Отмар Хитцфелд: Когато звездата на отбора играе по задължение, няма смисъл

 - Г-н Хитцфелд, как оценявате развитие­то на българския на­ционален отбор под ръководството на Матеус.

 

- За мое съжаление с Лотар начело вашият национален тим се развива много добре. Наистина България на Матеус ме плаши. Той върна тима на пече­лившия път след двете загуби в началото на кампанията в евроквалификациите. След победата с 1:0 в Уелс ва­шите национа­ли си възвърнаха самочувствието, което бяха изгу­били. Съответно се върна вярата, че може да се спечели място на европейското първенство догодина в Полша и Украйна и в ръководството на футболния ви съюз, и у феновете.

 

- Бихте ли описали Лотар Матеус като чо­век и футболист?

 

- Когато застанах на­чело на Байерн през 1998-та, бях много щас­тлив, че Матеус е в моя отбор. Той е един от най-добрите играчи, които историята на световния футбол познава. В продължение на десетилетия той не изгуби глада си за успехи. И сега продължава да е така. За него ни­кога не е имало значе­ние дали е футболист, клубен или национа­лен треньор. Винаги се събуждал с мисълта за победа. Калкулаци­ите са му чужди. И ви­наги е имал успех в работата си. Това, кое­то аз ценя най-много у него, е това, че е ли­дер. Той стъпваше на терена с мисълта, че трябва да поеме цяла­та отговорност за то­ва, което ще се случи. И когато върху отбора се изсипваше водопад от критики, той заста­ваше смело пред ме­диите и се излагаше на удара. Абсолютно никога не се е крил.

 

- Добре или зле ще бъде за швейцарс­кия национален тим в събота отсъствието на отказалия се от игра за България Ди­митър Бербатов и на­казания Мартин Пет­ров?

 

- Напълно излишно е да говорим за качес­твата на Бербатов. Ко­гато е в настроение за игра, той е много до­бър. Изключителен! А когато наистина един футболист, колко­то и голяма звезда да е той, идва на сборове­те на националния от­бор по задължение, а не с желание, ползата от неговото присъствие е почти никаква. Що се отнася до Мартин Пет­ров, той също е един много добър футбо­лист. Да си призная, въобще не се сърдя, че той няма да играе срещу нас.

 

- Кой е най-добрият български футболист в историята или поне кой ви е направил силно впечатление през годините?

 

- Ще демонстрирам липса на респект към българския футбол, ако ви дам едно име. България е имала прекалено много невероятни футболисти.

 

-Кой триумф в Шампионската лига ви е по-сладък - с Борусия през 1997-а или с Байерн през 2001-ва?

 

- И в двата случая имах извънземни пре­живявания. Ако наис­тина настоявате да из­бера, то аз гласувам за успеха с Борусия (Дор­тмунд). Това бе коронацията на един сезон, който никой не е очак­вал.

 

- Как се чувствате - германец или швей­царец?

 

- И двете. Аз съм гер­манец с корени и в Швейцария. Ако не мо­жех да се идентифицирам с Швейцария, ни­кога нямаше да пое­ма националния от­бор.

 

- Известно е, че почитате извънред­но много футболна­та тактика. Кой спо­ред вас е по-успеш­ният модел - герой да бъде треньорът, както е случаят с Жозе Моуриньо, или играчите - така е в Барселона?

 

- Може би идеални­ят модел е симбиоза­та от двете. И треньо­рът, и играчите са важни. Най-важната част от моята филосоия винаги е била да избера такъв такти­чески план, който на­личните футболисти могат да приложат ре­ално на терена спо­ред своите качества. Всяка тактика, колко­то и гениална да е тя, е безсмислена, ако нямаш нужните из­пълнители.

 

- Голяма ли ще е загубата за Швейца­рия от оттеглянето на Александър Фрай? Той обяви, че напуска национал­ния тим след двубоя с Англия през юни.

 

- Как няма да е го­ляма!? Той е най-голе­мият нападател, който швейцарският футбол е имал за над стоте си години съществуване. Да, винаги е имало добри офанзивни иг­рачи като Стефан Шапюиза и Кубилай Тюркилмаз. Но никой не е вкарал повече голове от Фрай.

 

 - Каква е основната разлика между това да си клубен и нацио­нален треньор?

 

- Ритъмът. Когато во­диш клубен отбор, имаш мач на всеки 3-4 дни. Не можеш да правиш големи промени изведнъж. Оптимизираш състава и работиш върху него ден за ден. Когато си национален селекционер имаш 10 или 12 мача за времето, за което като клубен наставник трябва да проведеш 50 или 60. Нямаш много време да правиш тренировки както в клубния отбор и да говориш детайлно с футболистите. Сутринта след мач на националния отбор се озовавам самотен в хотелската стая - играчите са се разотишли по страните, в които се състезават. Но не искам да се оп­лаквам. Знаех, че ще бъде така - че ще имам по-малко контак­ти с футболистите, ко­гато се съгласих да по­ема националния от­бор на Швейцария.

 

- Какво си спомня­те от спечелването на първия ви трофей като треньор - Купа­та на Швейцария с Аарау през 1985-а? Минавало ли ви е през ума тогава, че ще стъпите на евро­пейските върхове?

 

- Това, което първо изниква в съзнанието ми, е страховитият шут на моя футболист Валтер Иселин, който ни донесе успеха с 1:0. Съзнавах, че е много важно да спечеля купа в първия ми сезон като треньор в първа дивизия. След това получих възможността да се преместя в такъв гранд като Грасхопър. И имах късмета да продължа да печеля трофеи. Днес мога спокойно да заявя, че съм печелил купа с всеки елитен от­бор, с който съм рабо­тил. И още в първия ми период начело на Швейцария спечелихме квалифаикационната си група и се класирахме за световното в Южна Африка.

 

-Каква е причината за възраждането на на немския футбол на клубно и национално ниво в последните години?

 

- Има едно просто обяснение. А то е, че почти всички добри германски играчи се върнаха в родината си от чуждите първенства. Лотар Матеус бе един от първите в това отношение, когато се при­съедини отново към Байерн след периода си в Интер (Милано). Михаел Балак е един от последните - той напусна Челси и отно­во е част от Леверкузен.

 

- Бихте ли назова­ли идеалния отбор на футболистите, ко­ито сте тренирали?

 

- Моля ви да прие­мете факта, че не бих искал да отговарям на подобен тип въп­роси. В мои отбори са играли твърде много талантливи футболис­ти, които аз уважавам много. Не бих желал да назовавам само 11.

 

- И накрая - защо сменихте Лотар Матеус 10 минути преди края на финала в ШЛ на Байерн (Мюнхен) с Манчестър Юнайтед през 99-та година? В онзи момент в Барселона водихте с 1:0, а после паднах­те с 1:2 с голове в продължението на редовното време...

 

 - Лотар започна да дава признаци, че е уморен. Той едва ходе­ше. Така, че го извадих и пуснах на негово място Торстен Финк - нещо, което сме прави­ли десетки пъти в Бундеслигата. Наглед ни­що специално, нищо необичайно. Лотар бе­ше на 38 тогава. Но точно в този проклет мач, като от нищото, прекалено много неща се случиха така, както не би трябвало въобще да се случат с оглед на логиката. Ние бяхме по-добрият отбор, уда­рихме и греда, трябва­ше да вкараме втори гол при всички поло­жения, дори и трети. Но никой от нас и до днес не може да раз­бере как така изпус­нахме от ръцете си та­зи огромна възмож­ност да спечелим Шампионската лига през 99-та. Но в същото време трябва да приз­ная, че Манчестър Юнайтед не спря в ни­то един миг да се бори и да вярва, че победа­та е възможна. И както винаги съм казвал, щом си спечелил мача, значи си го заслужа­вал...