Борето: В този Левски и аз мога да играя

Даниел Боримиров бе част от отбора на Левски, който игра на изключително високо ниво. Той и Ричард бяха двойка централни халфове, които можеха да тичат два мача един след друг. Разговорът ни с последния директор, направил сините шампиони, започва именно оттам - липсата на достатъчно физика във футболистите в българските тимове.

 

- Както тренираме, така играем. Трябва да видите на Запад как тренират момчетата и как се раздават на тренировка, а и после на мач. Ние ис­каме заниманието преди двубоя да мине бързо и даваме на по-бавни обо­роти. После на мача обаче искаме да играем бърз футбол. Е, няма как да стане. Динамиката в нашия футбол е на много ниско ниво. Основната вина е във футболистите, защото те ви­наги трябва да се раздават. За тях тренировката трябва да е максимал­но натоварване. Не сьм убеден, че в България това е така. Има едно правило, което съм споделял с всички треньори. Не може тренировките да са по час и петнайсет минути, а мачът да е час и половина. Ако смет­нем, в това занимание интензивната част е само 40-50 минути, което е прекалено малко. Изглежда все едно са­мо ходим. Схемата на игра пък е най-лесното оправдание за всички. Трябва да погледнете как се движат футбо­листи, с какъв хъс играят. Имам чувството, че напоследък някаква апатия ни е обхванала. Не само на тренировката се дължи, а и на трень­орите. Просто те  проповядват такъв стил на игра. Има и хубави ма­чове като ЦСКА -Лудогорец, Берое -Литекс. Може само да си мечтаем да се играе всеки мач по този начин. Раз­бира се, трябват и добри терени за динамичен футбол, но просто наши­те тренировки са много различни на отборите на Запад.

 

- Много пъти ми се е искало, особе­но като гледам Левски как се мъчи. Аз обаче съм човек, който не се връща назад. Когато взимам решения, ги взи­мам един път завинаги. Вижте, не е нужно човек да се изцежда до послед­но, защото в България никой не ти го оценява - какво си направил и какво ти е коствало на теб.

 

- Този въпрос трябва да се зададе на хората, които управляват сега Левски. Аз не мога да отговоря. За се­бе си нямам обяснение защо са постъ­пили така. Всеки футболист, който е бил в Левски, е допринесъл за успехите на клуба и би трябвало да се разделят по цивилизован начин с всеки един.

 

- Винаги ще бъде хубаво да се случи подобно нещо, защото смятам, че ще направим шоу на публиката. Трябва обаче да има организация, за да стане нещо подобно.

 

- В момента имам само лиценз А и мога да бъда помощник-тренъор в А група. За да стана треньор, ми тряб­ва Про лиценз и стаж. Иначе мисля, че като директор си свърших прекрасно работата. Винаги съм давал всичко от себе си и съм правил нещата по най-добрия начин. Аз бях последният директор, който стана шампион с Левски през сезон 2008/09.

 

- Не искам да нападам никого. Всеки си има свое виждане как да работи и да управлява клуба. При едни се полу­чава, при други не. Тези, които имат ясна визия как да върви клубът, им се случват нещата, другите те трябва да кажат защо не става и дали са допуснали грешки.

 

- Мисля, че още не сме дорасли да работим без този пост. Показателно е, че във водещи държави като Испа­ния и Германия го има. Единствено в Англия има този начин на управление, но ние нямаме това ниво на професи­онализъм. Много се питам защо след като държава като Германия има такъв пост, ние да нямаме, но други хора трябва да отговорят какво е мнението и виждането по този въпрос.

 

- Да, ще му липсва такъв човек. Мисля, че Илиан ще се справи като треньор, защото за мен той е един от най-добрите български треньори, той е работохолик. Това го знам мно­го добре, но въпросът е дали ще има това спокойствие в Левски, което да му позволи да си свърши работата по най-добрия начин. 

 

- Навсякъде, където има дисципли­на, има и успехи. Там, където няма, отборите не успяват. Илиан доста време беше в Португалия и Гърция и като чобек, бил в големия футбол, е видял доста неща. Очаквам подобни неща в Левски.

 

- Ами, честно казано, не знам защо не са ме чули. Така съм мислил и това съм правил, защото ми е носило успех. Никой не ме е питал нищо по този повод. Всеки мисли, че разбира неща­та. Затова в България сме на такова дередже.

 

- Първо, трябва да се променим ка­то хора и характери. Ние трябва да започнем да го искаме това нещо, за­щото, ако не желаем да се променим, няма как да го постигнем. Трябва да бъдем убедени, че това, което иска­ме, ще ни носи успех.

 

- Това е просто една технология, която има ъпгрейди, които след вре­ме трябва да се правят. Трябва да се променим към доброто и новото. Иначе няма как да стане.

 

Когато ходите на мач, не си ли ги казваш тези неща, когато виждаш как се развива мачът в седмата-осмата минута?

- Винаги си ги казвам, но не в седмата-осмата минута. Разделям мача на полувреме и два пъти си правя анализ на мача. Какво е направено първото част, какво е коригирано след това и как е завършил двубоят.

 

- Много неща съм вкарал в тренировъчния процес. Мисля, че се ползват тези неща, но е важно как се разчита и какви изводи си правиш от инфор­мацията от системата. Тя ти дава немалко данни, но е важно какво ще извлечеш от тях.

 

- Естествено, че това ще ми е цел­та, но ще се върна, когато нещата, които ги мисля, ще бъда оставен на спокойствие да ги внедря. Тогава ще има смисъл. Иначе какъв ще е смисълът да отида някъде и някой от нашите президенти да каже след 2-3 месеца -ти си дотук. Не може да търсиш от­говорност от треньора, когато му се бъркаш в работата. А това в повече­то клубове в България се случва.

 

- За мен всичко това е до мантали­тет. Тук мислим, че като дават парите, те поръчват музиката, което не е правилно, защото на Запад има мно­го по-кадърни хора и се дават много по-големи суми за футбола. Там обаче треньорите се оставят да работят. За мен това е изкривено балканско мислене.

 

- Това идва от треньора. Когато той има изисквания и търси в тренировката си динамика, няма как да не го показваш и на мач, но когато тези неща липсват, нямаш изискването да го правиш.