1. Novsport
  2. Интервю
  3. Дейвид Мойс: Доказах, че футбол се прави и без пари

Дейвид Мойс: Доказах, че футбол се прави и без пари

"Често търсех съвет от сър Алекс, превърнахме Евертън в стабилен отбор"

Дейвид Мойс: Доказах, че футбол се прави и без пари
Дейвид Мойс не е печелил трофей през дълга­та си кариера в Евертън, но това не му поп­речи да бъде избран 3 пъти за мениджър на годината в Англия (2003,2005,2009). Също толко­ва пъти №1 е и Арсен Венгер. Единствено сър Алекс Фъргюсън е печелил наградата повече пъ­ти, откакто тя е въведена през 1994-а. Лоялно­стта, която показва Мойс към Евертън, го на­режда на четвърто място сред най-дълго задър­жалите се на едно и също място наставници в момента. Другите трима са Венгер, сър Алекс и Томас Шааф, който дълги години е във Вердер. Въпреки че разполага със скромни финанси, Мойс успя да направи от Евертън фактор във Висшата Лига.

Ако можете да погледне­те назад, какъв съвет бихте дали на младия треньор, кой­то бяхте през 2002-а?
- (мисли дълго) Бих му казал, че трябва да покаже много ен­тусиазъм, мотивация и страст. Няма как да водиш тим от Висшата лига, без да разполагаш с тези качества. Преди всичко е енергията. Ко­гато пристигнах в Евертън, клубът имаше нужда от няко­го, който да го поведе в нова посока. По онова време има­ше доста застаряващи игра­чи, на всичкото отгоре много от тях бяха и контузени. Трябваше да възстановим нужния баланс, да привлечем млади играчи. Както и таки­ва, които можем да продадем след това на добра цена, ако нуждата го наложи. Не беше чак толкова сложно!

Очаквахте ли, че Евертън ще бъде клубът, в който ще успеете да разгърнете идеи­те си?
- Не вярвам, че някой, кога­то започва работа, очаква, че след 10 или 11 години все още ще бъде на същото място. Но резултатите са тези, които ти дават време. Много преди мен Евертън е бил голям клуб. В началото феновете със си­гурност са се чудили кой съм аз. Кое е това младо момче? Нищо че с Престън преди то­ва бях само на един мач от влизане във Висшата лига. Имах оферти от доста дру­ги клубове, но ги отказвах. Евертън беше най-добра­та работа за мен. Естествено, ако в началото не побеждаваш, може не ти дадат шанса да разгърнеш идеите си. Мисля, че хората не си дават сметка какви усилия ти коства на­шата професия. Особе­но в Англия, където ме­ниджърът се занимава с ред други неща, вклю­чително купуването и продаването на играчи. Това е много изтощи­телно.

Какво точно имате предвид?
- (усмихва  се) Знаете, че аз до­ри пътувам пoвече от колегите си. Миналата седмица например хо­дих да гледам играчи в Нор­вегия,  Унга­рия, отидох да гледам и Арсе­нал...

Значи сте напълно обсе­бен от футбола...
- За мен футболът не е само професия, но и хоби! Кога­то станеш мениджър, не мо­жеш да си опънеш краката на бюрото и да си мислиш, че всичко си свършил, всичко си направил. Трябва да продължа­ваш да работиш непрекъсна­то, да събираш нова и нова информация, да откриваш но­вите тенденции. Когато ви­диш нещо на терена, да зна­еш по какъв начин то може да ти послужи. Затова казвам, че все още се уча, оставам си ученик и до днес.

Дайте примери...
- Вижте колко много се про­мени футболът за кратък пе­риод от време. Имам предвид последните няколко години и най-вече в тактически план. Вече много повече се залага на това да владееш продължи­телно топката, включително в Англия. Това до голяма сте­пен се дължи на идването на играчи от Южна Америка.

Мислите ли да си вземете почивка за година, както го направи Гуардиола?
- Защо не? Но при дру­ги обстоятелства. Впечатлен съм от начина, по който се работи в немския футбол. Те са наме­рили точната система за съз­даването на млади таланти. Вижте Борусия Дортмунд. Гледах ги срещу Ман Сити този сезон. Бяха фантастич­ни! Говорих ви за акцента, който се поставя върху контрола на топката. Но срещу него си има и противо­действие. Борусия Дортмунд ни го показа - агресивна преса и невероятна интензивност, които да пречупят съперни­ка. Това е новата тенденция в модерния футбол - конт­ролът на топката срещу пресирането.

Как започна вашата треньорска кариера?
- Когато бях млад треньор, исках да се уча по време на световното първенство през 1998-а. Почти нямах пари, но писах на много национални отбори. Исках да наблюдавам техните тренировки по вре­ме на мондиала. Получих от­каз от всички. Единствено Шотландия ме покани, а това е моята собствена държава!(смее се) Така имах шанса да присъствам на много мачове. По онова време единствено­то нещо, което се питах, е къде и какво мога да науча допълнително. Също така се откри възможността да бъда поканен на семинари, на кои­то слушах хора като Алекс Фъргюсън, Венгер, Жерар Улие. Но едно е да слушаш, друго е да гледаш как се прилага на практика.

Когато един мениджър ос­тане толкова дълго в отбо­ра си, както сте вие, този отбор става отражение на характера на мениджъра...
- Да. Аз съм юноша на Селтик. Беше невероятен отбор. Трябваше  да  се  атакува, тимът да бъде висок, да се наслаждаваме на игра­та. Това са моите дъл­боки убеждения. Но съдбата ме прати в    клуб като Евертън, където традиционният стил е съвсем различен. Знаете, че това е индустриален отбор. Трябва­ше да се придържам към това. По­не в начало­то. Всички си спомняме отбораот 1985-а и 1987-а, който   спечели титлата с Питър  Рийд и Анди Грей. Когато обачеостанеш по-дълго, както сеслучи с мен, вече  имаш въз­можността постепенно да променяш нещата. Защото в началото ти можеш да имаш едни идеи и да искаш да ги нало­жиш, но играчите, с които разполагаш, да не пасват на тези идеи, а в същото време да имат по 3-4 години още от договорите. Затова трябва да направиш така, че да изва­диш максимума от наличните играчи, с които разполагаш. Длъжен си да намериш правил­ния стил и формула, която да им приляга. Тоест ти да се на­годиш към тях, а не да нагаж­даш тях към себе си.

Имате ли ментор?
- В нашата професия често ти се налага да бъдеш сам. Ху­баво е да имаш ментор, но е много трудно да се обърнеш към някой друг мениджър, за­щото двамата сте конкурен­ция. Преди години, когато бях по-малък, ми се е случвало да говорим с Алекс Фъргюсън. Предлагаха ли ми работа, му се обаждах, за да го попитам за съвет. Той е много добър, щедър е към по-младите коле­ги. Днес, въпреки че сме съпер­ници, нямам никакъв проблем да го попитам за съвет.

Мнозина казват, че заслу­жавате да водите някой по-голям клуб?

- Евертън е пример за ста­билност, който показа, че се движи в правилната посока. При това нямахме нужда от някой милиардер..., въпреки че не бихме отказали да на­мерим такъв. Това предс­тавлява един истински клуб. Евертън съществува за наро­да, за хората на Ливърпул. Вярвам, че изпълняваме тази своя мисия. От първия ден исках да променя нагласата към Евертън. Не знам дали ще успеем да стигнем успе­хите, които е имал клубът в миналото. Но искам хората да оценяват работата ни и да казват: "Всичко върви по-добре". При нас скандали ня­ма. А социалната ни дейност е невероятна, най-вече пома­гаме на хората в неравнос­тойно положение. Не знам друг клуб, който да помага толкова на ветераните си. Всяка година правим мачове по време на подготовката и даваме приходите от тях за нуждаещите се ветерани. Затова Евертън е клубът на народа.

"Тема Спорт"

Ачиари: Представихме се добре в мач с много ситуации

„ЦСКА е много силен отбор с добър треньор“

Алдаир: Наистина усетих, че съм в най-големия клуб в България (ВИДЕО)

„Усетих историята, значимостта и мистиката на Левски“

Николай Илиев: Никой не може да отнеме постиженията на Цанко Цанков

Вижте какво каза мениджърът на плувеца

Асен Дончев пред NS: По-добри сме от Спартак

Мечтая за ново участие с Черно море в Европа

Керкез: Ботев (Пловдив) има потенциал за топ 4

„Може да се каже, че това беше една успешна година“

Макнами пред Novsport: България има страхотен млад отбор

„Това бе една много значима и важна победа“

Михов: Илиан Илиев ще постигне успехи, Георги Иванов е на прав път

Бившият президент на БФС с критики към съдийството и терените в страната

Купър: Ще дадем всичко, за да качим ЦСКА отново на върха! (ВИДЕО)

„Искам да бъда лидер и да предам в България целия натрупан опит“

Велинов: Томаш дава поводи за оптимизъм

Вижте какво казва легендата