Преди седем години един колега от „Екип" е идвал тук, за да говори с вас, нали така....
- Да, тогава се снимах с фланелката на Пеле.
- И сте казали по негов адрес - аз започнах работата, Мораиш я довърши.
- Това е сама та истина. Първият мач на Бразилия на световното през 1966 година беше с нас. Във втория, срещу Унгария, Пеле игра, доколкото си спомням.
- Не, бил е контузен, връща се чак за последния двубой от групата с Португалия...
- Добре, не казвам, че съм го галил с перо, но все пак след срещата си с мен все пак е можел да излезе на терена, и то като титуляр.
- Какви указания ви даде треньорът (б.р. Рудолф Витлачил) преди мача с Бразилия?
- Беше просто, трябваше да пазя най-добрия футболист на противника Пеле срещу Бразилия, Еузебио срещу Португалия, Рива срещу Италия и т.н. Играехме с либеро и стопер. Аз бях стопер и от мен се искаше да съм твърд.
- И никакви тактически задачи?
- Никакви. Голямата изненада бе играта на Пеле без топка, не бяхме готови за това. Той се движеше постоянно и ние винаги закъснявахме да го блокираме. Аз се стараех да го следя през цялото време, но халфовете на Бразилия му подаваха само когато бе направил няколко крачки вляво или вдясно и можеше да поеме топката необезпокоявано. Така че проблемът не бе да го спра, а да го стигна.
- По онова време не е имало видео. Какво знаехте за Бразилия и Пеле преди мача?
- Само, че са много тех-нични, това бе почти всичко. Биха ни с 2:0 с два гола от фаулове. Единият го вкара Пеле с „падащ лист", а другият Гаринча с десния крак. Га-ринча го гледах с отворена уста на загрявката. Единият му крак бе усукан, но това не му пречеше да дриблира всички.
- Нима не сте знаели, че Гаринча има анатомичен дефект. Това е бил добре известен факт, дори и тогава....
- Не, уверявам ви. Преди мача го гледах като извънземно. Днес човек може да види Меси и Роналдо всеки ден по телевизията, но по мое време бе различно. Макар че в интерес на истината Меси и Роналдо са по-добри. С топката в краката Роналдо е неудържим, Пеле беше по-бавен.
- А какъв защитник бяхте вие?
- Като онзи от Реал Мадрид.
- Серхио Рамос, Варан или Пепе?
- Не, не онзи другият от Барселона.
- Пике ли?
- Не, не той.
- Пуйол може би?
- Да, точно той. Яко момче, влиза здраво, харесва ми.
- В днешно време могат ли Меси и Роналдо да бъдат пазени, както вие сте пазили Пеле?
- Сега централните защитници играят в линия и това изисква изключителен синхрон помежду им. По мое време бе по-просто, имаше стопер и зад него либеро.
- Сигурно е било лесно да си либеро, когато вие сте отпред?
- Да, аз върших цялата работа, а той стоеше на канапето. В Левски либеро бе Ивков. Преди мач му казвах: „Пий си кафето, аз ще свърша работата". Освен това вкарвах и голове, дори имам един и на световно първенство (на Мондиал 1970 срещу Мароко).
- Сигурно е било цяло приключение да участваш на световно първенство, идвайки от толкова затворена държава, каквото е била България по комунизма?
- Така е. По мое време българите нямаха право да играят в чужбина и това ни попречи много през 1966 г. Треньорът ни бе чех и честно да ви кажа, аз не бях напълно съгласен с маниерите му. Веднъж един хор дойде в лагера ни, докато се готвехме, и изпълни националния химн. Всички се изправихме, полазиха ни тръпки, а той ни каза - седнете си, това не ме интересува.
- Преди да се с срещнете с Пеле, как си го представяхте, по-висок, отколкото е всъщност?
- Той не беше много висок, по-скоро приличаше на Меси. Всъщност аз го бях виждал веднъж през 1960 г., когато Сантос бе на турне в България, така че имах известна представа.
- По време на мача го ворихте ли си?
- Аз бях малко див и не исках да си говорим. Гледах го лошо от самото нача ло, така че трябваше да знае, че ще играя твърдо.
- И той го разбра веднага?
- Мисля, че му показах доста ясно.
- Но, вие също сте рискували доста, например да станете за смях?
- Не, защо? Никога не съм се страхувал преди мач. Хората, които ме познават, знаят, че е така.
- Поне след мача не си ли разменихте някоя дума?
-Не.
- Дори за да си размените фланелките?
- Да, фланелките си ги сменихме.
- И той не ви би беше ядосан?
- Малко, съвсем малко.
- Вие ли го помолихте да си смените фланелките?
- Да, аз.
- Тогава Пеле е бил за вас като Роналдо и Меси днес?
- Да, признавам, че е така. Той и Гаринча бяха №1.
- Но на световното през 1966 г. сте играли и срещу Еузебио. Кой бе по-добрият?
- На самото световното първенство Еузебио бе най-добрият.
- Колко пъти успяхте да блокирате Пеле по време на мача?
- Много пъти. Веднъж дори ми падна обувката, докато се борех с него, но и по чорапи успях да го спра.
- Важно ли беше, да му влезете здраво още при първото единоборство?
- Да, разбира се, но все пак не бива да преувеличаваме. Аз играех твърдо, но винаги за топката. Когато съм правил шпагат, съперникът винаги е бил с топката в краката, обратното е да признаеш, че си слаб.
- Обяснете ни как протече първият ви сблъсък с Пеле?
- Беше просто. Той влезе в периметъра ми, аз му направих шпагат и му взех топката, а той разбра, че ще има неприятности.
- Съдията не ви ли направи забележка по някое време?
- Не, тогава съдиите не правеха подобни неща. Да не би Пеле да се е оплаквал след мача?
- Как ви се стори състоянието на Пеле в края на срещата?
- Нормално, може би бе малко стресиран.
- Треньорът похвали ли ви след мача?
- Всички бяха доволни от представянето ми.
- През 1966 г. не е имало смени. Може ли да се твърди, че да се играе грубо срещу най-добрите футболисти на съперника, за да бъдат извадени от ритъм, е някаква стратегия?
- Ако един футболист го е страх, ще го ритат, ако е смел - ще избегне такива ситуации. Толкова е просто.
- По какъв начин съперникът ви е можел да ви избегне?
- По принцип това бе невъзможно.
- С други думи - сте пазили персонално Пеле и сте го следили навсякъде...
- Точно така, навсякъде.
- А ако се върне дълбоко назад за да поеме топката?
- В такъв случай го оставях да се прибере до центъра. Колкото по-далеч бе от вра тата ни, толкова по-добре.
- Като изключим движението без топка, с какво най-много ви затрудни Пеле?
- Той имаше всичко - дрибъл, поглед върху играта и достатъчно скорост за онова време, но през 1966 г. просто не бе в най-доброто си състояние.
- А какво стана с фланелката му?
- Още я пазя в гардероба си.
- Какви са най-интересните неща, които са ви се случвали на световните първенства?
- Има всякакви истории. През 1966 г. например от федерацията решиха да дадат по едно портативно радио на всеки един от титулярите. Това си бе сериозен бонус. Но един от шефовете на делегацията ни ги взе и после, щом си ги поискахме, се оказа, че ги няма. Вдигнахме скандал и в крайна сметка ни върнаха 5, останалите бяха изчезнали.
- Това ли бе единствената ви премия?
- Не. При първото ми участие на световно първенство през 1962 г. взехме по 100 долара на човек, през 1966 г. пак толкова. В Мексико през 1970 г. и на Мондиал 1974 обаче ни дадоха по 1000 долара - тогава това бяха много пари.
- С други думи, сте имали известни привилегии дори и при комунизма?
- С Георги Аспарухов много бързо взехме апартаменти в една и съща кооперация, при положение че за жилище се чакаше с години. Пла-тихме за тях по 11 000 лева. Иначе с Левски най-голямата премия, която получих, бяха 600 долара за дубъла през 1970 г.
- Мислили ли сте за бягство в чужбина?
- Абсурд, ако направиш това, губиш семейството си. През 1969 г., когато гостувахме на Холандия в световните квалификации, треньорът на Айнтрахт Франкфурт ми предложи да емигрирам, но аз вече бях женен.
- Чувствахте ли, че властите ви използват и следят както правите?
- Трябваше да си сляп, за да не го видиш.
- Ползвахте ли други бонуси освен апартамента?
В България имаше система, при която като „майстор на спорта" вземаш 10% над заплата, а ако станеш „заслужил майстор", още малко отгоре.
- Значи сте живели сравнително добре, въпреки че не сте били свободни да пътувате зад граница?
- Да, когато аз играех, футболистите живееха добре, макар и не като днешното поколение играчи.
- През 1966 г. Пеле вече е бил милионер. Приемахте ли го като враг, символ на капитализма?
- Пеле заслужаваше парите си, проблемът е, че днес посредствени играчи печелят абсурдни суми. За Роналдо и Меси нямам възражения, но останалите... Дори и тук, в България, един що-годе приличен играч си докарва на месец 5000 евро, докато средната заплата в страната е 300 евро. Толкова вземам и аз както треньор в школата на Левски.
- Мислите ли, че репутацията ви на твърд играч ви е попречила в един момент?
- Не, за мен това е изцяло плюс. Благодарение на нея станах известен, иначе вие нямаше да дойдете дотук, за да говорите с мен.
- Виждали ли сте Пеле след 1966 г.?
- Само го зърнах отдалеч на световното през 1970 г.
- Ако го видите днес, какво бихте му казали?
- Помниш ли ме?
- Наистина ли вярвате, че ви помни?
-О, да.
Режи Дюпон, "Екип", публикувано във вестник "Меридиан мач"
