Гуус Хидинк: Футболът е проста игра - правиш си врата от няколко пръчки, топка от парцали и всички са заедно

В живота му се e случило много. Той направи чудеса с Южна Корея, Австралия и Русия, а най-новата му мисия започна през август в Турция. Задачата е да класира отбора на европейското първенство през 2012 г., а пътят минава през Германия. Редакторът от сайта на Германския футболен съюз Гереон Тьонесен поговори с Гуус Хидинк за техниката на немците и страстта на турците, за родината, любопитството, езика и вечерите пред телевизора.

- Хер Хидинк, какво е родината за вас?

- Не е непременно някакво място. По-скоро хората, с които съм и срещам. Пътувам много, работил съм къде ли не. Сеул, Сидни, Москва, Истанбул. Естествено, че моята родина е Холандия, но когато не съм там, не ми липсва нищо. Навсякъде се чувствам като у дома си.

- И как го правите?
- Не е трудно. Много пъти съм бил в Кения, Танзания, Руанда или ЮАР. Където се играе футбол, там съм. Футболът е проста игра - правиш си врата от няколко пръчки, топка от парцали и всички са заедно. Това показва, че футболът обединява хората. Когато ходя по света, не си затварям очите. Трябва да внимаваш с предразсъдъците и клишетата. Често са грешни.

- Значи се учите от културата на различните страни.
- Да, макар че не винаги имам време. Когато бях в Москва, често обикалях улиците, музеите и църквите. Обичам да уча. Езикът е важен - затова най-напред научавам футболните думи. После продължавам с граматиката. Знам, че не говоря идеално, но не ме е страх от грешките.

- Любопитен ли сте?
- Да - за нови хора, страни, езици. Искам да виждам и да преживявам, още като млад бях такъв.

- Израснал сте недалеч от немско-холандската граница. Сигурно обичате и немския футбол.
- Спомням си, че хващахме немската телевизия и всяка събота гледах репортажите от Бундеслигата. Много играчи ме впечатляваха, но нямах любим клуб. Харесваха ми техничарите като Оверат, Нетцер, Бекенбауер. И днес си гледам Бундеслигата.

- Вие сте един от най-добрите треньори, а не сте били известен футболист.
- Така е. Бях на 20 г., когато ми предложиха да стана помощник в Де Граафшап. Голям шанс, реших да не го изпускам. Понякога участвах в тренировките и треньорът ми казваше: "Човече, ти си по-добър от повечето от тях. Трябва да се върнеш." Дадоха ми договор и го подписах. Няма нищо по-хубаво от играта.

- Но все пак станахте треньор. Как бихте описали вашата работа?
- Имах много треньори и си записвах по нещо от всекиго. Тренировки, тактика, отношения с играчите, без значение дали ми харесваха или не. Имам диплома за учител по физическо и съм работил с трудни деца. Знам как да се оправям във всякакви ситуации. Най-важното е да си честен. Треньорът не бива да е диктатор, но трябва ясно да им показва къде е границата. Във футбола не можеш да правиш каквото си искаш. Всеки се жертва за другия.

- Щеше ли играчът Хидинк да се разбира с треньора Хидинк?
- Мисля, че първата година щяха да имат много проблеми. Обичах да правя каквото аз си знам. Но от друга страна, винаги исках да постигам най-доброто. Сигурен съм, че след известно време щяхме да си паснем.

- По време на мач изглеждате спокоен.
- Лъжете се - напрегнат и нервен съм. Най-важното е да внушиш на играчите: "Искаме да отидем там, това е нашата цел." Спокойствието е най-големият враг на спорта. Твърде голямото напрежение също.

- Първата ви работа като треньор в чужбина е през 1990 г., във Фенербахче. Какво се промени за 20 години в Турция?
- Клубовете са много по-добре организирани - маркетинг, инфраструктура. Футболният съюз се управлява професионално и модерно. Хората обичат футбола и е жалко, че не спечелиха домакинството на европейското през 2016 г. Показаха ми впечатляващи планове. Амбициите и възможностите ги имат и се надявам скоро да им дадат да организират голям турнир.

- В средата на 90-те оставате без работа за няколко месеца. Тежко ли ви беше?
- Не, помогна ми. Преди това тренирах Валенсия. Беше напрегнато и си взех няколко месеца почивка. Пътувах, ходех за риба. Когато се отдалечиш от всекидневния бизнес, можеш да прецениш всичко на спокойствие.

- Тогава ли разбрахте, че можете да живеете без футбол?
- Напротив, аз съм влюбен във футбола. Но ще се оправя и без него. Трябва да разбереш защо се играе тази игра. От една страна, защото победата доставя удоволствие. Само че публиката иска повече - затова Германия обра овациите на световното.

- С изключение на Холандия, навсякъде ви наемат, за да изградите нещо. Какво трябва да направиш, за да успееш?
- Да градиш не означава: "Момчета, сега почваме нещо ново, но простете ни, ако не се получи. Отборът трябва да побеждава. Изграждането или промяната не са извинение. Трудно е - трябва да гледаш много мачове, само така можеш да разбереш как трябва да изглежда новият отбор. Точно това правя сега в Турция. Харесва ми да помагам на младите да се развиват. Докато имам сили, ще продължа да го правя.

- Изненада ли ви играта на Германия на световното?
- Преди се казваше, че срещу Германия си спечелил, чак когато се прибереш в автобуса. Винаги са били ефективни, макар че не играеха красиво. Явно са променили мисленето си - сега се избират повече технични футболисти. Вече не е важен само резултатът.

- Турция загуби от Германия на полуфинала на европейското. На представянето си казахте, че сте гледали внимателно този мач и е една от причините да поемете отбора. Защо?
- Турция показа неочаквани способности и дори с резервите се опъна на Германия. Това ме впечатли. Харесва ми страстта им, въпреки че понякога води до повече жълти картони. За съжаление в последните години загубиха позициите си в европейските турнири. Бешикташ в Лига Европа, Бурсастор в Шампионската лига - това е.

- Започнахте квалификациите с победи срещу Казахстан (3:0) и Белгия (3:2). Проектът ви върви отлично.
- Още сме само в началото. Стартът в Казахстан не беше лек - целият свят чакаше от нас победа. Въпросът винаги е как и кога ще падне първият гол. Успяхме рано и ни тръгна.

- Можете ли да кажете на турски "Хидинк и Турция ще се класират на европейското"?
- Не, трудно е. Но бих искал да го науча.



Превод: "7 дни спорт"