Димитър Видев – Шпората: Заради Бербатов, много хора станаха фенове на Тотнъм в България

Уважаеми читатели,

След многобройните интервюта с известни футболисти и спортисти от цял свят ето, че дойде време да дадем дума и на обикновения фен. Този, който всяка седмица щурмува стадиона, залата или сяда пред домашния приемник с една едничка цел – да подкрепя безрезервно любимия си отбор независимо от обстоятелствата. Днес имам удоволствието да Ви представя легендарния привърженик на английския футболен клуб „Тотнъм Хотспър” - бургазлията Димитър Видев - Шпората


- Мите, въпреки липсата на сериозни успехи на „шпорите” през последните две десетилетия защо ти продължаваш да подкрепяш този иначе симпатичен отбор?
-В началото искам да използвам възможността да поздравя читателите на Novsport.com с изминалите Коледни и новогодишни празници и да им пожелая най-вече здраве и късмет! Нека през новата година да се осмелят да направят това, което досега не са успели да постигнат! (бел. авт. това гласи девиза на Тотнъм "to dare is to do" или на лат. "audere est facere") Относно въпроса ти, философията ми на футболен фен не позволява да сменям клубните си предпочитания в зависимост от успехите на клуба, още повече ако той е английски. Тези, които се интересуват от футбола на Острова, знаят, че феновете там са изключително лоялни към своите отбори и ги подкрепят безрезервно, независимо в коя дивизия и срещу кого играят.

-Когато си започнал да гледаш английски футбол, популярни както и сега бяха тимовете на „Ливърпул”, „Арсенал”, „Манчестър Юнайтед”, как така ти се спря точно на „Тотнъм”?
-От английски футбол започнах да се интересувам през далечната 1989-та и то заради националния отбор на Англия. Те направиха забележителни квалификации за световното в Италия през 90-та, а след това показаха атрактивен футбол и на самото първенство. Основни фигури в отбора и любими мои футболисти тогава бяха Пол Гаскойн, Гари Линекер и Крис Уодъл. Впоследствие се оказа, че всички те играят в Тотнъм и така изборът ми беше предрешен. В същата тази 90-та година Тотнъм завърши 3-ти и спечели рекордната за тогава 8-ма купата на Англия. Вярно е, че 80% от българските фенове на английски футбол харесват отборите от голямата четворка, но аз обичам да съм различен и точно затова мисля, че Тотнъм като по-нестандартен отбор ми приляга.



-Как приемаш подигравките, че „Тотнъм” са неудачници, комплексари и че никога няма да се доближат до тъй наречените големи отбори на Висшата лига?
-Освен неудачници и комплексари ги наричат и най-тотаджийския отбор. Тези закачки ги приемам като неизбежна част от разборите между феновете и отдавна не се дразня. По този начин отговарям на всички фенове на Арсенал, Ливърпул, Челси и т.н., които предполагам ще имат провокиращи въпроси към мен. Мнозина мислят едва ли не, че Тотнъм е джудже в английския и европейски футбол, но това изобщо не е така. Те са един от най-старите отбори в Англия и света, с изключителни традиции. Те са първият отбор в Англия, спечелил дубъл, първия отбор спечелил КНК, създали са едни от най-великите английски футболисти. Може би малцина знаят, че Дейвид Бекъм е юноша точно на Тотнъм. Слабото представяне през последните 20 години си има обяснение. В края на 80-те отбора беше заплашен от изхвърляне в 3-та дивизия заради финансови злоупотреби. Спаси се, след като плати огромна парична глоба, но преди това разпродаде най-добрите си футболисти. Така дълго време не можа да се изправи на крака и влезе в новосформираната Висша лига със значителен паричен дефицит и осакатен състав. В същото време конкурентните английски клубове печелеха на високи обороти пари и фенове по света и дръпнаха доста бързо финансово и организационно докато се стигна отново до пълната им хегемония в Европа! През последните 3-4 години Тотнъм се справя прекрасно, като тази година има реални шансове да се пребори за място в шампионската лига при големите пари.

-Как оценяш двата сезона на Митко Бербатов в любимия ти отбор? Не може да не те радва, че той мина през „Уайт Харт Лейн”?
- Ако трябва да съм честен, Бербатов не е от любимите ми футболисти. Имах резерви при преминаването му в Тотнъм, но се радвам, че все пак Спърс помогна за утвърждаването му в английския футбол и бе трамплин за по-нататъшното му развитие. Преминаването му в Юнайтед беше една от малкото добри новини в българския футбол през последните 10 години. Благодарение на престоя му в Тотнъм, отбора спечели доста нови привърженици в България, като междувпрочем често ме питат дали и аз не съм от тях. Отговарям им шеговито, че съм фен на Тотнъм, от времето когато Бербатов е бил ученик в първи клас, а прякорът ми "Шпората" го лепна един фен на Манчестър Ю преди да основат Висшата лига през 1992-ра (смее се).

-Знаеш ли дали има други толкова запалени фенове на „Тотнъм” в страната и каква е ситуацията с фенклуб на Шпорите?
- Определено! Познавам фенове на Тотнъм, като част от тях са от времето, когато аз се запалих по тази идея, други са от новата вълна, след преминаването на Бербатов в отбора. Изглежда тази вълна е била доста силна, защото малко след трансфера, бе създаден и фенклуб на Тотнъм във Варна. Доколкото знам тогава той беше добре организиран и имаха добри връзки с подобни в Англия. Сега очаквам бум на фенклубовете на червените дяволи :) 

- Kъде поставяш себе си сред феновете на „Тотнъм” в България и Европа?
-Контактувам с доста английски фенове на Тотнъм. Споделяли са ми, че не познават друг извън острова, който да разполага с толкова, програми (около 800), фланелки (9), сувенири и знания за историята и настоящето на отбора. Това няма как да не ме ласкае. Още през 1993-та, когато нямаше даже интернет успях да се свържа с официалните издания на Тотнъм за Острова, където писаха за мен и благодарение, на което направих контакти с доста съмишленици в Англия. Те ме поканиха за първи път да гледам мач на Уайт Харт Лейн през сезона 00/01, когато обърнахме Евертън от 0:2 до 3:2. В мача игра и Пол Гаскойн, за съжаление с фланелката на карамелите. Тогава успях да вляза на стадиона преди мача, да се снимам с почти всички футболисти на Тотнъм и да им взема автографи. Това беше незабравим момент за мен!

-Очевидно си перфектно информиран за любимия ти тим и английския футбол като цяло. Как успяваше да намираш информация за отбора през онези години?
- Сега с интернет е лесно. За секунди човек може да намери произволна статистика, снимка или видео за темата, която го интересува и вече трудно може да си представим, как сме се информирали само преди 10-15 години за всичко. Има и десетки телевизии, които денонощно въртят мачове от Европа. През 90-те години обаче беше сложно с информацията. Преди основаването на Висшата лига всички мачове от английските дивизии се играеха едновременно в събота от 17 ч. българско време. По това време в България имаше само 2 държавни телевизии и едно радио, които рядко даваха даже и мачовете от българското първенство, а спортните вестници излизаха чак в понеделник. Така, че се е случвало да чакам по 2 дни за да разбера дори само резултатите без никакви други подробности. Между другото по едно време за кратко излизаше и вестник „Албион“ посветен изцяло на английски футбол, който беше доста прилично издание за времето си и даваше добра информация и снимков материал. Иначе в съботните следобеди с други фенове на английски отбори се опитвахме да хванем радио "Би Би Си", за да слушаме на живо мачовете. А в неделя вечер сядах пред видеото и чаках да запиша двете 15 секундни репортажчета от английското първенство, които пускаха по централните новини от световния видеообмен! Между феновете се разменяха видеокасети със стари английски мачове, като за мен безценни бяха тези, които получавах от английските ми приятели. През годините успях да събера около 50 видеокасети с историята, най-красивите голове, обзори на сезоните и стари мачове на Шпорите. Наред с официалните програми и списания на клуба имам всевъзможни други сувенири, като значки, часовници, топки, чаши, карти за игра, портфейли, ключодържатели, запалки, пантофи, боксерки, сребърни украшения даже одеало и спално бельо, както и задължителните фланелки, анцузи, шалове, сакове, раници и какво ли не още с логото на Тотнъм.

-Шпора, не е тайна, че ти си един от основателите на агитката на „Нефтохимик”. Сега на мода в града обаче е „Черноморец”. Как ще коментираш моментната ситуацията на футбола в Бургас?
- Във футбола принципно не би трябвало да има мода, а традиции. В българския футбол с малки изключения те са последното нещо, което се съхранява и уважава. Именно затова е смешно да се противопоставят отборите в Бургас, които вместо заедно да градят реномето на бургаския футбол, в различни периоди от историята си се борят за оцеляване и дори се е случвало да не успяват. Точно по тази причина аз съм от феновете, които радушно приемат и двата бургаски отбора и искам както Нефтохимик, така и Черноморец да бъдат фактори в българския футбол. Още повече, че имам приятели сред футболистите и в двата отбора и се радвам за всеки техен успех. Не приемам злобата и противопоставянето, които се наблюдават в града между ултрасите. Ходя на мачовете и на двата отбора и съм над тези неща. Голямата част от бургазлии подкрепят и двата отбора. Пожелавам си да дойде ден, в който и двата отбора да се борят за титлата или места в Европа и тогава сигурно ще се наложи да избирам.