Хасан Салихамиджич: Байерн и Реал са двата най-големи отбора в света

- Пред­полагам за Байерн - Реал ли...

Да точно така. Какво си спомняте от тези мачове?

- Оооо, това е тру­ден въпрос. Няма проблем да ви разка­жа, но ще ви помоля да ми изпратите тек­ста по имейл, преди да го публикувате.

Защо?

- Защото след един от мач с Реал казах, че ако всеки път играем така, го­лемите отбори ще ни имат страха. Много от вашите ко­леги обаче преиначиха думите, че Реал е напълнил гащите. Заради тази история още ме мразят в Ис­пания.

А не беше ли та­ка?

- Не, разбира се. Много често е по-лесно да се измисли ефектно заглавие, отколкото да се за­даде смислен въп­рос. Донякъде го разбирам. Мачовете с Реал винаги са би­ли вълнуващи и из­пълнени с емоции. Спомням си как ме изгониха заради ед­но единоборство с... Как се казваше този футболист? Спом­ням си че, беше ар­жентинец, но съм му забравил името.

Солари?

- А, да. Точно така, Солари.

Кой е моментът, който ви е впечат­лил най-много в тези мачове?

- Вероятно ситуа­цията, когато Робер­то Карлос ми счупи носа. Това си го спомням много доб­ре.

Умишлено ли го направи?

- Мисля, че не. След време се ви­дяхме в един бенефисен мач. В инте­рес на истината аз вече бях позабравил цялата история и ка­то ми я припомни, се смяхме много.

А смяхте ли се, когато Ван Бомел показа кукиш на феновете на „Бер­набеу", след като вкара в Шампионската лига през пролетта на 2007 г. После Реал отпад­на на реванша точ­но заради този гол на чужд терен?

- По-добре ме пи­тайте за гола на Макай в Мадрид - най-бър­зият в историята на Шампионската лига. Истината е, че в та­кива мачове адрена­линът е в повече и понякога футболис­тите излизат извън контрол.

Мразите ли Ре­ал?

- В никакъв слу­чай. Такива мачове са най-хубавото не­що във футбола. Из­лизаш срещу „галактикос" и си мотиви­ран да дадеш макси­мума си. Всеки път, когато се срещахме с Реал в Шампионс­ката лига, се получаваше този ефект.

Мислите си, че подобно съперни­чество съществува и сега?

- То ще съществу­ва завинаги. Това са двата най-големи отбора в света. Реал притежава изключи­телни индивидуал­ности и най-скъпите футболисти, но в пе­риод от четири-пет години Байерн е много силен като отбор. В три от пос­ледните четири сезо­на те стигнаха до финал в Шампионс­ката лига. Специал­но за Байерн това съперничество е много добро.

Липсва ли ви футбола?
- Да, наскоро си счупих глезена, иг­раейки на малки вра­тички. В момента обаче контактувам с много действащи футболисти, които интервюирам за тв канала ZDF.

И с кой от тях се работи най-лес­но?

- Вижте, аз не съм журналист и в това се състои целият но­мер. Езикът на жур­налистите и на фут­болистите е разли­чен. Затова на тях им е по-лесно да се отпуснат, когато от­среща стои бивш ко­лега.

По какво си приличат Реал и Байерн?

- Байерн може би не се ползва с ресур­са на Реал, но въпре­ки това голямата му сила е във финансов план. Клубът разпо­лага със свободни пари, няма дългове и никога не харчи повече от онова, ко­ето притежава.

Какво ще ни ка­жете за Ули Хьонес.

- По темата се го­вори много в Герма­ния. Ули винаги е бил приятел на фут­болистите. Ясно е, че е допуснал греш­ка. Това не е добре нито за клуба, нито за него самия и ще трябва да си плати за нея.

Как оценявате Гуардиола?

- В момента той е най-големият треньор в света.

По-добър от Хитцфелд....

- За мен Хитц­фелд винаги е бил №1, но трябва да признаем, че в то­зи момент Гуарди­ола върши изключителна работа. Всички, които са в клуба, го оценяват. Достатъчно е да се види как само води тренировките и как се готви за мачове­те.

Трудно е да се постигне подобно нещо при наследст­вото, което му ос­тави Хайнкес...

- Вярно е, че мина­лата година Байерн спечели всичко, но в момента отборът практикува съвсем различен футбол. Наистина в послед­ните три мача не иг­ра добре, но това не променя факта, че Пеп постигна нещо впечатляващо.

А защо лично за вас Хитцфелд е №1?

- Той ми бе тре­ньор в продължение на 7 години. Чувст­вах го като истински баща. Независимо от ситуацията вина­ги се държеше на ниво.

Говорим за вой­на Реал - Байерн, но вие идвате от Босна и знаете какво е война в буквалния смисъл на думата....
- Понякога си мисля, че животът ми е като някакъв филм. Ако преди 15 години не бях оти­шъл в Хамбург, не знам къде щях да съм сега. Беше ми трудно, но още по-трудно бе за семейс­твото ми, което ос­тана в Босна и се сблъска с ужасите на войната. За щас­тие сега са добре и мога да им помагам, но, глобално поглед­нато, днес положе­нието в Босна не е добро.

AS.com