Футболът в САЩ винаги е имал силни вратари. Безспорният № 1 последните 20 г. е Брад фридъл. За него казват, че е неостаряващ. Той е най-възрастният играч в историята на „Астън Вила" - на 39 г. и 250 дни. Но това не бе всичко -после премина в „Тотнъм" и изкара миналия сезон там като резерва, въпреки че вече е на 43 г. И при „шпорите" направи същия рекорд - игра на 40 г. и 4 дни. Но фридъл не спря дотук! Преди да замине за световното като коментатор на ирланския канал RTE, фридъл подписа с „Тотнъм", а неговата кондиция днес сякаш казва: „Забранавам ти да се отказваш!"
Участникът на финалите на 3 мондиала е легенда на Висшата лига. За „Ливърпул" има 30 мача, за „Блекбърн" - 287, за „Астън Вила" -114, и за „Тотнъм" - 50. Държи едно от великите постижения на английски футбол - 310 поредни двубоя във Висшата лига без смяна.
В Рио Големият Брад даде интервю за вестник „Труд".
- Как ви се струва Световното, мистър Фридъл?
- Великолепен турнир, най-хубавият в историята. Не мога да се нарадвам на атакуващия футбол. Вие спомняте ли си скучен мач? Е, имаше един-два, но за цвят. Обикновено се играе предпазливо, а сега е фестивалът на нападателите.
- Следователно и на вратарите?
- Разбира се, на моите млади колеги им е много трудно. Но като цяло почти не виждам сериозни вратарски грешки. Головете просто са много красиви. Ето, виждате ли мача Аржентина - Нигерия, който сега гледаме заедно в пресцентъра? Кой от головете можеше да бъде спасен?
- Кои вратари най-много ви допадат?
- На първо място слагам моя сънародник Тим Хауърд. Той се разви много в „Манчестър Юнайтед" и „Евертън". Сега е желязна преграда за нападателите. Но ни чака мач срещу Германия. Пфууу, там ще е много трудно (разговорът на пратениците на "Труд" с вратаря е часове преди снощния мач, б.а.). Там е другият ми любим вратар Мануел Нойер. През последните години той промени вратарските виждания, играейки и като защитник. Въобще за вас, медиите, тук има много работа.
- Докъде ще стигне тимът на САЩ?
- Нека да видим мача с Германия. Имаме големи шансове да продължим, защото в първите двубои се представихме на ниво. Само да не беше този гол в последната минута на Португалия за 2:2... Да, вече щяхме да правим сметки за осминафинал.
- Кой нападател ви допада най-много?
- Не са един и двама. Ще започна с Робин ван Перси. Изящен типичен номер девет. Може да вкарва голове от всякакви положения. За попадението му срещу Испания на старта се говори и днес. Карим Бензема също прави голям турнир досега. Меси и Неймар оставят своята марка върху мондиала. Да не пропусна Робен и Томас Мюлер - също страхотни до момента.lJP" С легендата на Висшата лига разговарят
- Кой е вашият фаворит за титлата?
- Нямам колебания - Бразилия. Най-вече заради домакинското предимство.
- Какви са спомените ви от българския футбол?
- Един ваш сънародник е много близък мой приятел. Със Стилиян Петров играхме много години заедно в „Астън Вила". Приех ужасно тежко вестта за неговата болест. Но го чувам редовно и знам, че вече е добре. Стан е прекрасно момче. И един от най-добрите футболисти, с които съм имал честта да Играя. Познавам, разбира се, и Димитър Бербатов. Много мачове изиграх срещу него.
- Колко гола ви е вкарал Бербатов?
- Чакайте да помисля (започва да се гали по голото теме, б.а.)... Съжалявам, но не мога да си спомня. Сигурно не ми е вкарал. Но признавам - класен нападател е. На първо място от българите обаче винаги ще си остане Христо Стоичков. Абсолютен идол. На моя територия той беше невероятен през 1994 година, но за съжаление никога не съм играл срещу него.
- Помните ли ваши мачове в България?
- Един от тях още е истински кошмар и един от най-тежките в живота ми. Беше преди доста година и с „Блекбърн" играхме срещу ЦСКА. Поведохме с 3:0 и си мислехме, че всичко е приключило. Но ЦСКА успя да изравни и в последните минути стана ад. Трибуните щяха да пламнат. Във вашия край на света се играе много трудно (говори за мача от Купата на УЕфА през 2002 година, б.а.).
- Често ли в евротурнирите някой ви е вкарвал четири гола?
- Защо четири?
- Първият мач срещу ЦСКА завърши 1:1.
- Да, но вторият беше 3:3. Така че няма от какво да се гордеете. Иначе помня още едно гостуване в България, но то беше доста по-лесно. Победихме „Литекс" в Ловеч. Точно ли го изговарям? Ха-ха-ха, Стан ми говори много при това пътуване за българския футбол. И после вкара и гол.