Букарев: Най-тежко ми беше да си тръгна от ЦСКА

- Ще гледам безпристра­стно. На този етап мислите ми изпяло са свързани със „Славия". За съжаление от­паднахме за купата на Бъл­гария, ако бяхме се класира­ли на финала, щях да съм "Левски" да стане шампион. Така щяхме да имаме пове­че шансове за участие в евротурнирите.

 

- Никога няма да отрека и да забравя, че съм тръгнал от ЦСКА. Просто леко започна да избледнява онова носталгично чувство, което ме държеше дълги години. Може би е свързано с непи­саната традиция юношите на „червените" да не бъдат приемани радушно и да не се радват на пълната подкре­па на публиката. Още от първото им стъпване на терена, говоря и за себе си в това число, очаква­нията и претенциите на феновете са огромни, мно­го по-големи, от­колкото към един чужденец например.

 

- Те и големите звезди са били охулвани в началото. Но да се върнем към въпроса за началото на кариерата ми. Започнах да тренирам в ЦСКА, защото живеех близо до „Червено знаме" и това бе най-логич­ното нещо.

 

- Много добър отбор бях­ме наистина. Треньорът Са­шо Станков събра отличен състав, Той беше изключи­телно амбициозен, много пътуваше из страната, търсеше интересни млади фут­болисти. Имахме доста на­ционали, макар че, за съжа­ление, малко от тях напра­виха кариера и в мъжкия футбол.

 

- Не, тогава не съм и пред­полагал.

 

- Димитър Пенев. Започ­нах при него, после минах при Паро Никодимов, Катуци, лека му пръст, Симони, Сашо Станков, Джевизов, Стойчо Младенов. Доста хора за четири години. Но едно голямо благодаря ви­наги ще дължа на Димитър Пенев, който е изключител­но смел човек.

 

- Да, но и не се притеснява­ше да продължава да ги пус­ка и когато не им вървеше играта. Явно беше стигнал до извода - било от опит, би­ло от вътрешно усещане, че това е пътят, по който тряб­ва да върви всеки млад фут­болист. Ако може - да се раз­вива, ако не - футболът сам ще го изхвърли.

 

- Визираш Мартин, Сти­лиян и Бербатов?

-Да.

- С Бербатов не съм играл при юношите. Но със Сти­лиян Петров и Мартин Петров се засякохме. Тях ги привлече Георги Василев и когато не ги ползваше при мъжете, идваха при нас. Още тогава правеха разли­ка и си личеше, че бъдещето не само на ЦСКА, но и на българския футбол е свър­зано с тях. Но и Бербатов нямаше как да остане незабелязан - с боравенето на топката, със самото си присъствие на терена по време на мача. С просто око се виждаше, че са бъдещи звезди.

 

- Сигурно много неща. Лично аз все още не бях истински готов за голям футбол. Така си мисля сега през призмата на времето. Играех с много сърце, раз­давах се напълно, но сега си давам сметка, че в чисто футболен аспект много не­ща са ми липсвали.

 

- Дори и на 50 процента не са готови. Примери бол. Има млади момчета и в „Левски", и в ЦСКА, а и в другите водещи отбори, които изобщо не знаят за какво става въпрос. Това е проблем на методиката в детско-юношеските шко­ли в цяла България.

 

- Казвал съм истината няколко пъти. Аз много исках да остана, макар да имах много проблеми с борбата за титулярното място. Тогава играех цен­трален нападател, създа­вах положения, излизах на удобни позиции, но много пропусках. Тогава треньор стана Стойчо Младенов. Първоначално той обяви, че ще разчита на мен, ще работим индивидуално, за да напредна и да стана добър за стандартите на ЦСКА и българия напада­тел.

 

- Да, работихме заедно при младежите, а после и един-два пъти при мъжете. Но след една подготовка с ЦСКА в Германия се появи сериозен интерес към мен от „Черно море". Стойчо Младенов предпочете да ме пусне, заяви, че няма да разчита на мен. Аз исках да остана, но предпочетох да отида някъде, където ще играя и където ме искат.

 

- Аз направих силен се­зон в „Черно море" и, в ин­терес на истината, Стойчо Младенов ми се обади и ме покани да се върна в ЦСКА. В същото време

имаше и интерес от „Левски", кой­то искаше да купи няколко играчи от „Черно море" в пакет, между които бях и аз. А имаше възмож­ност и да отида в Турция. Но има една подробност -подразбрах, че има възможност ЦСКА да ме използва като раз­менна монета за трансфер на Стойко Сакалиев, който тога­ва играеше в „Не­фтохимик". А и бях донякъде оби­ден на Стойчо Младенов. Сега вече не съм, но то­гава бях. Може би защото бях и мно­го млад - на 23 години, много неща не ми бяха ясни.

 

- Да, президент беше Илия Павлов, но той беше убит през март 2003 г. Отбо­рът беше в трагично финан­сово състояние и изпълни­телният директор проведе мъжки разговор с мен и ка­за: Моля те,  обещани сте на „Левски" в пакет трима души, ще вземем много пари и ще спасим клуба, ще вземем ли­ценз. Казах си - защо пък не, това е ново предизвикател­ство. Отивам и се боря за място. Имах сериозни при­теснения как ще ме приеме публиката, но избрах този път.

 

- Много добре. Малко из­ненадващо за мен, призна­вам.

 

- Георги Тодоров беше в началото, после дойде Геор­ги Василев, след това Мъри Стоилов.

 

- Не, още в „Черно море" Вили Вуцов ме върна от централен нападател към опорен халф. Знаеш, този пост изисква изключително себераздаване, има много борба, отнемане на топки, бит­ка. Това го показах и на „Герена" и не остана неза­белязано. Хората видяха, че се раздавам за „Левски" без задни мисли, и започна­ха да ме подкрепят. А и играта ми тръгна.

 

- Най-тежко ми беше да си тръгна от ЦСКА и да премина в „Черно море". Тогава за мен ЦСКА беше всичко, мечтата ми беше да стигна до първия отбор, да спечеля титла, после да из­ляза в чужбина, да стана голям играч и да радвам хо­рата. Нещата не се получи­ха така, както си ги предста­вях и исках, затова големият шок бе да сменя ЦСКА с „Черно море". Но хората са казали - всяко зло за добро. И в „Черно море", и в „Лев­ски" изживях страхотни мо­менти.

 

- Много труден въпрос.

 

- След като приключих кариерата си на играч зара­ди контузията в гърба, гле­дам професионално на не­щата. Тоест да работя там, където има смисъл, където ще се развивам и където в крайна сметка ще изкарам пари, за да живея добре. Въпросът дали съм от „Лев­ски", или от ЦСКА, не стои по този начин. Трудно ми е да преценя сантиментите, но на този етап съм по-бли­зо до „сините". По някакъв начин чувствам, че в този момент червената общност не ме приема. Но всичко е въпрос на оферта, така че не знам. Единственото, в което съм сигурен, е, че ни­кога няма да кажа никога.