Красен Кралев е български бизнесмен и политик от партия ГЕРБ. Министър на младежта и спорта на Република България във Второто и Третото правителства на Бойко Борисов.
Роден във Варна, Кралев завършва Медицинския университет в града, след което специализира глобален маркетинг и управление на политически кампании в университета на Южна Каролина и Асоциацията на националните рекламодатели на САЩ.
Експерт в областта на публичните комуникации, Красен Кралев коментира в интервю за Varnautre.bg теми, свързани с туризма и спорта в България.
- Г-н Кралев, кои са трите най-важни неща, които трябва да се направят за развитието на българския туризъм?
- Като варненец и човек, дълбоко свързан с морето, за мен туризмът е от изключително значение. Затова аз дълбоко уважавам всички предприемачи, които създават качествен продукт в България и те винаги ще имат моята подкрепа. Туризмът трябва да е държавен приоритет не само на думи, но и на дела. И ГЕРБ е единствената партия, която е доказала, че се грижи за българския туристически продукт.
Ние бяхме партията, която направи задълбочено проучване на Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, т.нар. перки в морето. И след като се установи, че тази идея е с изключително спорни както екологични, така и икономически ползи, спряхме законопроекта между първо и второ четене.
Широко дискутирана е темата за 9% ДДС за бизнеса със заведения, хранене и развлечения. Но е важно да отбележим, че от Министерството на финансите, ръководено от Асен Василев, така и не направиха анализ за ползите и загубите от намалената ставка. Свършиха го от сектора. При това изключително обстойно и аргументирано. И се оказа, че намалената ставка носи повече приходи в държавния бюджет от преки и косвени данъци. Далеч съм от мисълта да се подведа по популистките тези, че заведенията са най-сенчестия сектор. Но намаленото ДДС помогна допълнително за изсветляването на този бранш.
Трите най-важни неща в туризма са:
Подобряване на инфраструктурата както за летен и за зимен, така и за градски туризъм. Частните инвеститори са си направили базите, но извън тях нещата не са добре.
Рекламата в туризма. Имаме много какво да рекламираме. Но трябва да се мисли в посока преживяване и изживяване. Да показваме всичко, което е уникално за страната ни. И средствата да се разпределят правилно, а не с тях да се купува влияние.
Трябва да се работи за дигитализация на продукта и за по-добра комуникация между държава и общини.
- Какво, според вас, е решението на проблема с липсата на кадри?
- Туризмът е един от секторите, които пострадаха най-много по време на пандемията от COVID-19. Това доведе до отлив на работна ръка и се наложи да правим спешни промени в Закона за чужденците в Република България, които да облекчат процедурите при наемането на служители от страни, извън Европейския съюз. И отново ГЕРБ беше водеща сила, като аз съм горд, че участвах активно в този процес.
Ние обаче трябва да решим – ще се работи ли по внос на кадри от трети държави, за което трябва да се осигурят допълнителни средства за Министерството на външните работи. Защото съществуващите в момента процедури се бавят и уговорените и наети хора не могат да получат разрешение за работа?! Трябва да се спазват сроковете, които самите институции са си задали.
Много е важно да върнем отново доверието за работа в туризма, което беше загубено по време на COVID-19. В тази сложна международна обстановка България е спокойна и сигурна туристическа дестинация. Имаме си и наши, вътрешни проблеми за решаване. Хотелите например, все още не са получили парите си по Програмата, по която приемаха украински бежанци. Тогава Министерството на туризма беше натоварено с несвойствени функции, с които няма сили да се справи. Защото пари има, но не успяват да ги разпределят.
- Какво трябва да се случи, за да има пари за спорта в България и в какъв размер трябва да е бюджетът?
- Има два сериозни недостатъка в бюджета на Министерство на младежта и спорта. Като нетна стойност бюджетът на ведомството за 2024 г. е най-голям, но като дял от БВП е 0,067 %, което го прави един от най-ниските за последните 15 години. Бюджетът за спорт трябва да надвишава 0,1 % от БВП. Много важно е да се направи и приеме максимално бързо стратегия за развитие на спорта. Защото тази, която беше предложена от последното правителство, беше слаба и логично – беше отхвърлена от парламента.
- Ще успеете ли да възстановите и надградите това, което постигнахте с вашия екип преди ПП-ДБ?
- Да, и знаем как да го направим. Ние доказахме, че можем да работим както за професионалния, така и за масовия спорт. Основните ни приоритети са:
– продължаване на програмата за изграждане на физкултурни салони и площадки в училищата – изграждане на средно по 25 изцяло нови салони годишно;
– изграждане на спортни зали с капацитет до 1500 зрители и 20 х 40 м игрално поле;
– създаване на програма за изграждане на плувни басейни в цялата страна;
– изграждане и реконструкция на футболни стадиони, използвани от професионални футболни клубове от първа и втора професионална лига;
– изграждане и реконструкция на терени и тренировъчни съоръжения за елитен и масов спорт, и осигуряване на достъп за хората с увреждания;
– строеж и обновяване на съоръжения за практикуване на основополагащи и социалнозначими спортове;
– приоритетно изграждане и реконструкция на спортни съоръжения за спортове, които са донесли успехи на страната от олимпийски игри, световни и европейски първенства и купи.