Юнес Хамза направи сериозно име в България. Той направи първите си крачки тук в Ботев, но от лятото играе в Лудогорец. Хамза не е постоянен титуляр заради схемата с един нападател при „орлите". Той бе част от националния отбор на Тунис, който бе скандално елиминиран от Екваториална Гвинея в турнира за Купата на Африка. Нападателят даде интервю за "Меридиан мач".
Юнес, успя ли вече да се пренастроиш от Купата на Африка към българския футбол?
- Да, бързо свикнах. Трудно ми беше тази зима, защото на практика нямах почивка. Но това е животът на професионалния футболист. Не се оплаквам.
Преживя би отпадането на Тунис?
- Да, но беше трудно да го приемем. Мисля, че сме много добър отбор и се представихме нелошо. Дори и в последния мач играхме добре, но съдията не беше с нас, меко казано. Дузпата за Екваториална Гвинея в добавеното време беше истински подарък от рефера. Цялата страна много трудно преглътна тази несправедливост. Ние бяхме готови и заслужавахме да играем на полуфинал. Нищо не се знае, можеше да стигнем и до финал. Много сме огорчени.
Очаквахте ли преди мача, че съдията ще ви „реже"?
- Да, абсолютно бяхме подготвени. Знаехме, че ще играем срещу съдията. срещу публиката, срещу всичко. Нищо не беше в наша полза и го знаехме. Но начинът, по който съдията помогна на домакините в самия край, беше скандален.Не го приехме и мисля, че никой не беше съгласен с тази несправедливост.
Смяташ ли, че реакцията ви след срещата срещу съдията беше оправдана, при положение че Тунис е заплашен да не участва в следващия турнир за Купата на Африка заради инцидента?
- Реакцията беше нормална. Не мисля, че се е случило нещо кой знае какво. Да, протестирахме, но не сме се държали лошо. Никой не е ударил съдията, не е имало ексцесии. Не знам дали ще накажат Тунис, поне няма нищо официално. Доколкото ми е известно, искат Тунис да поднесе писмено извинение за поведението на отбора след мача. От нашата федерация обаче нямат такова намерение. Те ни подкрепят, защото смятат, че целият свят е бил свидетел на тази несправедливост. А и ние не сме направили нищо незаконно.
Мислиш ли, че Кот д’Ивоар спечели заслужено турнира?
- Да, те бяха най-добрият отбор. За да спечелиш Купата на Африка, не се изисква само да имаш най-добрите футболисти. Трябва отборът ти да е подготвен физически, психически. Много е трудно, а Кот д'Ивоар от начало до края бе безупречен. Въпреки трудните условия те заслужиха успеха си.
Какво имаш предвид под „трудни условия"?
- Ами, цялата организация бе под всякаква критика. Ние бяхме в хотел, в който нямаше вода десет дни. По няколко пъти на ден спираше и токът. Беше истински ад. Опитахме се да се оплачем в началото, но нямаше никакъв смисъл. Всъщност, сградата, в която бяхме настанени, с голямо въображение може да се нарече „хотел". Тези условия бяха за всички отбори.
Призна, че Кот д’Ивоар е бил най-добрият отбор. Можеш ли със същата лекота да кажеш, че Лудогорец е най-добър в България?
- Да, без да се замисля. Мисля, че го доказахме. Направихме го в Шампионската лига срещу част от най-добрите отбори на планетата. Мисля, че няма човек, който да се съмнява, че Лудогорец е най-добрият отбор и притежава най-добрите футболисти.
Достатъчно ли ще е това обаче за титлата?
- Освен че сме най-добри, остава да го докажем. Ясно е, че няма да ни е лесно. Готвим се сериозно, защото тестът ще бъде на терена.
Миналия сезон вкара два гола за Ботев при равенството 2:2 с Лудогорец? Тези попадения ли ти осигуриха трансфера в Разград?
- Мисля, че да. Мисля, че тогава са ме забелязали от Лудогорец. и това е било решаващо при избора и преценката дали да ме привлекат през лятото.
Преди да дойдеш в България, игра в румънския Петролул. Там ли свикна с европейския футбол?
- Да, там останах две години. Всъщност, това бяха двете най-хубави години в кариерата ми.
Юнес, успя ли вече да се пренастроиш от Купата на Африка към българския футбол?
- Да, бързо свикнах. Трудно ми беше тази зима, защото на практика нямах почивка. Но това е животът на професионалния футболист. Не се оплаквам.
Преживя би отпадането на Тунис?
- Да, но беше трудно да го приемем. Мисля, че сме много добър отбор и се представихме нелошо. Дори и в последния мач играхме добре, но съдията не беше с нас, меко казано. Дузпата за Екваториална Гвинея в добавеното време беше истински подарък от рефера. Цялата страна много трудно преглътна тази несправедливост. Ние бяхме готови и заслужавахме да играем на полуфинал. Нищо не се знае, можеше да стигнем и до финал. Много сме огорчени.
Очаквахте ли преди мача, че съдията ще ви „реже"?
- Да, абсолютно бяхме подготвени. Знаехме, че ще играем срещу съдията. срещу публиката, срещу всичко. Нищо не беше в наша полза и го знаехме. Но начинът, по който съдията помогна на домакините в самия край, беше скандален.Не го приехме и мисля, че никой не беше съгласен с тази несправедливост.
Смяташ ли, че реакцията ви след срещата срещу съдията беше оправдана, при положение че Тунис е заплашен да не участва в следващия турнир за Купата на Африка заради инцидента?
- Реакцията беше нормална. Не мисля, че се е случило нещо кой знае какво. Да, протестирахме, но не сме се държали лошо. Никой не е ударил съдията, не е имало ексцесии. Не знам дали ще накажат Тунис, поне няма нищо официално. Доколкото ми е известно, искат Тунис да поднесе писмено извинение за поведението на отбора след мача. От нашата федерация обаче нямат такова намерение. Те ни подкрепят, защото смятат, че целият свят е бил свидетел на тази несправедливост. А и ние не сме направили нищо незаконно.
Мислиш ли, че Кот д’Ивоар спечели заслужено турнира?
- Да, те бяха най-добрият отбор. За да спечелиш Купата на Африка, не се изисква само да имаш най-добрите футболисти. Трябва отборът ти да е подготвен физически, психически. Много е трудно, а Кот д'Ивоар от начало до края бе безупречен. Въпреки трудните условия те заслужиха успеха си.
Какво имаш предвид под „трудни условия"?
- Ами, цялата организация бе под всякаква критика. Ние бяхме в хотел, в който нямаше вода десет дни. По няколко пъти на ден спираше и токът. Беше истински ад. Опитахме се да се оплачем в началото, но нямаше никакъв смисъл. Всъщност, сградата, в която бяхме настанени, с голямо въображение може да се нарече „хотел". Тези условия бяха за всички отбори.
Призна, че Кот д’Ивоар е бил най-добрият отбор. Можеш ли със същата лекота да кажеш, че Лудогорец е най-добър в България?
- Да, без да се замисля. Мисля, че го доказахме. Направихме го в Шампионската лига срещу част от най-добрите отбори на планетата. Мисля, че няма човек, който да се съмнява, че Лудогорец е най-добрият отбор и притежава най-добрите футболисти.
Достатъчно ли ще е това обаче за титлата?
- Освен че сме най-добри, остава да го докажем. Ясно е, че няма да ни е лесно. Готвим се сериозно, защото тестът ще бъде на терена.
Миналия сезон вкара два гола за Ботев при равенството 2:2 с Лудогорец? Тези попадения ли ти осигуриха трансфера в Разград?
- Мисля, че да. Мисля, че тогава са ме забелязали от Лудогорец. и това е било решаващо при избора и преценката дали да ме привлекат през лятото.
Преди да дойдеш в България, игра в румънския Петролул. Там ли свикна с европейския футбол?
- Да, там останах две години. Всъщност, това бяха двете най-хубави години в кариерата ми.
Би ли направил сравнение между футбола в Румъния и България?
- Нивото е почти същото в двете страни. Разликата обаче в условията е голяма. В България има четири или пет добри терена, на които може да се играе хубав футбол. Останалите са трагични, там не може да стане нищо. В Румъния всички игрища, на които съм стъпвал, са добри. Това е най-важната предпоставка, за да развиваш футбола. Трябва да се замислите.
Когато играеше в Петролул, нямаше ли оферта от Стяуа, например?
- Разбира се. Не само Стяуа, но всички големи клубове в Румъния ме искаха. Но аз предпочетох да сменя обстановката. Така дойдох в Ботев. Между другото, имах оферти от Германия и Китай, но от Ботев бяха най-сериозни, най-заинтересувани. Те дойдоха на крака, убедиха ме в проекта си. Благодаря им, че ме доведоха в България.
Ако можеш да избираш, в кое първенство би продължил кариерата си?
- Най-силното първенство е английското. Там нивото е най-високо . Веднага след това поставям немската Бундеслига. Но в Германия има значение в кой отбор играеш, в Англия дори и по-скромните отбори са силни. Дано един ден да стигна до някое от двете първенства.
- Нивото е почти същото в двете страни. Разликата обаче в условията е голяма. В България има четири или пет добри терена, на които може да се играе хубав футбол. Останалите са трагични, там не може да стане нищо. В Румъния всички игрища, на които съм стъпвал, са добри. Това е най-важната предпоставка, за да развиваш футбола. Трябва да се замислите.
Когато играеше в Петролул, нямаше ли оферта от Стяуа, например?
- Разбира се. Не само Стяуа, но всички големи клубове в Румъния ме искаха. Но аз предпочетох да сменя обстановката. Така дойдох в Ботев. Между другото, имах оферти от Германия и Китай, но от Ботев бяха най-сериозни, най-заинтересувани. Те дойдоха на крака, убедиха ме в проекта си. Благодаря им, че ме доведоха в България.
Ако можеш да избираш, в кое първенство би продължил кариерата си?
- Най-силното първенство е английското. Там нивото е най-високо . Веднага след това поставям немската Бундеслига. Но в Германия има значение в кой отбор играеш, в Англия дори и по-скромните отбори са силни. Дано един ден да стигна до някое от двете първенства.