Женският национален отбор отново достигна до осмицата на Европа. С тотално подновен състав и с малко късмет при жребия тимът на Лоренцо Мичели извоюва общо 5 победи, като отстъпи в групата на Италия с 0:3 гейма, а след това в четвъртфиналите нямаше аргументи срещу Нидерландия. Двете поставени цели за годината – оставане в Лигата на нациите и влизане в Топ 8 на Стария континент бяха постигнати. „Тема Спорт“ потърси селекционера за равносметка.
Г-н Мичели, първо поздравления за достигането до четвъртфинала. Знаете ли кога последно България игра на този етап на европейско първенство?
- Мисля, че е било през 2019. Иначе последният медал е спечелен доста отдавна – през 2001. Още при пристигането ми тук трябваше да се запозная с историята, за да знам какво би било добър резултат.
Какви са впечатленията ви от представянето на изминалото европейско първенство?
- Бях сигурен, че ще се представим добре. Видях добри неща срещу топтимовете в света по време на Лигата на нациите и знаех, че можем да се справим с тези европейски отбори. Разбира се, не с Италия и Нидерландия, защото те са на световно ниво. Не са ниво „Европа“. Но знаех, че с отборите от второто равнище на континента можем да се справим. Сърбия, Турция, Италия и Нидерландия са друго ниво.
Колко време смятате, че ще отнеме, за да се доближим до тези тимове, виждайки материала, с който разполагате?
- Спрямо тези отбори има и голяма антропологична разлика. В изброените тимове има много състезателки, които са почти 2 метра високи. Те атакуват на 3,20-3,40 метра височина. От такова нещо се нуждаем и ние. И знам, че трябва да намерим високи състезателки. Спрямо Италия ние отстъпваме сериозно в ръстово отношение. Не става въпрос само за техниката, нея можеш да я отработиш. Другото не. За олимпийската квалификация ще интегрираме някои нови състезателки. Те имат ръстовите характеристики, но големият проблем е, че са млади. А за това трябва време. Не може за една година да промениш всичко. Имаме проект, върху който работим заедно с федерацията. И след двата добри резултата през годината можем да поемем някои рискове.
Доволен ли сте от сезона досега?
- Целите бяха постигнати – запазване на мястото в Лигата на нациите и четвъртфинал в Европа. Затова и тази сутрин (б.а. в сряда) поздравих момичетата. Казах им, че това е тяхна заслуга и са ме направили щастлив като треньор. Видях отбор, който се бори до последната капка пот, за да спечели мача. Да, загубихме от много по-силни отбори от нас. Ако погледнем Лигата – в нея загубихме с 2:3 от Германия и Доминикана, но това беше бонус, защото тези тимове са пред нас в ранглистата. Отборите зад нас ги победихме. И това е въпрос на концентрация и мотивация. И уважение към флага, за който момичетата се борят.
Това е един от малкото случаи при жените, в който тимът да е постигал толкова лесно поставената цел. И да е отговорил с резултат на потенциала си. Имахме далеч по-талантливи тимове, които можеха много повече, но по една или друга причина не реализираха шансовете си.
- Не знам как да го кажа, но наистина по-неопитните сега направиха по-добър резултат спрямо предишните. Казахте „лесно“ и аз ще добавя – направиха го с усмивка и мотивация. Миналата година не беше добра за мен като треньор. Представянето в Лигата на нациите беше добро, но това на световното първенство не беше. Атмосферата не беше супер. Тази година вкарахме ред и дисциплина в тима. Сложихме правила. Националният отбор е чест. Трябва да го искаш. Това не е място, на което отиваш, ако искаш и ако не искаш, не отиваш. За мен състезателки на по-ниско ниво, но с по-голяма мотивация, могат да постигнат почти същия резултат както в миналото. В момента не сме на нивото на топтимовете на света. И трябва да интегрираме високи момичета в отбора. Да, може да са една-две. Да опитаме. Може някой ден да не съм треньор на този отбор, но ще се радвам да съм допринесъл с нещо за бъдещето. Виждам, че отборът вярва в моите идеи. Вървим в една посока с тях, както и с федерацията. И смятам, че ще достигнем целите си.
От доста време в този национален отбор не се е усещал такъв отборен дух и колектив, какъвто имаше сега.
- Не знам. Като професионалист се опитвам да им давам всичко, за да тренират добре, да играят добре, дори да живеят добре. Давам пример – изкарахме заедно 40 дни в Азия по време на Лигата на нациите. Не е лесно. Трябва да се сприятелиш, да приемеш всички слабости на своя съотборник. Живяхме в Азия, не в Италия или Гърция, не е като в Европа. И този колектив се изгради и там. Не е само до работата. Променихме малко групата в течение на сезона – Мирела Шахпазова и Вангелия Рачковска се включиха на мястото на Полина Нейкова и Симона Николова. Националният отбор трябва да е най-лесният за трениране тим. Поне такива са моите разбирания – след 9 години в представителния състав на Италия и 3 в Естония. Винаги е било лесно. Защото тази група от състезателки е имала една и съща цел.
За съжаление, това невинаги е случаят в България. Усетихте ли го?
- Навлязох до известна степен в нещата. Опитвам се да давам най-доброто, на което съм способен. Опитвам се да ги накарам да вярват, че можем да постигнем целите си. Относно негативните чувства, които витаят – не знам много. Не е като в клуба, в който живееш всеки ден. Били сме в България 15 дни. Не знам какво се случва, въпреки че ми харесва да живея в страната. Сигурно може да се каже какво се случваше в тима преди началото на сезона и не беше приятно – да четеш и да слушаш. Затова по-добре е да си чужденец – не четеш и не разбираш нищо. Така можеш да работиш, без да слушаш какво се говори. Затова просто действаш и не променяш посоката си на работа.
Петър СТОЯНОВ, "Тема Спорт"
