Наскоро Николай Цоков стана европейски шампион по бразилското бойно изкуство жиу-житцу на лилав колан в Лисабон. С това постижение той влезе в историята, защото е първият българин, спечелил престижното отличие. Двама от състезателите му - Марио Маринов и Даниел Евгениев завоюваха съответно златен и сребърен медал на европейския шампионат в категориите си. Школата на Цоков в Монтана е създадена през 2010 година, като първите медали идват от ММА състезания, като отличното представяне продължава и на BJJ.
- С какви чувства се завръщате от Лисабон? Предполагам емоцията е голяма!
- По-скоро е смесена. Някои от състезателите ни попаднаха в много трудни групи и съперниците им впоследствие ставаха шампиони. Естествено, радвам се за Марио и Дани, които постигнаха невероятен успех! Малшанс за Микеле Юлиянов, който даде всичко от себе си, но за съжаление не успя да преодолее първия си противник. Мира Шкрибайло бе блестяща както винаги. Премаза първата си съперничка, а във втория кръг атакуваше много бъдещата шампионка в категорията си. Не се даде до последно, но за жалост загуби. От 105 човека в категорията си, Леонид Тодоров срещна шампиона още в трети кръг, а всички се надявахме това да стане на по-късен етап от състезанието. И отпадна... Но това е спортът.
- Все пак това е най-големият форум по бразилско жиу-житцу! Имаше 3500 участници, което е рекорд.
- Не сте се състезавал от миналото европейско първенство, на което заехте трето място. Какво е чувството отново да излезете на тепиха?
- Чувството винаги е едно и също. Разбира се, след завръщане емоцията е една идея по-голяма. Самото чувство след състезанието, когато всичко те боли, уморен си, бориш се с контузии, но знаеш, че си участвал или още по-хубаво - победил си... тази тази тръпка не може да се опише с думи.
- Ролята на състезател или треньор е по-трудна за вас?
- Треньорската работа е много по-трудна. Като състезател съм мислил само за себе си, докато сега мисля за всички. Трябва да знам как се чувстват, как да ги тренирам и да изграждам подготовката им, което е много труден процес.
- Силен старт на новата 2016-та година! Какво да очакваме до края?
- Ние ще продължаваме в същия дух. Надявам се само здравословното състояние на момчетата да бъде добро. Следващият голям форум е през месец април в Италия. За жалост няма да могат да отидат всички, защото средствата, които трябва да отделим за участие са твърде много.
- Турнирът, който организирахте миналата година, имаше голям отзвук не само в България, но и в чужбина! Ще стане ли той традиция за града ни?
- Надявам се! Тази година пак ще го организирам, като съм си взел поуки от изминалото първо издание. Ще изчистя всички организационни неточности и се надявам отзвукът да бъде още по-голям!
- В България всичко се постига по трудния начин. Това пречи ли или Ви мотивира още повече?
- Да, наистина всичко тук се постига по трудния начин, но аз правя това, което обичам. Спортът ми е донесъл големи емоции - и положителни и отрицателни. Тук е силата на отбора - да преживяваме успехите и неуспехите заедно.
- Вашият клуб е известен с това, че където и да отидете, обирате всички награди. С толкова много таланти ли разполага градът ни или от всеки можете да направите шампион?
- Няма отбор в света, който да може да спечели всичко. Има много силни отбори в България и Европа. Нашата сила обаче е мотивацията. Подхождаме с голямо желание към всеки турнир и от тук идват успехите ни.
- Какво е необходимо на едно обикновено момче за да стане добър състезател?
- Като начало трябва да обичаш това, което правиш. След това трябва да извървиш пътя си, който в нашия спорт е много дълъг. Най-лесно е да дойдеш в залата, да опиташ и да се откажеш. Трябва да имаш воля, защото резултатите на момчетата са постигнати точно по този начин. Ако нямаш това качество, чисто и просто си губиш времето.
- Освен многото медали, вие сте спечелил и любовта на състезателите си. Как го постигате?
- Както вече казах, ние винаги сме заедно - след победа и загуба, на тренировка, извън залата дори. Много от състезателите ми са се обръщали за съвет към мен, това ни сплотява неимоверно. Според мен това бе единственият начин да успеем, защото нашият спорт не е с традиции, практикува се от скоро. Ние излизаме в Европа и се опитваме да сме конкурентни на големите сили в бразилското жиу-житцу. Както виждате - получава ни се. Колективът, който сме създали, ни тласка напред, от там идва всичко.
Деян Лилков