Новият халф на Левски Мехди Бурабия е много доволен от живота си в България и се надява да помогне на „сините” да се преборят с Лудогорец за шампионската титла този сезон.
„Всичко е възможно в Левски. Не съм очаквал да съм в Левски само след една година в България. Играх в Лига Европа и спечелих първия си трофей, така че наистина всичко е възможно. Тук съм да помогна на Левски да стане шампион. Не сме в най-добрата позиция в момента, но ще се борим до края, за да го постигнем. Чух за феновете на Левски още като дойдох в България. Искам да ги зарадвам, с тяхна помощ можем да успеем. Без битка няма победа”, каза Бурабия пред клубната телевизия на Левски.
Той разкри, че си има сериозна приятелка, която е българка, и се надява двамата скоро да имат деца.
„Имам си приятелка, надявам се скоро да имаме и деца. Чувствам се добре тук, приятелката ми е българка. Имах нужда да играя и не знаех какво да очаквам. Искам само да играя и всеки ден тренирам, за да дам най-доброто от себе си. Харесвам Реал Мадрид, но нямам любим футболист от там. Обичам да гледам добър футбол, гледам Неймар, Пасторе – играчи, които могат да решат всичко с един пас и имат добър стил”.
Халфът разказа, че е от много голямо семейство, а най-близкият човек е майка му.
„Роден съм във Франция, моите баба и дядо са от Мароко, от там са моите корени. Семейството ми живее във Франция, но често пътуват до Мароко, за да се срещнат с останалата част от семейството. Ние сме голямо семейство, имам още трима братя и четири сестри, аз съм най-малкият от тях. Единият от по-големите ми братя също е футболист, играе в първа дивизия в Белгия, друг от братята ми играе в едно от африканските първенства. Най-големият ми брат вече не играе, отказа се, защото е по-възрастен. Те знаят, че Левски е най-големият клуб в България и са щастливи, че подписах тук. Като имам свободно време винаги ходя до Франция или Мароко. Аз съм наполовина французин и мароканец. До 12-годишен бях със семейството ми. След това заминах за школата на Сошо във Франция. Беше ми трудно, защото бях много малък, но исках да стана професионален футболист. Изкарах три години там, после се върнах в моя град, играх известно време за Дижон, а след това кариерата ми продължи в Гренобъл. Майка ми е най-близкият ми човек в семейството. Много сме близки, често се чувам по телефона, споделям ѝ какво се случва с живота ми. Определено тя е най-важният човек в живота ми. Имах тежка контузия и имаше възможност да спра да играя въобще, но тя беше до мен и ме подкрепи, даде ми кураж и се радва, че отново продължава напред. Почти три години се борех с тази контузия, все едно бях изпаднал в черна дупка. Винаги съм вярвал, че всичко ще се оправи и чаках това да се случи”.
„Имам много хубави моменти във футбола, сега се надявам на още хубави моменти в Левски. Най-важното нещо е да си отборен играч. Не само да си добър футболист, но и да помагаш на тима, да радваш феновете и да ги правиш щастливи”, надява се Мехди Бурабия.