Крилото на ЦСКА Момчил Цветанов постави рекорд в мача със Септември София (8:1). Той вкара най-бързия гол в историята на армейците, като се разписа още в 13-ата секунда със страхотен шут от воле. Чико даде интервю за официалния сайт на клуба, в което сподели от кого се е учил на техничните удари от въздуха. 25-годишният плевенчанин говори и за предстоящите сблъсъци с Берое от полуфиналите за Купата на България на 6 и 21 април от 20:00 часа.
- Момчиле, повод за нашия разговор е фактът, че ти вече си част от рекордите на нашия клуб. В събота срещу Септември ти се превърна в автор на най-бързия гол в историята на ЦСКА. Какво е чувството да се разпишеш след само 13 секунди игра?
- Това наистина е нещо, което дори не съм си го и помислял. Радвам се, че аз съм човекът, който отбеляза най-бързия гол в историята на този велик клуб, и че съм част от рекордите именно с това красиво попадение.
- Разкажи ни малко повече за гола, който отбеляза? Освен че беше много бърз, беше и изключително красив.
- Да, наистина. Когато видях прекрасното центриране от Маламов, единственото, което си помислих, е, че трябва да се подготвя за удара и си представях как топката се оплита в мрежата. Получи се страхотно и изненадах доста хора с това акробатично изпълнение.
- Ти си много нестандартен футболист и това не е първият гол, който отбелязваш от воле. Упражняваш ли често ножични удари и волета на тренировка?
-Да, "виновникът" за това нещо е Иван Цветков, защото, докато бях в Ботев Пловдив, доста често оставахме след тренировка и упражнявахме волета, ножични удари и точно това допринесе за този гол.
- Как се стигна до идването ти в ЦСКА и допускал ли си, че може да облечеш червената фланелка?
- Ако кажа, че не съм си мислил за нещо такова, ще излъжа. Всеки млад и перспективен футболист, който има качества и амбиция да се развива, си мечтае да стъпи на "Армията" и да усети атмосферата. Аз не правя изключение и също винаги съм мечтал да стъпя на този стадион с фантастична история.
- Какво си помисли, когато за пръв път излезе на "Армията"?
- Помислих си, че на мен и моите колеги ни предстои много дълъг път, който трябва да извървим. Чувството, когато се появих на стадиона, беше неописуемо. За пръв път бях от страната на ЦСКА, а не от другата, и веднага се усещаше любовта и подкрепата на 5000, а в някои мачове дори 8000 зрители, които са на стадиона.
- Имаш ли любима песен от агитката на ЦСКА?
- Разбира се! Когато чуя "Още от дете...", настръхвам. Това е една от най-емблематичните и силни песни, които съм чувал.
- Мечтаеш ли си сектор Г да скандира твоето име?
- Мечтая си го, естествено. Надявам се това да се превърне в реалност съвсем скоро, още на мача с Берое (смее се).
- Спомена мача с Берое. Вижда се, че в първенството отборът няма конкуренция, но ни предстоят два мача с елитния Берое на 1/2-финалите за Купата на България. Какво очакваш от тях?
- Ние не влизаме като фаворит в този сблъсък, защото все пак сме представители на третия ешелон от българския футбол. Напрежението в този мач ще е изцяло в лагера на Берое. Ние само може да спечелим от този мач и да вървим нагоре. Топката е тяхното поле, ние ще сме психически необремене-ни и ще покажем какво можем.
- Пожелай нещо на феновете?
- Искам винаги да са на стадиона, независимо срещу кого играем - Сандански, Чико Бяга или Берое. Когато те са тук, нашата нагласа е съвсем друга. Когато видим, че стадионът е пълен, е много по-различно. Когато започнат да пеят и скандират "ЦСКА, ЦСКА", адреналинът ни скача, а другият отбор излиза с пасив от един гол още от тунела.