанс да направим това и чрез турнира за купата на страната. През пролетта ще играем 1/4-финал срещу “Ростов”. Този ход на сезона също засилва желанието ми да остана в “Терек”. Така при добро развитие ще мога да се радвам на постигнатото с много труд от отбора.
- При промяна все пак на клуба имате ли някаква предпочитана дестинация?
- Свикнах с Русия и се чувствам добре със семейството си тук, тъй че с удоволствие бих останал. В момента обаче други приказки са излишни.
- Наскоро се навърши 1 г. от отказването ви от националния отбор. Решението ви бе продиктувано от действия на временния селекционер Михаил Мадански. Не съжалявате ли, че не си замълчахте, тъй като той си тръгна скоро след това?
- Знаех, че в някаква степен ще съжалявам за това решение и че националният отбор ще ми липсва Винаги с голямоудоволствие съм пристигал да играя за него. Но казаното е казано. Няма връщане назад. Не мога да се отрека от думите си. Радвам се, че сега момчетата се движат добре. Желая им успех. Ще се радвам да го постигнат.
- На какво според вас се дължат промяната в отбора и резултатите?
- Явно селекционерът Любослав Пенев е намерил подходящите хора и работи правилно с тях. Нека обаче не ги натоварваме с големи очаквания и да не избързваме, преди наистина да са постигнали нещо.
- Защо не се получаваха като сега нещата при предишния национален селекционер Лотар Матеус? За първи път чужденец води България, но според повече ваши колеги той не е успявал да направи от отбора колектив и е липсвала подходяща атмосфера.
- Лично аз оставам с много добри чувства и отношение към Лотар Матеус. За мен той е страхотен професионалист. Раздаваше се в тренировките и въобще в работата си. Вина би трябвало да се търси в нас, футболистите, защото все пак ние играем на терена. Пак казвам - впечатленията ми от Матеус са отлични. Същото важи и за неговия помощник Илия Груев. Той разбира от футбол и за мен има качествата да стане един от най-добрите български треньори.
- Споменахте, че скоро навършвате 31 г. Мислите ли вече докога ще играете и какво ще правите след това?
- Нито пия, нито пуша. Живея здравословно и ако се запазя от контузии, смятам, че имам още доста години пред мен във футбола. Все още нямам конкретна идея с какво ще се занимавам след края на кариерата си. Футболът ще ми липсва много, тъй че сигурно ще остана под някаква форма в него. Не се виждам обаче като треньор. Това струва много нерви и каквото и да правиш, вечно ще има хора, които ще те мразят. По-скоро мога да стана мениджър на клуб или някакъв друг ръководител. Като такъв ще подкрепям треньори и играчи.
- Яд ли ви е за някой пропуснат шанс в отбор от Западна Европа?
- Да, имало е варианти. Щом обаче не съм отишъл, значи така е трябвало да стане. Може и да съм бил наказан за нещо.
- Има ли за какво?
- Разбира се. Като всеки човек не съм безгрешен. Господ си знае работата.
- Планирате ли с приятелката ви Христина да имате още деца и ако ви се роди момче, ще го ориентирате ли към футбола?
- Няма значение какво ще е следващото ни дете. Нямам нищо против отново да е момиче. Ако е момче, нямам болни амбиции да го правя футболист. То ще си реши.
- Значи мислите за още деца?
- Децата са най-хубавото нещо на света.
- Преди време в България бяхте с имидж на плейбой. От разговора до момента обаче впечатлението е, че сте се променили доста. Животът в Русия ли го направи?
- Човек се променя, но за това винаги има условия. Споменах вече, че тук няма и къде толкова да се ходи. Картината при мен коренно се промени. Особено с раждането на дъщеря ми. Семейството ми дойде да живее при мен в Кисловодск. Това, което беше в България, е минало за мен. Ще призная, че и аз съм правил грешката след 2 добри мача да се помисля за звезда. Много лесно става. Сега съм вече на други години и затова бих дал един съвет на младите, макар да съм наясно, че в ранните младежки години се разсъждава различно. Нека момчетата, които сега прохождат във футбола, да се постараят да се концентрират върху него. Така ще успеят. Време за дискотеки и други неща винаги ще има.
- В края на този сезон родният ви клуб “Славия” ще отбележи вековния си юбилей. Отборът обаче записа серия от слаби резултати и ако върви така, няма да има много поводи за празнуване.
- Следя редовно ситуацията в “Славия”. Говоря с президента Венцеслав Стефанов и треньорите Мартин Кушев и Йордан Петков. Според мен на тях трябва да им се даде шанс да продължат. Вината за неприятните резултати не може да се търси само у тях. Има такива периоди, в които нищо не върви. За мен обаче и футболистите трябва да поемат своята отговорност, да поемат по-голям товар на плещите си. Не отива на клуб с традиции като “Славия” това, което се случва, и те трябва да го осъзнаят. Вярвам, че през пролетния дял на първенството нещата ще се променят значително. В “Славия” се работи по правилния път. Имам предвид страхотната работа в детско-юношеската школа на клуба. Клише - не клише, там е истината. Аз съм излязъл оттам, както и много други като Чавдар Янков, Димитър Рангелов.
- Обявихте, че се виждате повече като шеф в някой клуб. Най-логично е това да е “Славия”.
- Това е моят втори дом. Близък съм с всички там. Защо да не стана директор след години там. Пък и на Венци вече му е време да се пенсионира, майтапя се, разбира се.
- Имате късмета да не получавате често контузии. Имате и лош спомен от някой много агресивен защитник?
- Във футбола има доста нерви и стават такива неща, тъй че повечето бързо ги забравям. Спомням си през 2003 г., като бихме “Левски” на “Герена”, че заради мен изгониха двама техни играчи. Още на крака ми има белег от единия. След мача обаче дойде и ми се извини.
- Интересувате ли се от други спортове?
- В тениса съм фен на Рафаел Надал, харесвам и Новак Джокович. Голям фен съм на волейболните национали. Трябва да се взема пример от тях за силен колектив.
- Има ли вариант да живеете извън България след края на кариерата?
- Не съм решил. Ще живея там, където е най-добре за децата ми, където ще получат качествено образование и семейството ще се чувства добре.
- Дъщеричката ви разбира ли вече, че играете футбол?
- Да, разбира се. Че тя вече си е човек. Познава ме на телевизора. Вика тата шут, тата гол.
- Има ли място на света, което специално искате да посетите?
- За мен бе важно да отида на Божи гроб. Направих го. Сега, ако ми се приходи някъде другаде, ще го направя.
С Благой Георгиев разговаря Константин Ботушаров
Благо Георгиев: Знаех, че ще съжалявам за отказването си от националния отбор
Не отива на клуб с традиции като “Славия” това, което се случва
