Капело: Модерната схема е с девет защитници

- Трудно е, когато работиш с играчи, говорещи друг език. Трябва да мотивирам играчи­те на почивката, да им ана­лизирам случилото се през първото полувреме. Това е много важно и тук водеща роля играе владеенето на ези­ка. За всичко останало си има компютри и прочие, но ако не можеш да се изразиш правилно в опита си да мотиви­раш играчите, няма как... В моя случай обаче проблемите са сведени до минимум, защо­то имам Рей Клемънс и Стюърт Пиърс, които ми по­магат.

 

- Следим ситуацията около неговата контузия. Започна тренировки преди 2-3 седмици и ще е готов за игра до 15 дни. Имаше проблем с операцията, но сега всичко е наред. Каза ми, че е на линия през септември, но още не за мачовете с Уелс и България. Той а важен играч за Англия, който прави разлика­та на терена. Бърз е, мощен е и е лидер на терена. За мен това е много важно. Нуждаем се от този играч.

 

- Бях му взел капитанската лента. Но това не го смути. Той продължаваше да играе много добре, беше концент­риран, помагаше на останали­те играчи, играеше за отбо­ра. Затова реших, че за една година има достатъчно при­нос. Затова му върнах капи­танската лента. Той е много добър водач. Още в самото начало бях избрал него, но зна­ете, че се стигна до пробле­ми в личния живот. В крайна сметка обаче не беше убил никого. Всички хора правят грешки. Затова мисля, че е добро решение да го направя отново капитан.

 

- Имам два. Спечелих Шампи­онската лига с Милан през 1994-а. Победихме Барселона, а преди мача тотално ни бя­ха отписали. Ние обаче се подготвихме добре и успях­ме. Трябва да отбележа и пос­ледния си трофей с Реал Мад­рид. Отново в битка с Барсе­лона. Бяхме 9 точки зад каталунците 12 кръга преди края. Но ги наваксахме! В последния мач имаше истинска драма. Играем у дома с Майорка. Трябваше ни победа на всяка цена. Но падахме на почивка­та с 1:2! Аз обаче не изпаднах в паника. Влезнах в съблекалня­та, седнах кротко до играчи­те. Спокойно им обясних какво трябва да направят. И те наистина изиграха фантас­тично второ полувреме. Нап­раво чудо. И до ден днешен не мога да си обясня всички явления, минаващи през разума на играчите. Първото полув­реме са уплашени, сковани, под напрежение, без самочув­ствие, без движение, а след почивката - коренна промяна. Спечелихме мача и титлата.

 

- Най-добрият нападател, с когото съм работил, е бразилецът Роналдо в Реал Мадрид. В него имаше нещо различно, нещо специално. Марко ван Бастен беше фантастичен, Раул беше фантастичен, но Роналдо - уникален. Брази­лецът беше толкова бърз, толкова техничен. И другите вкарваха голове, но Роналдо имаше в себе си нещо необяс­нимо, което го правеше по-добър.

 

- Много е различно от това да водиш клуб. В клубовете работиш всеки ден, говориш непрекъснато с играчите, да­ваш им съвети, тренираш ги, учиш ги да се защитават и да нападат. Непрекъснато си с тях и затова е по-лесно да направиш добър отбор. В националния е съвсем друго. Избираш играчи, те идват. Не знаеш дали са във форма, уморени ли са, какви са. Ня­маш време за реакция, оста­ват няколко дни до мача. Ня­кои играли в събота, други в неделя. Едните имат нужда от почивка, другите от тренировка. Клубовете имат различен ритъм, разли­чен режим на работа, различ­на програма, а в националния трябва да обединиш всички тези различия в едно цяло. Много е трудно.

 

- Загубихме от Германия, но ако реферът не бе направил груба грешка, мачът можеше да бъде съвсем различен след почивката. Когато се под­готвяхме за световното, уж бяхме направили всичко въз­можно, но въпреки това играчите започнаха уморени. Стремим се да работим око­ло това. Станаха грешки -вратарят ни сбърка, ре­ферът сбърка, аз сбърках. Викнах едни играчи, не вик­нах други. Не взех Уолкот, за­щото бе дълго време конту­зен. Не беше готов на 100%. Но при всички положения мисля, че той е много важен играч. Дори за 20 минути да може да влезе, пак ще реши мача, защото е много бърз.

 

- Няма 4-4-2, няма 4-3-3. Мо­дерната схема е 9-1. Имаш един нападател. Всички оста­нали защитават. Но самата постройка не е най-важната. Важно е тимът да е компак­тен. Най-добрият отбор сега е Барселона. Вижте им схема­та. Всички напред, всички на­зад. Това е модерният фут­бол. Няма 4-3-1-1, няма диа­манти, няма нищо. Всичко е до играчите, но, разбира се, трябва и да знаеш къде да зас­танеш. Няма как десният бек да е нападател.