Националът Димитър Макриев за пореден път смени клубната си принадлежност. Той е на 27 години, а вече е пробвал късмета си в Италия, Швейцария, Полша, Франция, Словения, Израел... А сега и Русия. Нападателят най-вероятно ще дебютира утре в първенството за Криля Советов срещу Амкар. Така Самара се затвърждава като нов български център в Русия.
Знаем приказката, че "Без болгара нет Амкара". От дълго време нашенците до голяма степен спомагат за благополучието на тима от Перм. Сега вече същото може да се каже и за Криля Советов. Там вратар през първата част на сезона бе добре познатият у нас Райс Мболи. В Самара пристигна и Виктор Генев от Славия. Припомняме, че старозагорецът Теньо Минчев също е играл в Криля Советов - името влиза в историята като първия футболен легионер в бившия СССР. Димитър Макриев бе чакан в руския тим още през зимата, но тогава Аш-дод го задържа за битката за оцеляване в Израел. Сега трансферът вече е факт, а играчът даде интервю пред "Спорт Експрес".
Димитър, прекрасно говорите руски. В училище ли сте го учили?
- Не. Можехме да избираме чужд език. Аз избрах да уча английски. Знаех, че за футболната ми кариера ще е по-важен. Иначе се оказа, че езиците ми се удават. Навсякъде, където съм играл, съм се старал да уча местния език.
Искате да кажете, че и в Израел, където играхте за Ашдод, сте усвоили тамошния език? Така ли?
- Не (смее се). Това е единственото изключение. Но за сметка на това в Израел ми се налагаше да говоря много на руски. И затова сега, когато съм в Самара, разбирам почти всичко, което ми се говори. Иначе приказвам на английски, френски, сръбски. А първият език, който научих благодарение на футбола, е италианският.
-Да, тъкмо щях да ви питам за престоя в миланския Интер...
- През 2002-а подписах за 4 години с Интер. Представете си, тогава в нападение играеха Креспо, Виери, Батистута, Рекоба...
- И вие тренирахте с тях?
- Да. Но да пробия в състава, разбира се, беше почти невъзможно. За капак България не беше в Европейския съюз и това още повече усложняваше нещата. Играх само за втория отбор на Интер.
- Може би няма да ви се понрави следващият въпрос. Големите клубове като Интер често подписват с млади играчи като вас. После ги дават под наем на различни клубове, за да изкарват пари. Не смятате ли, че Интер ви използва само като източник за пари?
- Може и да сте прав. За мен няма нищо обидно в това. Престоят в Интер така или иначе си остава
велика страница в моя живот.Освен това ме даваха под наем в добри клубове - Белинзо-на и Киасо от Швейцария и Гурник в Полша.
- И когато 4-годишният договор приключи, италианците не ви предложиха нищо?
- Исках да премина в Ница. Но тогава с Интер не се разбраха за офертата. И затова бях продаден едва във втора френска дивизия - в Дижон. .
- Звучите тъжно, когато говорите за това. Май там не ви е било много приятно. Този бор не е бил на вашето ниво...
- Ами в Дижон по принцип всичко беше наред. Отнасяха се с мен много добре - треньор, президент, фенове. Но франция някак си не прилегна на душата ми.
- Защо? Ян Колер например също се оплака от подобно нещо. Не можеше да свикне...
- И аз съм си задавал този въпрос много пъти и не мога да си отговоря. Може би има някои неща... как да го кажа?
- Необясними?
- Да. Хем всичко ти е наред, няма от какво да се оплачеш, но нещо вътре в теб не се чувства напълно удовлетворено.
- Е, в Марибор (Словения) сигурно вече сте се чувствали у дома?
- Точно така. Как го решихте?
-Е, просто се сетихме за този град покрай нашите спомени - Марибор е злополучен град за руските фенове. Там нашият национален отбор загуби решителен бараж за световно първенство от Словения. Но при вас всичко е наред.
- Да. Винаги си спомням с удоволствие за Марибор. Вкарвах много, бях най-добър голмайстор и всичко беше прекрасно.
- Тогава защо се стигна до трансфер в Ашдод?
- Ами на Марибор бяха предложени 1милион евро за мен. Представяте ли си? Един милион! Когато се дават толкова много пари, няма как да се откаже офертата.
- За трансфера в Криля Советов отново станахте заложник на отношенията между двата клуба. Самара искаше да ви вземе още през зимата, но до трансфер се стигна чак след края на сезона в Израел.
- Ами вижте... Ашдод се бореше за оцеляване в израелския елит. Затова щеше да бъде лудост да ме пуснат да си тръгна в средата на сезона.
- Е, успяхте ли да помогнете на отбора да се спаси?
- Така мисля. При всички положения вкарах няколко важни голове.
- Значи за вас не е непознато да се борите за оцеляване с отборите си. Сега ще е същото с Криля Советов. С Ашдод се спасихте, каква е рецептата? Кое е най-важното в такива ситуации?
- Само едно нещо. Отборът да остане задружен. И никой да не губи надежда, да не унива. Вярвам, че ще се спасим.
- Когато през зимата трансферът се провали, в Криля Советов всички бяха много разочаровани...
- Така ли? Радвам се да го чуя. Надявам се сега да компенсираме загубеното време.
- Изгледахте много мачове на Криля Советов. Според вас какъв е проблемът, че отборът не върви толкова добре?
- Да, проследих почти всички мачове. От Израел опитвах да хващам картина по интернет. Но няма смисъл да коментирам защо тимът е на последно място. Отсега нататък ще бъде напълно различно.
- Добре ли се чувствате в Самара? След София никога не сте живели в голям град...
- Харесва ми Самара. Центърът на града е много красив, крайбрежната алея също, хората са дружелюбни. Прекрасни са и... ще го кажа на английски - феновете.
- При вас на български се наричат запалянковци. А при нас думата за фен произлиза от думата за болен...
- Е, не... феновете на Криля Советов не ми приличат на болни (смее се).
- Може би ще ви видим в игра за първи път срещу Амкар. Знаете ли, че това е най-българският отбор в Русия?
- Да, разбира се. С Пеев и Сираков се знаем много добре.
- Кушев също беше в Амкар навремето...
- Да. Аз бях в юношите на Левски, а той - в първия отбор. Гонехме им топките.
- А познавате ли Теньо Минчев?
- Не, не го познавам. Кой е той?
- Това е първият български футболист, играл за Криля Советов по времето на СССР. Той влезе в историята като изобщо първия футболен легионер в страната.
- Да. Почвам да си спомням. Той е от Стара Загора, нали?
- Да, този град е побратим на Самара. И знаете ли какво ме удиви, когато веднъж отидох на гости у тях?
- Какво?
- Порокът с пушенето. Теньо работеше като учител по физическо. Оплака се, че от 10-11 години не може да се справи с този лош навик.
- Да, така е. У нас има такъв проблем.
- А вие пушите ли?
- Не. Никога не съм пушил, нито пил. Още от дете ми е било приятно да се чувствам като професионалист
