Димитър Димитров: Срещу Англия Ицо се отказа от националния, а аз навърших 40 г.

Преди наближаващата европейска квалификация с Англия на 2 септември „24 часа" разговаря с Димитър Димитров-Херо. Като селекционер на България бургазлията изведе в две такива националите срещу родината на футбола и не загуби нито една. В Лондон направихме 0:0, а , в - София -1:1.

Какво е усещането за един млад треньор да дебютира начело на националния отбор срещу Англия? При това на стадион "Уембли", както се случи с вас през 1998 г.?

- За мен специално беше огромно предизвикателство, напрежение и, разбира се, положителни емоции, тъкмо защото да срещнеш Англия на митичния "Уембли" е впечатляващ дебют за всеки млад треньор. Ако трябва да бъда максимално честен, бяхи изключително притеснен,

все пак бях респектиран донякъде от името на съперника.

Предния мач, с който стартирахме европейските квалификации, бяхме загубили 0:3 от Полша, при това на собствен терен. Как успяхте да настроите играчите, да вдигнете духа им, та да не се получи нов разгром?

- Не си спомням съвсем точно, доста години минаха от тогава. Смятам, че и самите футболисти разбраха какво значи да играещ срещу Англия, при това на "Уембли", и донякъде сами се вдигнаха. И след като осъзнаха предизвикателството и емоцията от въпросния мач, играчите вече бяха пълни с желание да докажат - преди всичко на самите себе си и на феновете, че са добри футболисти и заслужават да са в отборите, чиито цветове защитаваха. Много от тях тогава все пак играеха в чужбина. Така че за мача в Лондон в националния имаше необходимия заряд, мотивация, желание. И повтарям - заслугата беше преди всичко тяхна, на самите футболисти.

За 0:0 ли тръгнахме да играем от самото начало, както всъщност завърши мачът? Или към всеки двубой се подхожда с идеята да се спечели?

- Смятам, че второто е по-вярно, винаги се мисли, че има някакъв вариант всеки мач да бъде спечелен. Разбира се, имахме предвид силните качества на англичаните и първо имахме за задача да неутрализираме именно тях. Ако си спомняте, тогава, през 1998 г., се играеше с трима централни защитници -схема 3-5-2. Треньор на Англия в този мач беше Глен Ходъл, който използваше същата тактическа постройка с двама нападатели в лицето на Шиърър и Майкъл Оуен и с двама крайни полузащитници, които придаваха максимална ширина на атаката им. Ние се стремяхме да затворимименно тези зони по крилата, като по този начин да възпрепятстваме освобождаването на празни пространства за Майкъл Оуен, който тогава беше в уникално добра форма. Именно той беше човекът, който се движеше непрестанно и търсеше незащитени или слабо защитени пространства в нашата половина. Опитахме се и като че ли успяхме първо да неутрализираме това, а след това и да търсим своя шанс на контраатаки. В този мач ние също излязохме с двама нападатели - Христо Стоичков и Мариян Христов. Ако се бяхме стремили единствено да удържим 0:0, щях да оставя само един в нападение. Друг е въпросът, че не успяхме да реализираме идеите си в тази насока, особено ни куцаше последният пас. Доста атаки сами си ги провалихме в това отношение. Но като организация, като дисциплина, особено в средата на терена и защита, стояхме много добре и по този начин максимално затруднихме англичаните.

Вие сте последният треньор на Христо Стоичков в националния отбор. Как се работеше с него?

- Ако трябва да бъда максимално честен, аз бях много респектиран от името и авторитета на Христо Стоичков. Поне в началото, защото той доста ми помогна в това отношение. През цялото време, през което работихме заедно, той беше изключително коректен и точен. Сам идваше при мен и ми казваше: Когато прецениш, че трябва да ме смениш, го прави без никакво притеснение или стеснение, няма да реагирам по никакъв начин и

няма да ти понижа авторитета. С това си поведение той ме спечели напълно, затова и когато беше старши треньор на националния отбор и ме помоли да му помагам, аз се отзовах с желание и удоволствие. Точно защото преди това той беше изключително точен и откровен с мен.

Непрекъснато се разпространяват легенди как е редял състава и се е бъркал в работата на треньорите си. Имаше ли нещо такова?

- Абсолютно невярно е това нещо и могат да го потвърдят всички футболисти, с които тогава работех в националния отбор. Но стоп! Не е нужно да опровергавам неверни неща и слухове.

Помогна ли ни на "Уембли" наказанието на Бекъм от световното? Все пак той тогава вече беше може би най-коментираният футболист на Англия.

- До известна степен да. Той е изключително силен футболист. Той придаваше съвсем друг оттенък на играта на отбора си. Но все пак това е Англия, тя не зависи само от един Бекъм. Те имаха и Скоулс, имаха и други футболисти, които бяха в състояние достойно да заместят Бекъм.

Как си обяснявате, че загубихме и четирите си мача от Швеция и Полша в групата, а срещу Англия направихме два равни?

- Първия мач с Полша не мога да го коментирам, тогава не бях старши треньор. Втория мач го загубихме там в един дъжд, въпреки че играхме много добре, което се виждаше от процентното съотношение на владеенето на топката, задържахме я много, имахме и голови ситуации. Единият гол пък беше доста куриозен - топката се спря в една локва, притича един и я вкара. А за домакинската загуба от Швеция моето обяснение е следното: този мач се игра едва три дни след мача с Англия на "Уембли ". Докато те почиваха и бяха доста по-свежи. Ако си спомняте мача по-детайлно, първите ни 20-30 минути бяха доста силни, изтървахме няколко положения, имахме ситуации. След 30-ата минута се усети умората и постепенно понижихме темпото, играта се изравни и те ни вкараха победния за тях гол.

Голяма еуфория имаше в България за втория мач с Англия, все пак почти 20 години не бяха идвали англичаните, а и това беше последният мач на Христо Стоичков с националния отбор. Как подходихте към него, защото все пак бяхме домакини?

- Този мач беше в доста специален ден, защото, освен че Христо Стоичков приключваше с националния отбор, аз имах рожден ден - навършвах 40 години. Искахме с цената на всичко да се представим достойно. Не мислехме за резултата като краен продукт, а искахме да играем максимално добре, да зарадваме феновете, а резултатът щеше да дойде от само себе си. Тоест опитахме се да се надиграваме с англичаните. Попречи ни единствено, че останахме с 10 човека в началото на второто полувреме след изгонването на Мартин Петров. След толкова години пак смея да твърдя, че беше незаслужено. Особено първият жълт картон, който той получи, беше доста пресилен. При численото неравенство в последните 35 минути отборът ни се държа изключително мъжки, а имахме и ситуации за гол - например удар на Стилиян Петров в последните минути мина малко над гредата. В края на първото полувреме пък Йовов изтърва едно стопроцентово положение, когато Стоичков му подаде. Малшанс - топката му подскочи в последния момент. Но в този мач ние се опитахме да се надиграваме с англичаните, доколкото, разбира се, ни позволяваха силите и възможностите.

Мнозина ви предупреждаваха тогава да не рискувате с толкова млади футболисти, а тогава изгряха двамата Петрови и Бербатов, Иванков, Пеев, Илиян Стоянов. Това ли беше идеята - смяна на поколенията?

- Това беше моята задача след загубата от Полша, когато беше сменен Христо Бонев. По-точно,

когато той сам напусна. Тогава и Иван Славков, и Вуцов, който беше изпълнителен директор, ми казаха, че това е основната цел. Няма да се гони класиране, на този етап най-важното е да се търсят млади футболисти, които да се интегрират в националния отбор. Опитах се и донякъде смятам, че съм успял - дебют направиха всички споменати от вас футболисти. След време те се превърнаха в гръбнака на националния отбор.

Виждате ли в днешните млади следващите три коня, които трябва да дърпат каляската на националния отбор?

- Честно ли?

Да.

- С голямо съжаление ще кажа, че не ги виждам. Голяма болка е да го призная, защото все пак сме българи и трябва да обичаме и да подкрепяме националния си отбор. Но аз съм абсолютен реалист и за момента не виждам такива играчи. Дано, разбира се, да бъркам.