В края на 2015 г. Рафаел Надал се изправи срещу необичаен съперник. Но не става въпрос за някой от другата страна на мрежата, а в неговия собствен ум. За първи път психиката на тенисиста бе уязвена от непознати до момента нерви и тревоги. Въпреки че претърпя повече загуби от други години и преживя емоционален срив, носителят на 14 титли от Големия шлем не се отказва да се изправи срещу голямото предизвикателство и се надява новата 2016 година да му вдъхне нова надежда.
Това е една много трудна година за вас, но в крайна сметка тя е на път да приключи. Надяваш ли се на промени?
- Дори когато нещата не вървят добре, аз винаги съм позитивен и се надявам, че нещата може и да се оправят. Направих някои добри турнири, но като цяло резултатите ми бяха слаби. Работех много, за да променя нещата, но за мен е по-трудно.
Преминал сте през всякакви проблеми в кариерата си. През този сезон какво ново научихте?
- Тази година, всяка грешка ме боли. Можем да се учим, както от доброто, така и от лошото, което ни се случва. Разбира се винаги е за предпочитане да ти се случва само добри неща. В действителност, тази година не можах да науча много, но се случи нещо ново за мен, различно от всичко останало – психическа травма.
Как стана тази психическа травма, както я наричате?
- Това са чувства, които в дадения момент са трудни за разбиране. А накрая единственото, което ми остава, е да приема проблема и да работя, за да се опитам да му намеря решението. Костваше ми много усилия, трябваше да чакам месеци наред, за да обърна ситуацията, но също така дойде логичният момент, в който се отпуснах и си казах: пак ще играя тенис, никога няма как да забравя как се играе нали?
На хората им е трудно да разберат защо Надал може да има съмнения или страх върху някоя настилка. Но защо това се случва сега, когато сте близо да станете на 30?
- Ако ме беше страх, нямаше да се срамувам да го кажа, защото аз не съм от този тим хора , който се страхуват да признават тези неща. Това е странна ситуация, която излезе извън контрол. Говорих честно през цялата година за това какво се е случва с мен, с моите чувства, но без никаква драма.
При вас проблемът може да се дължи на това, че в продължение на дълги години правехте така, че невероятното да изглежда нещо нормално. Съгласен ли сте с това?
- Може би за вас, журналистите, но не за мен. Аз винаги съм бил наясно колко е трудно всичко и винаги го оценявам. Идва време, когато победите са станали рутина, нещо нормално, но това не е добре, защото в крайна сметка всички победи са важни. Когато видиш и другата страна на медала, се научаваш да цениш победите. В този случай, аз съм доволен как ще завърши годината за мен. Искам само да продължа да работя, защото съм много ентусиазиран и сега се чувствам по–позитивен.
Вярвате ли в себе си? Какво ще стане, ако спрете да го правите?
- Е, все някога спираш да вярваш в себе си за момент. Всеки има съмнения понякога, а когато нещата не вървят, както ти се иска, губиш вярата в себе си. Сега вче наистина вярвам, че в един или друг момент може би ще видите най-доброто ми „Аз“. В годината, в която ми е било най-трудно, завърших пети в света. Какво се случва? Преди 20 години, да си 5-ят в света, и в Испания е нещо фантастично, а днес е нищо. В края на краищата съм 11 години поред в топ 5, не знам дали някой го е правил и до днес. Така че, това е нещо много важно. Една лоша година може да ти помогне да си върнеш мотивацията.
Бяха ли честни критиките към вас?
- Зависи от гледната точка. Честни или не, важното е, че не бяха много остри. Сега се чувствам много добре, тренирам в страната си, чувствам се обичан. По принцип приемам критиката, но по отношение, че тя обективна. Не знам кой и дали ме критикува, но когато играя лошо, аз ще съм първият, който ще го признае.
Говорителят на социалистите Мануел Песи каза, че вас повече ви интересува да рекламирате слипове, отколкото да играете за Испания на Купа Дейвис.
- Няма проблем. В крайна сметка, всеки е свободен да има свое мнение, но трябва да проявява необходимото уважение. В края на краищата аз се опитвам да се отнасям към хората с уважение и очаквам същото от тях.
Чувствате ли се достатъчно подкрепян?
- Като цяло се чувствам подкрепян и обичан от хората. Наистина не очаквам повече от това, което имам. Знам кои са моите приятели и семейството ми. Извън тях, имам ясна представа от какво се интересуват хората. Интересът е към това какво правя. Не защото живея в Манакор, а защото съм Рафа Надал тенисистът, световният номер „x“ . Хората се интересуват от това, което съм направил и това, което съм, през годините, а не защото съм специален. Аз съм различен на корта, но извън него съм обикновен човек, като всички останали.
Някога чувствал ли сте се уморен от това да бъдете Рафаел Надал?
- Всеки някога се уморява от себе си. Наистина все някога се уморяваш от работата си. Но съм и много доволен, че съм това, което съм, от всичко което се е случва с мен, както и от всичко, което имам.
След като загубихте на Уимбълдън казахте, че следващите две години ще бъдат най-важни за кариерата ви. Доколко решаващи са те?
- Не знам. Тогава имах предвид, че ако продължавам да играя с притеснението, което усещах тогава, ще загубя радостта от тениса. А няма смисъл да правиш нещо, ако не ти носи радост, а само неприятни усещания. Но аз мога да кажа, че тенисът все още ме прави щастлив.
Когато имате деца, бихте ли искал те да бъдат спортисти?
- Спортът е добър спътник. В него всичко е ясно: усилие, ежедневна работа и желание за върхови постижения. Аз съм много запален по спорта. Не знам какво ще се случи в бъдеще, но ако имам деца, бих искал те да растат чрез спорта! Дали ще са професионалисти или не, това зависи от техните качества и мечти.
Наистина ли сте планирали да смените треньора си?
- Не, не, не. Тони до края, Тони на първо място, докато той иска, и докато и двамата сме щастливи един с друг. На хората им липсва самокритичност или пък са твърде критични. Не се хваля, но аз не съм нито един от тях. Първо, аз се опитвам да бъда критичен към себе си, така че в този случай единственият виновен, че нещата не са добри тази година за мен, съм само аз. Другите единствено и само ми помагат и правят нещата също толкова добре, както винаги.
Това означала ли, ще нищо няма да се променя?
- Да. Имам и още един специалист Франсис Роиг и мисля, че между двамата се получава добра комбинация. Единият ми дава едно нещо, а другият друго. На Тони имам доверие. Познава ме откакто съм се родил и разбира играта ми по-добре от всеки друг.
2016 е олимпийска година. След провала през 2012-а жадувате ли за реванш?
- Първото нещо, което трябва да направя е да се класирам, защото през 2012 г. не бях в състояние. Да си на Игрите е специално изживяване, така че, да, разбира се. Много съм развълнуван от възможността да се завърна на Игрите.
Надал: Винаги се стремя да съм позитивен
Преди 20 години, да си 5-ят в света е нещо фантастично, а днес е нищо, коментира Рафа
