1. Novsport
  2. Интервю
  3. Галин Иванов: Преди Вечното дерби носеше по-голям заряд и повече футбол

Галин Иванов: Преди Вечното дерби носеше по-голям заряд и повече футбол

Любовта към ЦСКА и децата ме задържат в клуба, казва треньорът в школата на "Армейците"

Галин Иванов: Преди Вечното дерби носеше по-голям заряд и повече футбол
Галин Иванов даде интервю за официалния сайт на ЦСКА. Животът на бившия играч на „червените” и настоящ треньор в школата е свързан с ЦСКА от 1995 година. Той пристига на „Българска армия” едва на 19 години от Добрич и до днес остава верен на клуба. Галин Иванов играе в ЦСКА до началото на 2003 година, когато преминава в американския Ди Си Юнайтед. Последният отбор във визитката му е гръцкият Ерготелис. Контузия слага край на състезателната му кариера. От 2007 година Галин Иванов е треньор в ДЮШ на ЦСКА. 

Г-н Иванов, от 7 години сте треньор в школата на ЦСКА. Какво Ви дава работата с децата?
- Много неща. Да си треньор е доста по-различно от това да си футболист. Според мен, когато човек започне да се занимава с треньорство, трябва да го направи стъпка по стъпка, от най-малките. Защото треньорството е много учене. Да, аз съм бил футболист 15 години, но сега съм от другата страна на барикадата. Това е много по-различно, особено когато се занимаваш с деца. Не е лесна работа. Ти си възпитател и педагог. За мен е по-важно те да станат хора и след това футболисти. Трудно се печели доверието им. Момчетата от моя отбор са в пубертета и работата с тях е много сложна. Те все още не са наясно с нещата в живота. Удовлетворен съм, когато виждам, че моят труд помага за тяхното развитие. За децата от провинцията е още по-трудно. За тях ти си майка и баща. Родителите им са далече, някои са на 400 километра. Когато някое дете се разболее, го водиш на лекар. Когато има проблем, го разрешаваш. Постоянно трябва да се грижиш за тях.
 
В момента сте треньор на ЦСКА’98. Има ли талантливи момчета в тази възраст?
- Има много талантливи деца. От тях зависи дали ще станат футболисти или не. 70 процента зависи от тях и 30 от мен. 7 години съм селектирал отбора на ЦСКА’98. Знаем какви са условията в нашия любим Клуб и трябва да ви кажа, че селекцията е много трудна. Днес децата гледат повече условията, отколкото труда, който трябва да положат, за да играят добър футбол.
 
Бихте ли отличили някой от отбора?
- В нашия отбор има деца, които са малко по-напред в развитието си в момента, но това е много условно. Децата се променят постоянно. Някои избързват, после забавят, след това отново тръгват нагоре. Всички момчета в отбора имат талант да играят добър футбол, но как ще се развият, не мога да кажа.
 
През миналия сезон загубихте финала на държавното първенство от Черно море с 0:1. Какво не достигна на тима за първото място?
- В повечето случаи аз гледам моите грешки. Те са деца, нормално е да грешат. Аз от 7 години се опитвам да ги уча да играят футбол. Моята философия е да се играе футбол, а не толкова да се гонят резултати. И точно по тази причина сме губили мачове, което се случи и на финала.
Някой може да реши, че се оправдавам. Не е така. Мисля, че на финала играхме по-добър футбол, владеехме инициативата. Допуснаха се индивидуални грешки, след които стана гола за противника и така загубихме. Но това не е проблем. Моята цел е да ги науча да играят футбол. Резултатите ще дойдат след това.  
 
След есенния полусезон ЦСКА’98 е на една точка от първото място в столичното първенство при юношите младша „Б” възраст. Кои са основните ви конкуренти?
- Дит направи отбор за три месеца. Предлагаха стипендии на децата. Взеха добри футболисти от Левски, Славия, Черноморец, Литекс. Това са проектонационали. Дит направи добър отбор. Левски винаги ни е конкуренция. И те имат добър отбор в тази възраст. Същото се отнася и за Славия. В Етрополе има някакво отстъпление в играта им, но Славия и Етрополе са отбори, които могат да загубят от всеки и да победят всеки. Разбира се, основен конкурент в градското първенство е Левски.
 
На какво учите децата в ЦСКА, освен да играят добър футбол?
- За мен най-важното е да се научат на уважение. Няма значение дали аз ще съм треньор или някой друг, те трябва да го уважават. Второто нещо е да се научат да оценяват. Уча ги още на трудолюбие, самодисциплина, да бъдат разумни. Те все пак са деца и понякога е трудно да ценят какво се прави за тях. Да не бързат с някакви стипендии по 200, 300 лева, които се предлагат от други отбори и да гледат малко по-нависоко.
 
Правилна политика ли води ЦСКА спрямо своите юноши?
- Не е моя работа да коментирам това, но като треньор в школата ще кажа, че трябва да се дава шанс на повече юноши. Разбирам обаче, че за нашите юноши е малко по-трудно  да се наложат в мъжкия отбор в сравнение с момчетата в отбори от провинцията. Защото тук винаги има големи цели и е много трудно за едно дете да се наложи. То трябва да е напълно изграден футболист, за да влезе в първия отбор и да не греши. А те са деца на 17, 18 години и е нормално като преминат в мъжкия футбол да допускат грешки. За децата, които са в провинцията, е малко по-лесно. Там може да им се дава повече шанс, защото не винаги целта е първо място в шампионата.
 
Школата на ЦСКА бе принудена да оцелява през последните години. Нямаше къде да тренирате и да играете. Имаше период от 8 месеца, в който не бяхте получавали заплати. Защо не си тръгнахте?
- Причините са две и те са напълно равнопоставени. Първата е любовта към Клуба. Аз знам какво ми е дал този клуб. Втората причина са самите деца. Този отбор на ЦСКА’98 съм го изграждал 7 години. Имам доверието на тези деца. Мисля, че имат доста голям потенциал и заради тях не търся друго развитие в треньорството.
 
Тренирахте ли вече на новия терен на „Българска армия” и какви са впечатленията ви от него?
- Да, тренирахме миналата година. На новия терен проведохме последната тренировка преди да пусна отбора в почивка. Все още не бяха поставени вратите. Най-важното е, че има къде да тренираме и няма немили-недраги да ходим къде ли не. Най-важното е, че сме си вкъщи. Оптимист съм за бъдещето на школата.
 
Много рано прекратихте кариерата си и станахте треньор. Защо?
- Не съм давал много интервюта и може би хората не знаят. Аз прекратих кариерата си поради контузия. Това беше по време на престоя ми в Гърция, в тима на Ерготелис. Играх в първите 7 кръга в гръцкото първенство, след което имаше пауза за националните отбори. Направих операция при местен специалист, който беше лекар на ОФИ Крит, градския ни конкурент в първенството. Самият доктор малко ме подведе. Оказа се, че съм имал проблем с хрущяла, а той ми го спести. Аз мислех, че травмата е в менискуса. Мето Деянов имаше същия проблем, но той не се оперира, а аз го направих, без знанието на треньора ми. Може би затова докторът скри, че имам проблем и трябва да почивам 4 месеца, а аз почнах да тренирам на 10-ия ден. Оттам стана по-голям проблем. Затова правих втора операция в Атина при доктора, който оперира Ивет Лалова. Не се получи и претърпях трета операция в Германия при Василев и Йончев.
Имаше два варианта за лечение, но щях да изгубя 2 години и не беше сигурно, че ще продължа с футбола. Затова реших да се откажа.
До днес имам проблеми с коляното, затова не ходя да играя с ветераните. Така приключих с футбола. Същия проблем имаше чехът Томаш Росицки, който се възстановяваше дълго време.
 
Какви Ви даде ЦСКА?
- ЦСКА ми даде име, възможност за развитие, възможност да играя футбол на най-високо ниво в България. Чрез ЦСКА стигнах и до националния отбор. Всичко ми даде ЦСКА. Аз съм юноша на Добруджа. Там получих шанс да играя в „А” група на 16 години. Аз дойдох в ЦСКА на 19 години и вече имах 70 мача в „А” група. Добруджа също ми даде много, но след родния ми клуб е ЦСКА. Всичко дължа на ЦСКА. По тази причина съм в школата толкова години, въпреки хилядите проблеми.
 
Кой е най-силният ви сезон с екипа на ЦСКА като футболист?
- Най-силният ми сезон е при г-н Пенев (1999/2000). Това е годината , когато се ударихме с Гонзо, когато Бербатов изтърва положението и в следващата минута Гонзо вкара. Имахме много проблеми през този сезон. Чужденците не бяха картотекирани и имахме два отбора – българи и чужденци.
 
Тогава сякаш имаше повече емоция в дербитата.
- Да не обидя сегашните футболисти, но тогава наистина имаше повече заряд, битка, повече влагане, дори повече футбол. Няма да забравя дербито през есента на 1999 година, когато победихме с 1:0 с гол на Митко Иванов в първата минута. Това дерби през есента ми е останало в съзнанието, защото, въпреки трудностите, победихме. В личен план за мен това е един от най-силните ми мачове в дербитата.
 
Кой мач в евротурнирите няма да забравите?
- Много са – с Милан, Шахтьор, Блекбърн. Трябваше да играем с Шахтьор Донецк, когато паднаха кулите в Америка. Отложиха мача с една седмица. Тогава играхме в България с Черноморец и завършихме 0:0 след слаб мач за нас в Бургас. Сигурно са ни гледали в тази среща от Шахтьор и явно са останали с погрешни впечатления. Както знаете, победихме с 3:0 в София. Много силен мач. Но още по-запомнящ се бе реваншът. Не бях играл такъв мач дотогава. През цялото време пред нашата врата беше страхотна вихрушка. Загубихме с 1:2, но дори като вкарахме, не бяхме сигурни, че ще ги отстраним. Шахтьор беше много силен отбор тогава. Силен мач направихме в Англия с Блекбърн (1:1). Добър мач изиграхме и тук. Спомням си го много добре. Изравнихме от 0:3. Тогава играх само през първото полувреме, защото се контузих. Имах проблем още от предния мач с Пирин, но рискувах и играх с разтежение. Не можах да се възстановя. В двата мача с Милан също играхме добре. Може би ни трябваше малко повече класа и манталитет. Българските футболисти и деца не се отличават толкова много от останалите, просто манталитетът е по-различен, по-пораженчески. Като технически и физически качества не сме по-различни от големите отбори.
 
Какво си спомняте от престоя в американския Ди Си Юнайтед, където бяхте съотборник с Христо Стоичков?
- Трансферът стана бързо и неочаквано, бяхме на подготовка във Варна, когато разбрах за интереса. С Ицо винаги е интересно. Той е много готин човек, когато те допусне до себе си. Ние една година живяхме заедно с него в един комплекс, в един блок, аз бях на втория  етаж, той - на осмия. Бяхме почти неразделни, помагал ми е много. Той все пак е Ицо Стоичков, знаят го в цял свят, дори в Америка, където футболът не е сред най-популярните спортове. За Ицо какво друго да кажа. Там живеят 40 милиона мексиканци, които го боготворят, носят го на ръце.
Преживяването беше прекрасно. Годината беше уникална. В чисто футболно отношение тогава нивото в САЩ бе по-ниско от това в Европа, но по-силно от България. В първенството там играеха много латиноамериканци, много звезди като Стоичков. В моя отбор имаше много национали, които играха на световното първенство в Япония и Южна Корея. Играчи като Марко Ечеверия, като Райън Нелсън, който после беше капитан на Блекбърн. Ходехме често на баскетболни и хокейни мачове. Дарина Павлова ни беше взела билети за баскетболен мач, гледах от втория ред Майкъл Джордан. До днес пазя билета – струваше 865 долара.
 
Каква цел си поставяте в краткосрочен план?
- За тази година си пожелавам да вземем Купата на България и да спечелим градското първенство. При децата в тази възраст, на 15, 16 години има непостоянство в играта. Ще играем на полуфинал за Купата. Жребият все още не е теглен. Останалите три отбора са Левски, Ботев и Литекс. Надявам се да имаме успешна година. Планираме да участваме и на други турнири. Миналата година спечелихме силен международен турнир във Варна. Децата да са живи и здрави, да са съвестни и да се влагат в тренировъчния процес, само с качества не става. Трябва ежедневен труд. Пожелавам си скоро някой футболист от моя отбор да намери място в мъжкия тим.
Кокала: Левски вече трябва да готви отбор за догодина

„За мен между Сангаре и Алекс Колев само един има място сред титулярните 11", коментира Емил Велев

Пламен Гетов: Изненадах се от радостта в ЦСКА след спечелената точка от Лудогорец

Бившият халф на ЦСКА и Левски, Пламен Гетов, сподели мнението си за равенството 2:2 на ЦСКА с Лудогорец в неделя вечерта

Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев