Наско Караиванов: Няма база за сравнение между Божков и "Титан"

 

- Аз съм бил част от ръковод­ството на ЦСКА и по времето на Васил Божков, и три месеца при се­гашното ръководство от "Титан". За всички тези години не виждам промяна, ако трябва да съм честен. Не мога да кажа, че в първия период съм ра­ботил при много по-добри условия, а във втория по-трудно. Също та­ка истината е, че ЦСКА не се е раз­вил към по-положителна посока. Не­що повече, годините от 2000-а на­сам са един много труден период за отбора. А ако се върнем по-назад, тези от началото на прехода съ­що, факт е, че клубът стана шам­пион през 1992, 2003, 2005, 2008-а и през 1997-а направи златен дубъл. Но най-лесно е да станеш шампион на България. Това не е критерий. Не настъпиха основните промени, ко­пито трябва да се видят, като например това да се направи стадион. Макар че дълго време собственик на "Българска армия" и базата в Панчарево беше държавата. Тя ис­каше от ЦСКА 25 000 лева наем на месец. Нищо не се разви и по база­та на Четвърти километър в пол­за на клуба. Бе направена една наис­тина хубава зала. На Панчарево вървят някакви ремонти, но база­та е неизползваема. Нямаше про­бив на тима в Европа през всички тези години. Така че с две думи, ни­що ново под слънцето. ЦСКА оцеля­ва през целия този период благодарение на хора, които са намерили нерви да дават пари за отбора. Въпреки че нищо не са спечелили, а даже губят. И то много.

 

- Аз мисля, че Йешич имаше един сравнително успешен период по времето, когато аз бях част от клуба по времето на Васил Божков. Той се показа като един много стабилен, знаещ и можещ треньор. Спечели 30-ата титла в история­та на клуба. И то при доста спортно-технически трудности, които го съпътстваха през цялата пролет на 2005 година. Спомняте си, че имаше много контузени фут­болисти, по едно време отборът бе преследван от малшанс. Въпреки това обаче той се справи. Направи го и много добре в Европа. Всички помнят двете победи над Леверкузен с по 1:0 и влизането в групите на УЕФА, победата при гостуване­то над действащия европейски шампион Ливърпул. Единственото в гостуванията на Славия Прага и Монако той не успя да се предста­ви убедително. В първенството обаче бе повече от успешен. Бяха постигнати победи с внушителни резултати. Отборът бе една ма­шина, бе пълен с качествени фут­болисти като Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Мурад Хидиуед, Тиаго Силва, Вальо Илиев... И до ден днешен за мен Йешич е един много добър треньор и човек, който защитава футболистите си. Той много често се застъпваше за тях. Аз лично съм имал нееднок­ратни срещи със собственика (б.а. -Васил Божков) само заради това, че Миодраг е искал да се реши даден належащ въпрос, касаещ играчите. Когато Йешич иска да постигне не­що в организационен план, е много трудно да бъде спрян. Ще се върна и на загубата на седемте точки през пролетта на 2006 година. То­ва е нещо, което не мога да си обясня, но го има във футбола. Ти­пично по нашенски започнаха да се лансират някакви конспиративни теории, да се търси под вола теле. А истината е, че просто подобни неща ги има във футбола. Имахме тогава подготовка на два етапа -в Анталия и после в Тунис. Аз присъ­ствах и на двата лагера. Тимът се върна в много добра кондиция. Бях започнал да чувам приказки от сор­та, че играчите нищо не били тре­нирали, особено в Тунис. А това, мога да ви гарантирам, изобщо не е вярно. Отношенията между игра­чите също бяха нормални. Но въпреки това се стигна дo няколко ма­ча, в които ЦСКА не взе своето. И провалът с Беласица в София (2:2), и загубата от Локо Пд, загубата в дербито с Левски. Но пак казвам, такива неща просто ги има в игра­та. Това беше моментът, в който Йешич почна да става много изнервен. Сега е същото и в Реал Мадрид. И играчите, и ръководството са загубили вяра в Мауриньо. Трудно е един отбор и един треньор да бъ­дат заедно повече от две години в днешния футбол, това е истина­та. Изключенията са много малко. Няма такава комбинация като та­зи между Съра и Манчестър Юнайтед или Венгер и Арсенал.

 

- Васил Божков уважаваше съвет­ниците си, но си взимаше решения­та сам. Той е човекът, който, от­както дойде в ЦСКА, интересът му към отбора и играта нарастваше все повече и повече. Той просто се запали много. В първите две годи­ни, откакто стана собственик, той избягваше да ходи на стадио­на. След това обаче не пропускаше мач. Когато започнаха да го освирк­ват, той спря да идва на двубои­те. Според мен хората сбъркаха, като се обърнаха срещу него. Точно това го накара да се оттегли. Още след края на сезон 2005/06 той спо­дели на мен и Лазар Василев, че е решил да продаде клуба, факт е обаче, че под негово ръководство ЦСКА прекъсна хегемонията на Левски. Тя трая три години подред, ако си спомняте. Управлението на Ти­тан" по никакъв начин не може да се сравнява с това на Васил Божков. При тях се вижда липсата на дове­рие в различните директори и треньори. А една такава липса мо­же да навреди само на клуба. Хора­та имат желание да направят не­що. Спечелиха купата и Суперкупата, но титлата им бяга. Ако обаче погледнете реално, Левски също не е ставал шампион в последните три години, в този период ЦСКА взе Купата на България и Суперкупата. Така че аз не бих се изказал крайно като някои хора, че при то­ва ръководство ЦСКА никога няма да стане шампион. В България е най-лесно да се оправдаеш със собственика. А се вижда, че е много трудно да се намери някой, който да дава пари. Шефовете на ЦСКА стават все по-опитни във футбол­ното поле в последните години. Аз лично си мисля, че  те ще стигнат и до титлата.

 

- За мен ЦСКА е фаворит за тит­лата еднакво с Левски и Лудогорец въпреки това изоставане от де­вет и осем точки. През пролетта ЦСКА има най-лесната програма. След това идва Лудогорец и с най-тежка програма е Левски. За мен Йешич ще стабилизира отбора, ще създаде добра атмосфера и ако има подкрепа от собствениците, ще постигне големи успехи начело на тима. Познавам го добре и знам какво може.

 

- Не искам да правя тежки заклю­чения и да раздавам присъди и ква­лификации. Самите собственици работят в тежка обстановка. Аз самият не съм издържал, щом съм си тръгнал. Направих го не заради самите собственици, а заради ситуацията, която бе в клуба по то­ва време. За нея допринасят много хора. Просто за ръководството е крайно време да разбере, че за да има успехи, трябва да има и взаи­модействие между всички. Дълги години в Левски беше така, много бях изненадан да чуя, че легендите им критикуват клуба. В ЦСКА тряб­ва да направят така, че да осигурят пълно спокойствие на треньо­ра. Виждате, че започнаха да кри­тикуват Миодраг Йешич още пре­ди да е изигран и един официален мач. Това са ненормални неща. Как да се работи, като в главата на хо­рата, които току-що са назначени на "Армията", бързо се появяват мисли, че при първия по-сериозен провал ще бъдат освободени?! Та­ка не може да се прави футбол за мен.

 

Защо Стойчо Младенов не успя при третия си престой начело на ЦСКА и кой е виновен за провала му?

- Аз мисля, че Стойчо Младенов постигна максималното за своите възможности по време на този трети период. Не винаги щастие­то е на твоя страна. Ако един треньор е загубил титлата след седемточков аванс на полусезона, виждате, че друг може да го напра­ви и с осем. Това е футболът. Не трябва да се правят прибързани из­казвания и да се търси вината в друг. Стойчо е човек, който винаги съм уважавал и пазя само хубави спомени от престоя му в национал­ния отбор. Той е човек, който е ис­тинска легенда на ЦСКА. Този прес­той обаче не беше неговият. Цяла България видя, че между него и собствениците има несподелена омраза.

 

Пак ще кажа, че за възможностите си той постигна максимума.

 

- Това е версията на Стефан. Той също ми е приятел. Година след уволнението на Йешич от ЦСКА аз събрах и двамата на моя рожден ден. Всеки си има своята версия за онези събития. Аз като пряк свиде­тел и участник мога да кажа, че след идването ми през есента на 2005 година, аз ги заварих скарани. Да, имаше формален контакт по­между им, но беше изгубено довери­ето между тях. В началото от­борът биеше наред, отношенията им не пречеха ЦСКА да бъде убеди­телен лидер в класирането. Нямаха разбирателство помежду си, но въпреки това бе постигната побе­дата срещу Леверкузен и влизане­то в групите на УЕФА. Пак казвам, че още тогава те не бяха в добри отношения. Имам обяснение за слу­чилото се и то е, че Стефан труд­но преживяваше факта, че вече ня­ма същото влияние върху старши треньора, както бе с Ферарио Спа­сов. Той дори отиде по-далеч, като каза, че екипът на Феро е направен от него и Йешич е заварил готов отбор. Аз това твърдение не мога да го приема. Защото когато аз се обадих на Ферарио Спасов да дойде в ЦСКА предната вечер, той оти­ваше със съпругата си на театър в Ловеч. Поканих го на среща в София с мен и Васил Божков и след това говорихме и с останалите хора от клуба. По това време Сашо Стан­ков беше напуснал по собствено желание. Това бе историята с наз­начаването на Ферарио Спасов. Радвам се, че цяла година работих­ме заедно. За мен той е един от кадърните български треньори. Не разбрах каква бе причината да бъ­де сменен. Но по принцип треньорите в ЦСКА ги назначаваше Васил Божков. Не ме е питал за назнача­ването на Йешич. Питал ме е само за Спасов и за Пламен Марков. Аз лично му предложих тях двамата. Водили сме и разговори с Христо Стоичков и мениджъра му Лъчезар Танев. Това беше в самото начало на треньорската му кариера. Той не пое ЦСКА просто защото не се чувстваше готов. Но определено вратата беше отворена за него. И Миодраг Йешич, и Стефан Орманд­жиев са хора, които отлично раз­бират футбола и аз мога само да съжалявам, че разногласията по­между им доведоха до тази загуба на седемте точки. След мача с Бе­ласица, завършил 2:2, Васил Божков ги попита: "Вие двамата можете ли да работите заедно, или да взи­мам решение кого да махна?" Отго­ворът и на двамата бе, че могат да работят заедно. Както се казва, малко балкански нрави. Важното е, че и двамата го отчитат като грешка. Вместо да правят отбор, те тръгнаха да доказват кой е по-велик и футболната логика прати титлата при Левски.

 

- За позицията на спортния ди­ректор в ЦСКА може да се напише нещо като "Война и мир". Не може да се отрече, че собствениците трудно допускаха спортните ди­ректори да бъдат овластени, как­то е във всеки един клуб по света. Другото, което е важно, е, че бъл­гарският треньор не обича да има спортен директор над него. Той обича да контактува със собстве­ника и да флиртува с фенове и жур­налисти. Ако има спортен дирек­тор, той му е крив. Редки са тан­демите като Наско Сираков и Ста­нимир Стоилов и Георги Василев и Андрей Желязков. Не мога да се се­тя за случай, когато даден трень­ор казва, че иска да работи с даден спортен директор или обратно­то.

 

- Назначаването му дойде в мно­го подходящ момент. Сега той ще разбере, че е много по-лесно да се критикува, отколкото да се рабо­ти. Много по-трудно е да си в кух­нята и много по-лесно е да си на масата със собствениците. Поже­лавам му успех и да работи с Йе­шич в екип. Неговата основна цел е "Армията" да вземе лиценз и ако той успее да постигне това, много хора ще му благодарят. Като прия­тел на Миодраг мога да подскажа на Майкъла, че с него се работи изключително лесно. Има само една парола за то­ва - да бъдеш честен с него.

 

- Пътят е отборът най-сетне да се върне на собствения си ста­дион. И както казах, да има екипност и взаимодействие между ръ­ководство, треньори, ветерани и фенове. Такова нещо все още не се забелязва. Йешич неслучайно гово­ри, че иска да вижда ЦСКА като юмрук.